Греъм Йънг и неговите смъртоносни химически експерименти
Греъм Йънг можеше да е доста сполучлив учен… Но любовта му към химията в действителност ще се окаже гибелен инструмент в арсенала на безнравствен сериен палач и в последна сметка ще му завоюва пожизнен затвор.
Греъм Йънг не е имал най-лесния старт в живота, както оповестява New York Daily News. Той е роден в Северен Лондон, Англия на 7 септември 1947 година Когато е бебе, майка му почива от туберкулоза. Твърде смутен, с цел да се грижи за сина си, бащата Фред го изпраща да живее при вуйна му Уини. Малкият Греъм се привързва към нея през идващите две години и откакто се разделят, с цел да се върне да живее при татко си, когато той се дами наново през 1950 година, момчето изпитва тежка горест.
Той подценява връстниците си и се отдава повече на самотни занимания, които включват изключително доста химията и токсикологията. Те също по този начин включват и четене на литература за известни убийци.
Франк не вижда проблем с това и в действителност предизвиква афинитета на сина си към науката, като му купува комплект по химия. Той прекарва часове с него, а учениците в учебното заведение му даже стартират да го назовават „ лудия професор “. С течение на времето Йънг става толкоз добре осведомен с тънкостите на токсикологията, че съумява да се снабди с огромни количества отровни химикали още на 13-годишна възраст, като убеждава професионални химици, че е по-възрастен и че използването им ще е за образователни цели.
Той прави чай, който подправя с отровни смеси, за фамилията и съучениците си. През 1961 година мащехата му Моли стартира да развива неприятни стомашни конвулсии. Баща му и по-голямата му сестра също стартират да страдат от сходни болки скоро по-късно. Негова съученик на име Кристофър Уилямс също се разболява…
Но никой не подозира, че Греъм има нещо общо с мистериозните заболявания; множеството допускат, че има някаква заразна стомашна болест.
Болница Броудмур
Нещата се объркват, когато сестрата на Йънг, Уинифред, още веднъж се разболява тежко – този път до момента в който е надалеч от вкъщи по работа. Тя е откарана в болничното заведение, където лекарите откриват в тялото й дестилат от беладона, известна отрова.
Междувременно държанието на Йънг става все по-странно. Той стартира да се възхищава на Адолф Хитлер и даже носи свастика, а при един от научните си опити съумява да взриви кухнята на фамилната къща.
На 21 април 1962 година Моли е откарана по неотложност в болничното заведение с нетърпими болки. Тя почива същата нощ. По-късно се схваща, че Йънг редовно е слагал антимон в чая на мащехата си, към който тя развива приемливост. Но в нощта преди гибелта й той минава на талий, с цел да форсира процеса. Моли обаче е кремирана, тъй че останките й не могат да бъдат оценени – и Йънг остава ненаказан.
Така на 23 май 1962 година Греъм Йънг е задържан. Той признава за убийството на своята мащеха, както и за отравянето на други членове на фамилията си. Но заради кремацията няма доказателства в поддръжка на признанието на Йънг и той не е упрекнат в убийството, а вместо това е настанен в болница с оптималната сигурност Броудмур.
На 14-годишна възраст младежът е най-младият пандизчия на Броудмур.
До юни 1970 година лекарите към този момент го считат за „ оздравял “. Но при освобождението си Йънг споделя на една от медицинските сестри, че възнамерява да убие по един човек за всяка година, в която е бил в Бродмур. Коментарът е записан в досието му, само че не повлиява на решението да бъде пуснат на независимост.
В Джон Хедланд Лобс са наясно с престоя му в психиатрията, само че не знаят повода, нито пък престъпното му минало. Затова, когато Йънг предлага на своите сътрудници да им направи кафе и чай, те просто го възприеха като благ жест.
Скоро болест обгръща лабораторията. Хората обаче я отдават на някакъв вирус, който са си трансферирали един на различен. Все отново никой не знае елементи от тревожната история на своя нов член на екипа и нямат причина да подозират, че техният общителен сътрудник, който постоянно им предлага питиета, в действителност ги трови.
Едва когато един чиновник на име Боб Игъл почива, стартират да се прокрадват съмненията, че обстановката е обвързвана с работното място по някакъв метод. Игъл се усъвършенства, до момента в който си е у дома, само че когато се връща на работа, се разболява още веднъж. Накрая изпада в изцяло изтощения и на 7 юли 1971 година умира.
Следва втора гибел – на 60-годишния Фред Бигс. До този миг близо 70 чиновници са имали признаци като на двамата починали мъже. Отново стартират да пораждат съмнения.
В последна сметка личната ревнивост на Греъм Йънг го кара да признае. Той пита лекаря на личния състав за какво отравянето с талий не се смята за причина, откакто се употребява в лабораторията. Изненадан и угрижен от задълбочените знания на Йънг по токсикология, лекарят оповестява за диалога им на управлението, което на собствен ред предизвестява полицията.
Разследващ екип открива дневника на Йънг, в който той разказва в теоретичен подробност по какъв начин е отровил свои сътрудници. Откриват и талий в джобовете му.
Йънг е наказан на пожизнен затвор през юни 1972 година През 1990 година той е открит мъртъв в килията си, като формалната причина за гибелта е записана като инфаркт. Но остават спекулациите, че, изтощен от живота в пандиза, той организира един финален теоретичен опит върху себе си.
Историята му обаче не умира с него. Вместо това неговият живот и работа въодушевяват черната комедия от 1995 година „ The Young Poisoner’s Handbook “ – а самият той за малко има своя восъчна фигура в Стаята на ужасите на музея Мадам Тюсо в Лондон.
