Грешките в AI моделите оживяват творческия процес и ускорявайки откриването

Грешките в AI моделите оживяват креативния развой и ускорявайки откриването и тестването на нови хрумвания (снимка: CC0 Public Domain)

Въпреки че от време на време халюцинира, създавайки погрешна информация, изкуственият разсъдък може да се трансформира в незаместим инструмент в ръцете на учените. Нови медикаменти, прогноза за времето и изобретения на устройства са единствено няколко образеца за това по какъв начин способността на AI да генерира нови, на пръв взор неправилни хрумвания, може да промени света на науката.

AI моделите постоянно са подложени на критика за склонността им да генерират погрешна информация, представяйки я за обстоятелства – по този начин наречените „ халюцинации ”. Тези правдоподобни имитации освен объркват потребителите, само че също водят до правосъдни каузи и неточности в медицинските досиета.

Оказва се обаче, че интелигентните LLM (големи езикови модели) могат да генерират невероятни хрумвания, които оказват помощ на учените да се борят с рака, да създават нови медикаменти, да основават медицински устройства, да учат метеорологичните феномени и даже да завоюват Нобелова премия.

„ Това дава на учените нови хрумвания, които те в никакъв случай не биха измислили сами ”, споделя Ейми Макгавърн, началник на института NSF AI за прогнозиране на климата и времето, представен от Ню Йорк Таймс.

Въпреки че науката обичайно се свързва с логиката и разбора, някои открития са резултат от вътрешен глас и смели догатки. Философът и теоретичен методолог Пол Фейерабенд разказва това като „ всичко е позволено ”. Грешките в AI моделите оживяват креативния развой, ускорявайки откриването и тестването на нови хрумвания.

Това, което в миналото отнемаше години, в този момент може да бъде направено за дни, часове или даже минути. Професорът от Масачузетския софтуерен институт (MIT) Джеймс Дж. Колинс неотдавна похвали халюцинациите на AI, като призна, че те са ускорили проучванията му върху нови антибиотици, защото AI моделите основават напълно нови молекули.

„ Халюцинациите ” на AI пораждат, когато учените образоват генеративни компютърни модели по избрана тематика и по-късно разрешават на машините да обработват информацията, която получават. Резултатите могат да бъдат както неуместни, по този начин и гениални.

През октомври 2023 година Нобеловата премия за химия беше присъдена на Дейвид Бейкър за проучванията му в региона на протеините. Неговият метод, който употребява AI за основаване на напълно нови протеини, преди беше считан за съвсем неосъществим. Бейкър споделя, че генерирането на AI се е трансформирало в основа за създаване на „ протеини от нулата ”.

„ Създадохме 10 милиона нови протеини, които не съществуват в природата ”, споделя ученият. В същото време неговата лаборатория към този момент е получила към 100 патента, в това число технологии за лекуване на рак и битка с вирусни инфекции.

Терминът „ халюцинации ” обаче е противоречив. Много хора избират да назовават ​​резултатите от AI догатки или обещаващи хрумвания, тъй като те постоянно се основават на действителни научни данни. Например, професор Анима Анандкумар от Caltech счита, че потреблението на термина „ халюцинации ” може да бъде подвеждащо и по тази причина учените се пробват да го избегнат.

Някои специалисти са загрижени, че темпото на научните открития се е забавило през последните десетилетия. Поддръжниците на AI обаче настояват, че неговите качества могат да повдигнат науката на друго равнище. По-специално, Бейкър и сътрудниците му плануват бъдеще, в което протеиновите катализатори употребяват слънчевата сила, модернизират фабриките и оказват помощ за основаване на резистентен свят.

Други учени също споделят този оптимизъм. „ Невероятно е какъв брой бързо се развиват нещата ”, споделя Иън С. Хейдън, член на екипа на Бейкър. А Пушмиет Коли от DeepMind акцентира, че AI е кадърен на непредвидени, само че гениални ходове. „ Очевидно имаме необикновен инструмент, който може да бъде изобретателен ”, споделя той.

Въпреки напредъка, „ халюцинациите ” на изкуствения разсъдък остават противоречива тематика. Докато някои учени ги виждат като потребен инструмент, други са внимателни, заради техните отрицателни последствия, като да вземем за пример неточности в медицинските данни. Научната общественост обаче признава, че капацитетът на AI да форсира научните открития е голям.