„Грешките“ на Дара
„ Грешка “ беше, че Дара въобще реши да се кандидатира за Евровизия.
„ Грешка “ беше, че България избра тъкмо нея да показва страната с „ Bangaranga “.
„ Грешка “ беше, че още в първите дни след оповестяването ѝ обществените мрежи се трансфораха в сцена на ненавист, насмешки и подозрения дали тя въобще е почтена за такава сцена.
„ Грешка “ беше, че Дара не се отхвърли.
Защото беше на крачка от това да каже „ стига “. Беше наранена, беше разочарована, беше ударена от онази типично българска завист, която постоянно посреща с съмнение всеки младеж, осмелил се да мечтае самоуверено. Но вместо да се пречупи, тя избра да продължи.
„ Грешка “ беше, че Дара съумя да заглуши шума към себе си и да насочи силата си към музиката.
„ Грешка “ беше, че отпътува за Австрия с ясното схващане, че не просто взе участие в конкурс, а носи на гърба си упованията, рецензиите и комплексите на цяла една страна.
„ Грешка “ беше, че до нея стоеше мощен екип, който не ѝ разреши да се откаже.
„ Грешка “ беше, че български музиканти, актьори и даже Лили Иванова я поддържаха обществено и ѝ пожелаха триумф.
„ Грешка “ беше, че Дара излезе на сцената уверена.
„ Грешка “ беше, че се показа ослепително.
„ Грешка “ беше, че Европа я хареса.
Защото от този миг нататък към този момент никой не можеше да каже, че тя е „ инцидентна “.
Никой не можеше да каже, че е там по инерция или поради скандал.
Тя беше там, тъй като може.
„ Грешка “ беше, че „ Bangaranga “ се трансформира в ария, която ще звучи по европейските радиостанции.
„ Грешка “ беше, че България получи реклама, каквато не може да се купи с милиони.
„ Грешка “ беше, че Дара завоюва Евровизия. Но в действителност това не беше неточност.
Това беше резултат от темперамент, дисциплинираност и гений.
Дара сподели нещо доста по-важно от победа – сподели, че може да премине през омразата и да излезе по-силна. А тъкмо това прави един актьор огромен. Не единствено гласът. Не единствено песента. А способността да издържиш, когато против теб стоят хиляди, подготвени да те срутен още преди да си излязъл на сцената.
И да, България за първи път завоюва Евровизия.
Явно моментът е бил точният.
Явно песента е трябвало да се появи тъкмо в този момент.
Явно Дара е била индивидът, който е трябвало да го направи.
Пред нея към този момент се отварят порти към европейската музикална сцена. И това е голямо достижение освен за нея, а и за България. Защото малко български актьори могат да кажат, че Европа ги е приела толкоз мощно и толкоз изрично.
Разбира се, следва най-трудното – по какъв начин ще бъде ръководен този триумф. Историята помни доста надарени български реализатори, които са си тръгвали разочаровани от продуцентски схеми, контракти и обещания. Именно по тази причина в този момент ще стане ясно дали към Дара има хора, които желаят просто да употребяват триумфа ѝ, или хора, които могат да го трансфорат в дълга интернационална кариера.
Но едно към този момент е несъмнено.
Дара потвърди, че знае какво желае.
Доказа, че има упоритост.
Доказа, че има темперамент.
А фантазиите съществуват тъкмо за това – да бъдат преследвани, даже когато всички ти споделят, че няма смисъл.
И може би най-голямата „ неточност “ беше, че толкоз доста хора я подцениха.
Калин Каменов- Fakti.bg
Още вести четете в: България, Живот, Коментари, Темите на деня, Шоу нюз За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News