Григор Димитров: Обожавам България и се гордея с родината си, но не се връщам често, защото...
Григор Димитров приказва доста искрено и разчувствано за саможертвите, които е трябвало да прави той и неговите близки по пътя му към върха на международния тенис. Ракета №1 на България приказва и за любовта си към родината и спомените от детството и родния град Хасково.
" Всеки път тук в Монако като се прибера, постоянно се усещам добре, би трябвало ми това време. Имам желанието да се прибера у дома в България, да се разходя из природата, има толкоз места, в които не съм бил, да прекарам повече време със фамилията си, само че за момента никакъв късмет. Това е пътят, който съм поел и ше продължа до края ", показа Григор в изявление за bTV.
" Разбира се, това е от нещата, които ги дублирам. Гордея се че съм българин и пристигам от България, от Хасково, подобен дребен град. Винаги съм се гордял с това нещо, желая всеки да знае от кое място съм, постоянно имам носталгично възприятие. "
А какви са най-силните му мемоари от Хасково? " Когато ставахме рано с татко ми, да упражняваме в зала, в която имаше счупени прозорци, трябваше да играя с ръкавици, Кенана, всеки един крос, припомням си всяка една пътека, зоологическия ъгъл. "
" Всеки път ми задават въпроса с какво друго би се занимавал. Всеки спорт ми харесва, от надпревари с коли до маратон. Когато ми зададоха този въпрос, не мога да отговоря. В главата ми беше единствено едно нещо - да стана тенисист и да играя добре тенис. Никога не съм си мислил, че няма да съумея. Може би това е един от най-големите ми плюсове. "
А спомня ли си моментът, в който на 6 години е побеждавал противници на по 10-12 години? " Да, помня го. Играх шампионатът в Сливен, в случай че не се неистина, изгубих на полуфинал и ми дадоха купа за трето място. До ден сегашен го помня и я вардя тази купа. Аз като цяло още от дребен трябваше да играя с по-големи от мен, всички в групата бяха 3-4 годни по-големи, по-високи, постоянно аз трябваше да четкам кортовете. Всичко това ме накара да ставам все по-добър. Без тях нямаше да имам този апетит за усъвършенстване. "
Григор не не помни и саможертвите на фамилията му. " Когато бях дребен, (баща му) беше просто като воин. Нямаше нещо, което да няма решение. "
" Само те знаят през какво са минали, самият факт, че татко ми трябваше да пътува непрекъснато, да стои гладен, единствено с цел да ме нахрани, да се храня добре и да упражнявам. Имало е такива случаи. Всички тези неща не съм ги не запомнил и няма да ги не помни. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме един път на месец. Само ние като семейство можем да ги оценим тези неща. "
" Не знам напълно какво е трябвало да се продава, само че да, трябвало е. Двамата ми дядовци си заделиха от пенсиите с цел да ми купят първия болет за аероплан. За Франция, с цел да играя шампионат, завоювах. "
" Никога не мога да не помни, аз съм прекомерно прочувствен човек, не мога да ги не помни тези моменти. Когато дядо ми умря при започване на годината, разбрах какво е да загубиш някой толкоз непосредствен. Много мемоари се върнаха назад. "
Димитров не съжалява, че още на 12 години напуща дома в търсене на развиване. " Аз го желаех прекомерно доста. Винаги имах това предпочитание да се развъртвам. Никога не съм мислил по този метод. Виж къде пребивавам, в действителност нямам нищо. Винаги съм бил щастливо дете. Позитивизмът постоянно е в мен. Майка ми се е опитвала да ме стимулира, с думите, в случай че искаш го направи. "
Той описа и един случай, който демонстрира чувствителността му. " Прибирам се от градина с майка ми, спряхме на светофар, където имаше дом за деца в Хасково. Зад мен някой споделя, `Бихте ли ни помогнали`. Сирачета, които си протягат ръка през прозореца. Аз се разплаках, тъй като желаех да им оказа помощ. Майка ми ми сподели: `Добре, в случай че искаш да окажеш помощ, играй, стани нещо и помогни`. Тенисът е цел за мен, платформа, нещо, което постоянно съм желал, не би трябвало да се не помнят и другите неща. "
Григор описа и за кариерата си като младеж и купата от Уимбълдън. " Да, те са доста специфични за мен. Има 3-4-5 мача, които ги помня и до през днешния ден. Винаги имаше защо да се боря. Помня по какъв начин вечерта преди шампионатът да стартира, влязох да упражнявам, упражнявах 5 минути, излязох и не желаех да играя. Бях сърдит, не играех въобще добре. Бях изтощен, не можех да се настроя към настилката. Дойдох от Фючърси в Испания. Не знаех по какъв начин мога да събера себе си. Същата вечер говорех с майка ми и татко ми, Георги Стоименов бе там, треньорът ми. Казаха ми, излез и играй. Играх на 15-16 корт, имаше сетбол за другия. Спечелих сета и оттова нататък бе единствено и единствено напряко. "
" Всеки път тук в Монако като се прибера, постоянно се усещам добре, би трябвало ми това време. Имам желанието да се прибера у дома в България, да се разходя из природата, има толкоз места, в които не съм бил, да прекарам повече време със фамилията си, само че за момента никакъв късмет. Това е пътят, който съм поел и ше продължа до края ", показа Григор в изявление за bTV.
" Разбира се, това е от нещата, които ги дублирам. Гордея се че съм българин и пристигам от България, от Хасково, подобен дребен град. Винаги съм се гордял с това нещо, желая всеки да знае от кое място съм, постоянно имам носталгично възприятие. "
А какви са най-силните му мемоари от Хасково? " Когато ставахме рано с татко ми, да упражняваме в зала, в която имаше счупени прозорци, трябваше да играя с ръкавици, Кенана, всеки един крос, припомням си всяка една пътека, зоологическия ъгъл. "
" Всеки път ми задават въпроса с какво друго би се занимавал. Всеки спорт ми харесва, от надпревари с коли до маратон. Когато ми зададоха този въпрос, не мога да отговоря. В главата ми беше единствено едно нещо - да стана тенисист и да играя добре тенис. Никога не съм си мислил, че няма да съумея. Може би това е един от най-големите ми плюсове. "
А спомня ли си моментът, в който на 6 години е побеждавал противници на по 10-12 години? " Да, помня го. Играх шампионатът в Сливен, в случай че не се неистина, изгубих на полуфинал и ми дадоха купа за трето място. До ден сегашен го помня и я вардя тази купа. Аз като цяло още от дребен трябваше да играя с по-големи от мен, всички в групата бяха 3-4 годни по-големи, по-високи, постоянно аз трябваше да четкам кортовете. Всичко това ме накара да ставам все по-добър. Без тях нямаше да имам този апетит за усъвършенстване. "
Григор не не помни и саможертвите на фамилията му. " Когато бях дребен, (баща му) беше просто като воин. Нямаше нещо, което да няма решение. "
" Само те знаят през какво са минали, самият факт, че татко ми трябваше да пътува непрекъснато, да стои гладен, единствено с цел да ме нахрани, да се храня добре и да упражнявам. Имало е такива случаи. Всички тези неща не съм ги не запомнил и няма да ги не помни. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме един път на месец. Само ние като семейство можем да ги оценим тези неща. "
" Не знам напълно какво е трябвало да се продава, само че да, трябвало е. Двамата ми дядовци си заделиха от пенсиите с цел да ми купят първия болет за аероплан. За Франция, с цел да играя шампионат, завоювах. "
" Никога не мога да не помни, аз съм прекомерно прочувствен човек, не мога да ги не помни тези моменти. Когато дядо ми умря при започване на годината, разбрах какво е да загубиш някой толкоз непосредствен. Много мемоари се върнаха назад. "
Димитров не съжалява, че още на 12 години напуща дома в търсене на развиване. " Аз го желаех прекомерно доста. Винаги имах това предпочитание да се развъртвам. Никога не съм мислил по този метод. Виж къде пребивавам, в действителност нямам нищо. Винаги съм бил щастливо дете. Позитивизмът постоянно е в мен. Майка ми се е опитвала да ме стимулира, с думите, в случай че искаш го направи. "
Той описа и един случай, който демонстрира чувствителността му. " Прибирам се от градина с майка ми, спряхме на светофар, където имаше дом за деца в Хасково. Зад мен някой споделя, `Бихте ли ни помогнали`. Сирачета, които си протягат ръка през прозореца. Аз се разплаках, тъй като желаех да им оказа помощ. Майка ми ми сподели: `Добре, в случай че искаш да окажеш помощ, играй, стани нещо и помогни`. Тенисът е цел за мен, платформа, нещо, което постоянно съм желал, не би трябвало да се не помнят и другите неща. "
Григор описа и за кариерата си като младеж и купата от Уимбълдън. " Да, те са доста специфични за мен. Има 3-4-5 мача, които ги помня и до през днешния ден. Винаги имаше защо да се боря. Помня по какъв начин вечерта преди шампионатът да стартира, влязох да упражнявам, упражнявах 5 минути, излязох и не желаех да играя. Бях сърдит, не играех въобще добре. Бях изтощен, не можех да се настроя към настилката. Дойдох от Фючърси в Испания. Не знаех по какъв начин мога да събера себе си. Същата вечер говорех с майка ми и татко ми, Георги Стоименов бе там, треньорът ми. Казаха ми, излез и играй. Играх на 15-16 корт, имаше сетбол за другия. Спечелих сета и оттова нататък бе единствено и единствено напряко. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ