Морски експерт: Нов вид медуза в Черно море се храни с планктона на цацата
Гребеновидна медуза е мигрирала в Черно море с корабите
Нова медуза в Черно море основава конкуренция на цацата за питателните запаси, предизвести морският специалист доктор Йордан Господинов. Гребеновидната медуза, която не е типична за нашите води, се излюпва по едно и също време с цацата и се храни със същия планктон.
" Гребеновидната медуза, която учените означават, че не е характерна за нашето море, излюпва се едновременно с цацата и изяжда доста огромна част от храната ѝ, " изясни доктор Господинов пред " България Днес ".
Експертът, който е ръководител на основания през 2015 година Консултативен съвет за Черно море, акцентира, че новата медуза се храни със същия планктон и се явява конкуренция за локалните типове риби. Въпреки това, той успокои, че запасът от цаца не е заплашен.
Цацата не е застрашена от изгубване
" Запасът от цаца е доста по-голям от този, който ловим. По българския бряг по научни данни има 50-60 хиляди тона, ние ловим 3-4 хиляди, " изясни доктор Господинов. Той акцентира, че цацата не е мигриращ тип и си живее в Черно море, по тази причина не трябва да се тормозим.
Според морския специалист, новите типове като гребеновидната медуза се появяват в Черно море посредством отпадните води на корабите или се залепват по корабите, които идват от други места. Това е типичният метод, по който инвазивни типове навлизат в морските екосистеми.
Климатичните промени трансформират морето
Д-р Господинов уточни, че с повишението на температурата България придобива по-африкански, средиземноморски климат. Средната годишна температура на водата в Черно море се е повишила с повече от 1 градус, което води до катаклизми като прекален разцвет на планктона.
" През последните години откриваме, че фактически има смяна. Похвално е това, че се направиха доста пречиствателни станции. Факт е, че онази химическа промишленост, която бълваше химикали във водата, към този момент я няма, " съобщи специалистът.
Възстановяват се изчезнали типове
Положителната вест е, че се следи появяването на нови типове и по-големи популации на съществуващите. Появиха се типове, характерни за Средиземно и Адриатическо море, като наследник рак, който съгласно доктор Господинов " ще се окаже огромен деликатес ".
Възстановява се и черноморската скумрия, която през 1950-1960 година е изчезнала по редица аргументи. Рапанът, който в началото е бил рядко срещан, в този момент се оказва скъпа храна с 4-5 пъти повече белтък от говеждото месо.
Проблеми във вътрешните водоеми
Горещините и безводието основават съществени проблеми за пъстървовите типове във вътрешните водоеми. Те се отглеждат високо в планината, над 800 метра надморска височина, където дребното вода от реките и изворите покачва температурата в басейните и понижава кислорода.
" В огромните язовири рибата спря да се храни, слезе на дъното, умира всеки ден. 80% е смъртността в Девин и Триград, " заяви доктор Господинов.
Как да помогнем на морето
Морският специалист прикани за селективност в риболова и възбрана за улов на бяла мида в размножителния интервал. Той акцентира нуждата от по-малко замърсяване с пластмасови боклуци, които се разграждат до микропластмаси и влизат във водата.
" Трябват още пречиствателни станции. Да се понижи наторяването на селскостопанските култури. В подпочвените води отиват доста азотни торове в Черно море, които водят до еутрофикация, " предизвести специалистът.
Нова медуза в Черно море основава конкуренция на цацата за питателните запаси, предизвести морският специалист доктор Йордан Господинов. Гребеновидната медуза, която не е типична за нашите води, се излюпва по едно и също време с цацата и се храни със същия планктон.
" Гребеновидната медуза, която учените означават, че не е характерна за нашето море, излюпва се едновременно с цацата и изяжда доста огромна част от храната ѝ, " изясни доктор Господинов пред " България Днес ".
Експертът, който е ръководител на основания през 2015 година Консултативен съвет за Черно море, акцентира, че новата медуза се храни със същия планктон и се явява конкуренция за локалните типове риби. Въпреки това, той успокои, че запасът от цаца не е заплашен.
Цацата не е застрашена от изгубване
" Запасът от цаца е доста по-голям от този, който ловим. По българския бряг по научни данни има 50-60 хиляди тона, ние ловим 3-4 хиляди, " изясни доктор Господинов. Той акцентира, че цацата не е мигриращ тип и си живее в Черно море, по тази причина не трябва да се тормозим.
Според морския специалист, новите типове като гребеновидната медуза се появяват в Черно море посредством отпадните води на корабите или се залепват по корабите, които идват от други места. Това е типичният метод, по който инвазивни типове навлизат в морските екосистеми.
Климатичните промени трансформират морето
Д-р Господинов уточни, че с повишението на температурата България придобива по-африкански, средиземноморски климат. Средната годишна температура на водата в Черно море се е повишила с повече от 1 градус, което води до катаклизми като прекален разцвет на планктона.
" През последните години откриваме, че фактически има смяна. Похвално е това, че се направиха доста пречиствателни станции. Факт е, че онази химическа промишленост, която бълваше химикали във водата, към този момент я няма, " съобщи специалистът.
Възстановяват се изчезнали типове
Положителната вест е, че се следи появяването на нови типове и по-големи популации на съществуващите. Появиха се типове, характерни за Средиземно и Адриатическо море, като наследник рак, който съгласно доктор Господинов " ще се окаже огромен деликатес ".
Възстановява се и черноморската скумрия, която през 1950-1960 година е изчезнала по редица аргументи. Рапанът, който в началото е бил рядко срещан, в този момент се оказва скъпа храна с 4-5 пъти повече белтък от говеждото месо.
Проблеми във вътрешните водоеми
Горещините и безводието основават съществени проблеми за пъстървовите типове във вътрешните водоеми. Те се отглеждат високо в планината, над 800 метра надморска височина, където дребното вода от реките и изворите покачва температурата в басейните и понижава кислорода.
" В огромните язовири рибата спря да се храни, слезе на дъното, умира всеки ден. 80% е смъртността в Девин и Триград, " заяви доктор Господинов.
Как да помогнем на морето
Морският специалист прикани за селективност в риболова и възбрана за улов на бяла мида в размножителния интервал. Той акцентира нуждата от по-малко замърсяване с пластмасови боклуци, които се разграждат до микропластмаси и влизат във водата.
" Трябват още пречиствателни станции. Да се понижи наторяването на селскостопанските култури. В подпочвените води отиват доста азотни торове в Черно море, които водят до еутрофикация, " предизвести специалистът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ