Григор Димитров: Никога не съм си мислел, че няма да успея
Григор Димитров даде изявление за предаването „ Преди обед “ по bTV, като това е единствената медийна изява на първата ракета на България, до момента в който води предсезонната си подготовка. Тенисистът описа за доста мемоари от детството си, за жертвите, направени от фамилията му, с цел да успее и за купата от юношеския " Уимбълдън ".
ПЪРВАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!!!
За желанието да се завърне в България:
„ Споделям постоянно със фамилията си за желанието си да се прибера у дома, в България, да се разходя из природата. Има толкоз места, на които не съм бил, желая да отида, да схвана повече за страната и да прекарам повече време със фамилията си. За момента обаче няма никакъв късмет – това е пътят, по който съм поел и ще продължа до края.
„ Разбира се, едно от нещата, които дублирам до ден сегашен е, че се гордея, че съм българин, че пристигам от България, особено от Хасково – от подобен дребен град. Винаги съм се гордял с това и съм желал всеки да знае. “
Детски мемоари от Хасково:
„ Може би когато ставахме рано с татко ми към 6:00 – 6:30, с цел да упражняваме в зала, в която имаше счупени прозорци. Беше 6-7 градуса, трябваше да играя с ръкавици. Кенана. До ден сегашен си припомням всеки един крос, всяка една пътека, през която съм тичал. Зоологическия кът… “
А в случай че не се занимаваше с тенис?
„ Аз съм фен на спортовете. Всеки спорт ми харесва – от съревнование на коли до бягане на маратон. Като бях дребен си припомням по какъв начин един от приятелите ме беше попитал „ Защо продължаващ да играеше тенис? “, отговорих „ Защото ми харесва “. И когато ми задават този въпрос „ Ако не беше тенисист, какъв щеше да станеш? “ не мога да отговоря – в главата ми беше единствено едно нещо: да стана тенисист и да играя добре тенис. И в никакъв случай не съм си мислел, че няма да съумея – може би това е един от най-големите ми плюсове. “
За жертвите, които са създали родителите му, с цел да стигне той до това равнище:
„ Когато бях дребен, татко ми беше просто като воин. Нямаше нещо, което да остане без решение. Само те знаят през какво са минали, само че самият факт, че татко ми трябваше да пътува непрекъснато, да се жертва и да стои гладен, единствено с цел да съм сит, да съм добре и да тренирам… Имало е и такива случаи. Не съм не запомнил всички тези неща и в никакъв случай няма да ги не помни. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме един път на месец, защото не разполагахме с такива благоприятни условия да се видим… Всички тези неща може би единствено ние като семейство можем да ги оценим. Помня да вземем за пример по какъв начин двамата ми дядовци отделиха пари от пенсиите си, с цел да си купя билет. Беше за Франция – отидох и завоювах шампионата. “
„ Аз съм прекомерно прочувствен човек, не мога да не помни тези моменти. Особено при започване на годината, когато дядо ми умря – тогава разбрах какво е да загубиш толкоз непосредствен човек. Много мемоари се върнаха назад. “
На 12 години отпътува за Съединени американски щати, а след това и за Барселона. Ограничените средства и това, че остава самичък, не са спънка:
„ Аз го желаех прекомерно доста. Винаги съм имал това предпочитание да се развъртвам. Никога не съм си мислил „ Виж къде пребивавам “ или „ Нямам нищо “. Винаги съм бил щастливо дете. Всичко това идва от родителите ми, по този начин са ме възпитали. Винаги майка ми се пробва да ме предизвика и аз се пробвам да направя нещо по-добро. “
„ Няма да не помни една история. Бях дребен, само че помня. С нея бяхме на един светофар до дом в Хасково. Зад себе си чух „ Бихте ли ми помогнали “, обърнах се и видях деца, сирачета, които си подават ръцете през оградата. Завъртях се и започнах да рева. Майка ми ми зададе въпроса „ Защо плачеш? “. Отговорих, че желая да им оказа помощ. Никога няма да не помни по какъв начин тя се спря до мен, клекна и сподели „ Добре, в случай че искаш да окажеш помощ – играй. Стани нещо, направи нещо, играй. “ Както постоянно споделям – тенисът е една платформа за мен. Също е и цел, нещо, което постоянно съм желал, само че не би трябвало да се не помнят другите неща. “
„ Помня по какъв начин във вечерта преди да стартира шампионата влязох да упражнявам, упражнявах пет минути, излязох от корта и желаех да си потегли, не желаех изобщо да вземам участие. Бях сърдит, не се усещах добре, не играех изобщо добре. Бях изтощен и нямах доста време да се приспособявам към настилката. Пристигнах от Фючърси, на които участвах в Испания. Просто не знаех по какъв начин да събера себе си, с цел да изиграя един добър мач. Знаех, че с всеки идващ мач влизаш в темп и по този начин нататък.
Същата вечер майка ми и татко ми бяха там, споделиха ми някои неща… Георги Стоименов беше там също, треньорът ми…. „ Просто излез и играй “. Няма да не помни – играех първия мач на 15-и или 16-и корт. Първия сет другият водеше с 6-5 и имаше сетбол. Някак съумях да спася този миг, завоювах сета и оттова нататък беше единствено и единствено напряко. “
tenniskafe.com
ПЪРВАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!!!
За желанието да се завърне в България:
„ Споделям постоянно със фамилията си за желанието си да се прибера у дома, в България, да се разходя из природата. Има толкоз места, на които не съм бил, желая да отида, да схвана повече за страната и да прекарам повече време със фамилията си. За момента обаче няма никакъв късмет – това е пътят, по който съм поел и ще продължа до края.
„ Разбира се, едно от нещата, които дублирам до ден сегашен е, че се гордея, че съм българин, че пристигам от България, особено от Хасково – от подобен дребен град. Винаги съм се гордял с това и съм желал всеки да знае. “
Детски мемоари от Хасково:
„ Може би когато ставахме рано с татко ми към 6:00 – 6:30, с цел да упражняваме в зала, в която имаше счупени прозорци. Беше 6-7 градуса, трябваше да играя с ръкавици. Кенана. До ден сегашен си припомням всеки един крос, всяка една пътека, през която съм тичал. Зоологическия кът… “
А в случай че не се занимаваше с тенис?
„ Аз съм фен на спортовете. Всеки спорт ми харесва – от съревнование на коли до бягане на маратон. Като бях дребен си припомням по какъв начин един от приятелите ме беше попитал „ Защо продължаващ да играеше тенис? “, отговорих „ Защото ми харесва “. И когато ми задават този въпрос „ Ако не беше тенисист, какъв щеше да станеш? “ не мога да отговоря – в главата ми беше единствено едно нещо: да стана тенисист и да играя добре тенис. И в никакъв случай не съм си мислел, че няма да съумея – може би това е един от най-големите ми плюсове. “
За жертвите, които са създали родителите му, с цел да стигне той до това равнище:
„ Когато бях дребен, татко ми беше просто като воин. Нямаше нещо, което да остане без решение. Само те знаят през какво са минали, само че самият факт, че татко ми трябваше да пътува непрекъснато, да се жертва и да стои гладен, единствено с цел да съм сит, да съм добре и да тренирам… Имало е и такива случаи. Не съм не запомнил всички тези неща и в никакъв случай няма да ги не помни. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме един път на месец, защото не разполагахме с такива благоприятни условия да се видим… Всички тези неща може би единствено ние като семейство можем да ги оценим. Помня да вземем за пример по какъв начин двамата ми дядовци отделиха пари от пенсиите си, с цел да си купя билет. Беше за Франция – отидох и завоювах шампионата. “
„ Аз съм прекомерно прочувствен човек, не мога да не помни тези моменти. Особено при започване на годината, когато дядо ми умря – тогава разбрах какво е да загубиш толкоз непосредствен човек. Много мемоари се върнаха назад. “
На 12 години отпътува за Съединени американски щати, а след това и за Барселона. Ограничените средства и това, че остава самичък, не са спънка: „ Аз го желаех прекомерно доста. Винаги съм имал това предпочитание да се развъртвам. Никога не съм си мислил „ Виж къде пребивавам “ или „ Нямам нищо “. Винаги съм бил щастливо дете. Всичко това идва от родителите ми, по този начин са ме възпитали. Винаги майка ми се пробва да ме предизвика и аз се пробвам да направя нещо по-добро. “
„ Няма да не помни една история. Бях дребен, само че помня. С нея бяхме на един светофар до дом в Хасково. Зад себе си чух „ Бихте ли ми помогнали “, обърнах се и видях деца, сирачета, които си подават ръцете през оградата. Завъртях се и започнах да рева. Майка ми ми зададе въпроса „ Защо плачеш? “. Отговорих, че желая да им оказа помощ. Никога няма да не помни по какъв начин тя се спря до мен, клекна и сподели „ Добре, в случай че искаш да окажеш помощ – играй. Стани нещо, направи нещо, играй. “ Както постоянно споделям – тенисът е една платформа за мен. Също е и цел, нещо, което постоянно съм желал, само че не би трябвало да се не помнят другите неща. “
„ Помня по какъв начин във вечерта преди да стартира шампионата влязох да упражнявам, упражнявах пет минути, излязох от корта и желаех да си потегли, не желаех изобщо да вземам участие. Бях сърдит, не се усещах добре, не играех изобщо добре. Бях изтощен и нямах доста време да се приспособявам към настилката. Пристигнах от Фючърси, на които участвах в Испания. Просто не знаех по какъв начин да събера себе си, с цел да изиграя един добър мач. Знаех, че с всеки идващ мач влизаш в темп и по този начин нататък.
Същата вечер майка ми и татко ми бяха там, споделиха ми някои неща… Георги Стоименов беше там също, треньорът ми…. „ Просто излез и играй “. Няма да не помни – играех първия мач на 15-и или 16-и корт. Първия сет другият водеше с 6-5 и имаше сетбол. Някак съумях да спася този миг, завоювах сета и оттова нататък беше единствено и единствено напряко. “
tenniskafe.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ