Григор Димитров: Харесва ми да помагам на младите, не е срамно да бъдеш уязвим
Григор Димитров разкри, че едно от нещата, които му носят най-голяма наслада е да оказва помощ на младежите и точно това е повода да основе своята благотворителна фондация. Носителят на 9 ATP трофеи бе измежду специфичните гост-лектори на тазгодишното издание на форума за здравословен живот „ Longevity Forum “, който се организира в Сейнт Мориц, Швейцария. Димитров описа за някои от най-важните моменти от живота и кариерата си, като показа и какво ненадейно въздействие е оказало върху него спечелването на Финалите през 2017 година
Лекцията на Димитров стартира с въпроса какво е належащо, с цел да бъдеш първенец.
„ Това е доста сложен въпрос. Да бъда първенец единствено по себе си в никакъв случай не е било цел за мен. За да отговоря изчерпателно е нужно да се върна до детството си. От 3-годишен мечтаех да стана тенисист. Идвам от спортно семейство – татко ми е треньор по тенис, а майка ми е някогашна волейболистка. Спортът е в кръвта ми, само че желаех да употребявам тениса освен като опция за спортни достижения, само че и като платформа, посредством която да оказа помощ за основаването на по-добър свят. Израствайки в България се сблъсках с доста компликации, само че изпитвах голяма обич към играта и желаех да реализира огромни неща и да си изградя прекрасен живот. Освен всичко друго желаех и да бъда добър образец за подражателство. Това е нещо, което майка ми ми споделяше още тогава. Накара ме да обещая, че преди да стана вели тенисист, ще стана добър човек. Това постоянно е било едно от основополагащите неща в характера ми “.
„ Спортът е световен език и е нещо, което сплотява хората. Никога не съм мислел за себе си единствено като за състезател. Винаги съм бил съсредоточен върху нещата, които желая да основа и да имам в живота си. Това осъзнаване пристигна на малко по-късен стадий от живота ми и след това започнах да си давам по-ясна сметка за това по какъв начин кариерата ми би могла да повлияе на хора от всички елементи на света. Иска ми се да бях осъзнал това доста по-рано и да имах повече време да работя за всичко това, само че както обичам да споделям – всичко с времето си “.
„ През последните няколко месеца съм отвън игра поради травма, само че това ми даде опция да схвана по-добре по какъв начин действа животът, в случай че мога да се изразя по този метод. Сега разбирам и правя оценка по-добре това, което съм постигнал “.
Трикратният полуфиналист от Големия шлем бе запитан какво е за него щастието и кои са нещата, които го карат да се усеща задоволен.
„ Щастието е доста необятна тематика, защото всички приказваме за него всеки ден. Никога не съм си казвал „ Искам просто да бъда благополучен “. Въпросът, който си задавам, е „ Как мога да реализира повече покой? “. Като цяло се усещам благополучен човек. В момента живеем в не изключително лесни времена поради всичко, което се случва по света. В същото време обаче постоянно диря в себе си това, което би могло да ми донесе повече покой и благополучие “.
„ Дълго време свързвах щастието с триумфите, с печеленето на мачове, с това да бъда в Топ 10 или в Топ 3 на ранглистата. Никога няма да не помни момента, в който стигнах до челната тройка. През 2017 година завоювах Финалите на ATP в „ O2 Arena “ в Лондон. Спомням си по какъв начин същата вечер седях на стълбите пред ресторанта. Цялото ми семейство беше вътре, всички празнувахме. Бях №3 в света, тъкмо зад Федерер и Надал. Беше необикновено. Въпреки това обаче когато седнах самичък, се почувствах по невероятен метод. Едва по-късно разбрах за какво съм се чувствал по този начин – не съм желал да свързвам щастието само с триумфите, тъй като това не е моята цел. В годините след купата в Лондон прекосих през много компликации в това отношение. Именно в този интервал започнах да се интересувам от тематиката с психологичното здраве и самият аз говорех все по-често за това, че хората би трябвало да си разрешават пъкъл бъдат по-уязвими. Независимо в какъв стадий от живота си се намираш, да бъдеш уязвим е една от най-големите сили, които човек би могъл да прояви и не трябва да се тормозим да търсим помощ в тежките моменти “.
Първата ни ракета разяснява и един от най-трудните детайли от живота на водещите тенисисти – високите упования към тях.
Високите упования постоянно са били като мой другар през цялата ми кариера. Винаги съм осъзнавал, че най-големите упования към мен идват от самия мен, а не от нещо или някого различен. Успях да схвана това много рано и това ми оказа помощ да израстна както като тенисист, по този начин и като персона. Напрежението и упованията бяха измежду нещата, които ме построиха подобен, какъвто съм “.
Световният №28 разкри и по какъв метод се оправя с издевателството в обществените мрежи, чиято цел постоянно са елитните спортисти.
„ Бях надалеч от обществените медии за два или три месеца и се усещах отлично. Сега още веднъж съм в тях, само че отново се усещам отлично. Винаги съм се опитвал да одобрявам мненията умерено, а не с яд и негативизъм “.
Димитров за следващ път посочи, че съгласно него едно от най-важните неща в живота е човек да бъде правилен на себе си.
„ Никога не следвайте пътя, предначертан от различен. Не вървете по непознати стъпки – бъдете себе си. Това е една от най-важните сентенции, в които имам вяра. Може би съм малко привързан, тъй като самичък съм минал през това и приказвам от персонален опит “.
Полуфиналистът от Уимбълдън 2014 бе запитан по какъв начин вижда живота си след тениса и каква диря би желал да остави след себе си.
„ Винаги съм желал да способствам за реализирането на огромни цели. Животът е доста по-голям от тениса. Когато аз спра да играя, на мое място ще се появи различен. Така е и в живота. Трудно е да се оправиш с някои моменти, само че в случай че съм съумял да вдъхновя някого или да му оказа помощ по някакъв метод, това ми е задоволително. Това е една от аргументите, заради която взех решение да основа своя фондация. Винаги съм считал, че спортът би трябвало да оказва помощ на младежите. Поколенията идват и си отиват, само че най-важните неща както в спорта, по този начин и в живота си остават същите. Да имам своя фондация, да употребявам тениса като платформа и да споделям опита си – за мен всичко това си заслужава. Да оказвам помощ на младите е нещо, което ми носи благополучие и покой. Ако съумея да им попреча да вземат някои неверни решения или да им оказа помощ да вземат някои верни, това значи, че съм си приключил работата “.
