Григор Димитров: Не съм видял някой да играе като мен
Григор Димитров е измежду вълнуващите имена на US Open и с толкоз изчезнали звезди безспорно е от кандидатите за купата. След като завоюва Синсинати без да загуби сет, той е в добра позиция за първи път в кариерата си да стигне надалеч във „ Flushing Meadows “. Първата ни ракета даде искрено изявление пред Sports Illustrated, в което приказва за препоръките, които е получил от Рафаел Надал и Роджър Федерер, новата си ракета и за обичаната си сцена от „ Тетрадката “.
– С Ник Кирьос имахте дълга прегръдка на мрежата след финала. Изглежда, ти си му оказал помощ много по време на седмицата. Кой е най-хубавият съвет, който си получавал от сътрудник?
– Това е доста добър въпрос. Никога някой непринудено не е идвал да ме поучава, което е ОК. Но когато съм питал, едно от най-милите неща, които съм чувал, и беше напълно неотдавна, е когато упражнявах с Рафа Надал в Майорка.
Един следобяд двамата бяхме на лодка, почивахме си и го питах: „ Човече, по какъв начин мислиш? Какво мислиш за играта ми? “, а той просто сподели: „ Просто продължавай да правиш това, което правиш, и не пропускай шансове. “ Казах му „ Уау, благодаря! “ (смее се).
Знам, че е смешно, само че когато той ми го сподели, звучеше друго. Разбира се, друго е треньорът ти да го каже, само че някой от неговия диаметър, като човек и състезател, да ми каже. Сякаш в никакъв случай не се бях сещал. Чувствах се все едно в никакъв случай не се бях замислял за това.
Както и Роджър. В годините ни на другарство го опознах доста добре – фамилията му и обкръжението му, тъй че и той постоянно е бил индивидът. Казва ти „ Не навеждай глава, прави това, което правиш. Ще стане, ще стане. “ Вчера го видях и ми сподели „ Виждаш ли, от време на време нещата са толкоз елементарни. “
Прав е, почука ли опцията на вратата ти, би трябвало да се пробваш да се възползваш. Ако не стане, просто не става. Но в същото време би трябвало да продължиш. Имам положителни взаимоотношения с всички, тъй че мога да виждам на нещата в вероятност. Същото е с Ник – сигурен съм, че това не е последният край посред ни. Мога да описвам толкоз доста. Може да го видите от време на време, става дума за повече от тенис. Да, когато си на корта, искаш да победиш този човек. Мразиш го, не искаш да приказваш с него, не искаш да го гледаш. Псуваш го и каквото се сетите. Но става дума за доста повече от тенис. Когато видя този човек, не желая да споделям, че се нуждае от помощ, само че е в сложна позиция, в случай че ме попита, за какво да не му оказа помощ? Дори и предходния ден да ме е победил, отношението ми няма да се промени. Тенисът е единствено игра, само че от време на време може да ни сплоти.
– Хората те назоваха „ Бейби Фед “ в един стадий от кариерата ти. Кой е „ Бейби Григор “?
– Човече… Това хората го вземат решение. Не съм видял някой, който играе като мен. Ще има момчета, които ще имат еднакъв жанр, само че и бекхендът с една ръка става по-рядък. Трябва да стартира да виждам младоците, тъй като съм сигурен, че след няколко години ще ме вкарат в пъкъла на корта. Трябва да стартира да ги проследявам и да виждам стила им.
– Видях Q&A в Twitter преди няколко години. Каза, че „ Тетрадката “ е обичаният ти филм.
– Още е.
– Коя сцена най-вече те разплаква?
– Тази, в която тя го води на езерото. Влизат във водата и стартират да хранят птиците. Връщат се, стартира да вали и тя му споделя: „ Защо не ми писа? “, а той споделя: „ Писах ти всеки ден… “ И след това тя отвръща: „ Писал си ми? “ – щеше ми се да съм във кино лентата. Той споделя: „ За мен не беше свършило, още не е “, а след това може да си извършите сметките какво става. Прегръщат се.
– Насълзявам се.
– Аз също. Аз също, дребосъче.
– Това беше страхотна сцена.
– Кълна се в Господ – от време на време би трябвало да спирам на пауза. Не мога да го понеса. Сърцето ми.
– Често ли го гледаш самичък?
– Предимно, тъй като не желая другите да ме гледат по какъв начин рева. Но преодолях това.
– Всичко е наред!
– Наред е! Не ми пука, наред е. Това съм си аз. Но тази сцена (сочи сърцето си) – тъкмо там.
– Разкажи ми за дизайна на ракетата си.
– Единствена по рода си. Това е първата, която измислихме. Това е Григор Димитров, дребосъче. Чел ли си книгата „ Монахът, който продаде своето Ферари “?
– Не, само че неотдавна четох, че Гарбине Мугуруса я харесва.
– И двамата спечелихме шампионата в Синсинати! Страхотна книга. Но тази ракета е въодушевена от коли, военни – един ден отивах на подготовка и отворих багажника си. Щом допрях колата, харесах цвета. Така ме връхлетя концепцията за това да имам същия цвят и същото чувство с ракета.
Вдъхновена от военните. Много ми харесва камуфлажът. Исках да съм друг на корта щом ударя топката. Така избрахме цветовете. Сивото лиши доста време. Имахме осем разнообразни сиво и трябваше да намерим най-хубавото.
– Колко внимание обръщаш на ракетите на другите?
– Никакво. Само на моята. Същото е, когато играеш мач – фокусираш се върху сосбтвената си половина. Просто е – постоянно съм желал да сътворявам. Да имам опцията да основа ракета постоянно ми е било фантазия. Какви ли ще е в случай че ракетата ми наподобява по този начин? Или другояче? Винаги съм си мислел тези неща. Винаги съм бил за другите неща. Намерихме вярното комбиниране.
превод: Tenniskafe.com
– С Ник Кирьос имахте дълга прегръдка на мрежата след финала. Изглежда, ти си му оказал помощ много по време на седмицата. Кой е най-хубавият съвет, който си получавал от сътрудник?
– Това е доста добър въпрос. Никога някой непринудено не е идвал да ме поучава, което е ОК. Но когато съм питал, едно от най-милите неща, които съм чувал, и беше напълно неотдавна, е когато упражнявах с Рафа Надал в Майорка.
Един следобяд двамата бяхме на лодка, почивахме си и го питах: „ Човече, по какъв начин мислиш? Какво мислиш за играта ми? “, а той просто сподели: „ Просто продължавай да правиш това, което правиш, и не пропускай шансове. “ Казах му „ Уау, благодаря! “ (смее се).
Знам, че е смешно, само че когато той ми го сподели, звучеше друго. Разбира се, друго е треньорът ти да го каже, само че някой от неговия диаметър, като човек и състезател, да ми каже. Сякаш в никакъв случай не се бях сещал. Чувствах се все едно в никакъв случай не се бях замислял за това.
Както и Роджър. В годините ни на другарство го опознах доста добре – фамилията му и обкръжението му, тъй че и той постоянно е бил индивидът. Казва ти „ Не навеждай глава, прави това, което правиш. Ще стане, ще стане. “ Вчера го видях и ми сподели „ Виждаш ли, от време на време нещата са толкоз елементарни. “
Прав е, почука ли опцията на вратата ти, би трябвало да се пробваш да се възползваш. Ако не стане, просто не става. Но в същото време би трябвало да продължиш. Имам положителни взаимоотношения с всички, тъй че мога да виждам на нещата в вероятност. Същото е с Ник – сигурен съм, че това не е последният край посред ни. Мога да описвам толкоз доста. Може да го видите от време на време, става дума за повече от тенис. Да, когато си на корта, искаш да победиш този човек. Мразиш го, не искаш да приказваш с него, не искаш да го гледаш. Псуваш го и каквото се сетите. Но става дума за доста повече от тенис. Когато видя този човек, не желая да споделям, че се нуждае от помощ, само че е в сложна позиция, в случай че ме попита, за какво да не му оказа помощ? Дори и предходния ден да ме е победил, отношението ми няма да се промени. Тенисът е единствено игра, само че от време на време може да ни сплоти.
– Хората те назоваха „ Бейби Фед “ в един стадий от кариерата ти. Кой е „ Бейби Григор “?
– Човече… Това хората го вземат решение. Не съм видял някой, който играе като мен. Ще има момчета, които ще имат еднакъв жанр, само че и бекхендът с една ръка става по-рядък. Трябва да стартира да виждам младоците, тъй като съм сигурен, че след няколко години ще ме вкарат в пъкъла на корта. Трябва да стартира да ги проследявам и да виждам стила им.
– Видях Q&A в Twitter преди няколко години. Каза, че „ Тетрадката “ е обичаният ти филм.
– Още е.
– Коя сцена най-вече те разплаква?
– Тази, в която тя го води на езерото. Влизат във водата и стартират да хранят птиците. Връщат се, стартира да вали и тя му споделя: „ Защо не ми писа? “, а той споделя: „ Писах ти всеки ден… “ И след това тя отвръща: „ Писал си ми? “ – щеше ми се да съм във кино лентата. Той споделя: „ За мен не беше свършило, още не е “, а след това може да си извършите сметките какво става. Прегръщат се.
– Насълзявам се.
– Аз също. Аз също, дребосъче.
– Това беше страхотна сцена.
– Кълна се в Господ – от време на време би трябвало да спирам на пауза. Не мога да го понеса. Сърцето ми.
– Често ли го гледаш самичък?
– Предимно, тъй като не желая другите да ме гледат по какъв начин рева. Но преодолях това.
– Всичко е наред!
– Наред е! Не ми пука, наред е. Това съм си аз. Но тази сцена (сочи сърцето си) – тъкмо там.
– Разкажи ми за дизайна на ракетата си.
– Единствена по рода си. Това е първата, която измислихме. Това е Григор Димитров, дребосъче. Чел ли си книгата „ Монахът, който продаде своето Ферари “?
– Не, само че неотдавна четох, че Гарбине Мугуруса я харесва.
– И двамата спечелихме шампионата в Синсинати! Страхотна книга. Но тази ракета е въодушевена от коли, военни – един ден отивах на подготовка и отворих багажника си. Щом допрях колата, харесах цвета. Така ме връхлетя концепцията за това да имам същия цвят и същото чувство с ракета.
Вдъхновена от военните. Много ми харесва камуфлажът. Исках да съм друг на корта щом ударя топката. Така избрахме цветовете. Сивото лиши доста време. Имахме осем разнообразни сиво и трябваше да намерим най-хубавото.
– Колко внимание обръщаш на ракетите на другите?
– Никакво. Само на моята. Същото е, когато играеш мач – фокусираш се върху сосбтвената си половина. Просто е – постоянно съм желал да сътворявам. Да имам опцията да основа ракета постоянно ми е било фантазия. Какви ли ще е в случай че ракетата ми наподобява по този начин? Или другояче? Винаги съм си мислел тези неща. Винаги съм бил за другите неща. Намерихме вярното комбиниране.
превод: Tenniskafe.com
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ