Постоянството донесе втория шанс за Григор
Григор Димитров ще дебютира на финалите на АТП, само че ситуацията в Лондон му е безпределно позната. Преди 3 години той отхвърли ролята на запаса и се зареди с самообладание. След дълго очакване и доста тренировки Гришо получи своя нов късмет, въпреки и с помощта на отсъствието на доста от акулите на корта.
„ Беше сложен интервал, само че ме направи по-силен – усмихва се Димитров на загатна. – Финалите са специфични за всеки състезател. Винаги съм желал да бъда част от тази елитна група, това е премия на положителната година. “
Димитров също е скъпа облага за шампионата, освен поради качествата си на корта. Той е същинското украшение на спонсорските събития – облечен в костюм, харизматичен, подготвен да приказва за любовта си към изкуството, архитектурата и историята.
Класирането за Лондон демонстрира, че българинът към този момент знае кое работи добре за спортната му кариера. Преди не беше по този начин. Още на 23 години Димитров бе умишлен за идващия популярен тенисист. Беше част от новото потомство дружно японеца Кей Нишикори и канадеца Милош Раонич. През 2014-а завоюва три трофеи и над 50 мача, влезе в топ 8, само че последваха провокации, с които не съумя да се оправи. Фокусът като че ли се измести от шлифоването на елегантната му игра, която докара до съпоставения с Роджър Федерер, към блясъка отвън корта. „ Имаше времена, в които нещата не вървяха добре за мен, само че аз по този начин или другояче трябваше да излизам на корта и да повеждам борба “, признава Димитров.
Възкресението не идва изведнъж – завръщането му в топ 10 е плод на муден напредък в продължение на 16 месеца. Ключовата дума е неизменност, а мотивацията е голямото предпочитание за изява.
„ Мачовете са всичко, което желая – твърди Гришо. – Понякога се постанова да си заставам у дома в продължение на три седмици и напряко горя от предпочитание да изиграя същински мач. Но мога единствено да упражнявам. Тези тренировки постоянно са по-важни от всичко останало, тъй като те задържат пресен и целенасочен. Така, когато пристигна време за шампионата, си благополучен и доста елементарно влизаш в режима на работа за мачовете. Машината стартира да се върти и ритъмът идва незабавно. “
Димитров към този момент има доста сериозен опит в тура и се е научил по какъв начин да преодолява сложните моменти на корта. Естествено, избира да не му се постанова.
„ Когато побеждаваш, искаш да победиш още веднъж – споделя той. – А когато загубиш, като че ли идва краят на света. Така че би трябвало да умееш да намериш салдото сред страстите. “
За това оказва помощ и треньорът Дани Валверду. Венецуелецът, който е работил с Анди Мъри и Томаш Бердих, се заема с Димитров през август 2016-а. Към дребния тим скоро се причисляват фитнес треньорът Себастиен Дюран и физиотерапевтът Аздине Буснана. Екипът дава нова вероятност през Григор, който в оня миг е №40 в ранглистата. 16 месеца по-късно той за пръв път ще зимува като член на топ 10.
„ В началото седнахме с Дани и останалите и направихме проект – споделя Димитров. – Казахме си: „ Започваме отсам, вършим това и това, ето по какъв начин ще стане “. Опитахме се да опростим нещата допустимо повече. Това се отнасяше и за физическата подготовка, и за работата на и отвън корта. Поставихме цели – краткосрочни, средносрочни и дълготрайни. Това ми оказа помощ да си върна увереността и постоянството. Ето по какъв начин още веднъж си повярвах, че мога да играя добър тенис, да върша равностойни мачове с най-силните и в някои от тях да заслужа успеха. Голямата разлика е, че се научих да бъда толерантен. “
Който е следил от близко зимната подготовка на Димитров в Монте Карло предишния декември, е видял един човек, изпълняващ умерено и най-тежките и досадни задания, сложени от треньорския екип. Валверду и останалите са доста близки с тенисиста и се употребяват с голямо почитание и доверие от негова страна. Това им разрешава да му споделят право в очите, в случай че не се оправя добре.
Когато дойде на подготовка, Димитров безусловно изключва главата си и се хвърля напред. Всяко придвижване е отдадено на светлото бъдеще на корта – разпъване, кардио, тежести, ластици. После идва ред на работата на корта – упражненията за баланс и възстановяване на другояче брилянтната техника на ударите му за играта му в мачовете да тече безпрепятствено. След края на подготовката човек умерено можеше да каже, че този тенисист е подготвен за най-хубавата година в кариерата си.
„ В Австралия няма къде да се скриеш от слънцето – споделя Григор. – Веднага се вижда кой какъв брой е упражнявал, когато „ излезем от гаражите “. “
Подготовката му се отплаща с необикновен старт – 16 победи и 1 загуба. Побеждава трима противници от топ 10 – Доминик Тийм, Раонич и Нишикори, с цел да вземе купата в Бризбейн, а по-късно стига до полуфиналите на Аустрелиан Оупън и става първенец пред родна аудитория в София. През август пък взима най-големия трофей в кариерата си до момента – купата от „ Мастърс “-а в Синсинати (САЩ). Но годината към момента не е свършила. Вече е ноември, само че Димитров към момента не мисли за идващия сезон, нито се плаши от него. „ Фокусиран съм върху това, което ще се случи тук в Лондон “, споделя той.
„ Беше сложен интервал, само че ме направи по-силен – усмихва се Димитров на загатна. – Финалите са специфични за всеки състезател. Винаги съм желал да бъда част от тази елитна група, това е премия на положителната година. “
Димитров също е скъпа облага за шампионата, освен поради качествата си на корта. Той е същинското украшение на спонсорските събития – облечен в костюм, харизматичен, подготвен да приказва за любовта си към изкуството, архитектурата и историята.
Класирането за Лондон демонстрира, че българинът към този момент знае кое работи добре за спортната му кариера. Преди не беше по този начин. Още на 23 години Димитров бе умишлен за идващия популярен тенисист. Беше част от новото потомство дружно японеца Кей Нишикори и канадеца Милош Раонич. През 2014-а завоюва три трофеи и над 50 мача, влезе в топ 8, само че последваха провокации, с които не съумя да се оправи. Фокусът като че ли се измести от шлифоването на елегантната му игра, която докара до съпоставения с Роджър Федерер, към блясъка отвън корта. „ Имаше времена, в които нещата не вървяха добре за мен, само че аз по този начин или другояче трябваше да излизам на корта и да повеждам борба “, признава Димитров.
Възкресението не идва изведнъж – завръщането му в топ 10 е плод на муден напредък в продължение на 16 месеца. Ключовата дума е неизменност, а мотивацията е голямото предпочитание за изява.
„ Мачовете са всичко, което желая – твърди Гришо. – Понякога се постанова да си заставам у дома в продължение на три седмици и напряко горя от предпочитание да изиграя същински мач. Но мога единствено да упражнявам. Тези тренировки постоянно са по-важни от всичко останало, тъй като те задържат пресен и целенасочен. Така, когато пристигна време за шампионата, си благополучен и доста елементарно влизаш в режима на работа за мачовете. Машината стартира да се върти и ритъмът идва незабавно. “
Димитров към този момент има доста сериозен опит в тура и се е научил по какъв начин да преодолява сложните моменти на корта. Естествено, избира да не му се постанова.
„ Когато побеждаваш, искаш да победиш още веднъж – споделя той. – А когато загубиш, като че ли идва краят на света. Така че би трябвало да умееш да намериш салдото сред страстите. “
За това оказва помощ и треньорът Дани Валверду. Венецуелецът, който е работил с Анди Мъри и Томаш Бердих, се заема с Димитров през август 2016-а. Към дребния тим скоро се причисляват фитнес треньорът Себастиен Дюран и физиотерапевтът Аздине Буснана. Екипът дава нова вероятност през Григор, който в оня миг е №40 в ранглистата. 16 месеца по-късно той за пръв път ще зимува като член на топ 10.
„ В началото седнахме с Дани и останалите и направихме проект – споделя Димитров. – Казахме си: „ Започваме отсам, вършим това и това, ето по какъв начин ще стане “. Опитахме се да опростим нещата допустимо повече. Това се отнасяше и за физическата подготовка, и за работата на и отвън корта. Поставихме цели – краткосрочни, средносрочни и дълготрайни. Това ми оказа помощ да си върна увереността и постоянството. Ето по какъв начин още веднъж си повярвах, че мога да играя добър тенис, да върша равностойни мачове с най-силните и в някои от тях да заслужа успеха. Голямата разлика е, че се научих да бъда толерантен. “
Който е следил от близко зимната подготовка на Димитров в Монте Карло предишния декември, е видял един човек, изпълняващ умерено и най-тежките и досадни задания, сложени от треньорския екип. Валверду и останалите са доста близки с тенисиста и се употребяват с голямо почитание и доверие от негова страна. Това им разрешава да му споделят право в очите, в случай че не се оправя добре.
Когато дойде на подготовка, Димитров безусловно изключва главата си и се хвърля напред. Всяко придвижване е отдадено на светлото бъдеще на корта – разпъване, кардио, тежести, ластици. После идва ред на работата на корта – упражненията за баланс и възстановяване на другояче брилянтната техника на ударите му за играта му в мачовете да тече безпрепятствено. След края на подготовката човек умерено можеше да каже, че този тенисист е подготвен за най-хубавата година в кариерата си.
„ В Австралия няма къде да се скриеш от слънцето – споделя Григор. – Веднага се вижда кой какъв брой е упражнявал, когато „ излезем от гаражите “. “
Подготовката му се отплаща с необикновен старт – 16 победи и 1 загуба. Побеждава трима противници от топ 10 – Доминик Тийм, Раонич и Нишикори, с цел да вземе купата в Бризбейн, а по-късно стига до полуфиналите на Аустрелиан Оупън и става първенец пред родна аудитория в София. През август пък взима най-големия трофей в кариерата си до момента – купата от „ Мастърс “-а в Синсинати (САЩ). Но годината към момента не е свършила. Вече е ноември, само че Димитров към момента не мисли за идващия сезон, нито се плаши от него. „ Фокусиран съм върху това, което ще се случи тук в Лондон “, споделя той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ