Греъм Кери даде интервю за Блиц. Футболистът на ЦСКА говори

Греъм Кери даде изявление за " Блиц ". Футболистът на ЦСКА приказва за футбола, живота си и " алените ".

Ще те помоля да ни разкажеш къде си израснал, показа ни нещо за родното ти място.

- Израснах в Дъблин. Цялото ми семейство са почитатели на Ливърпул, само че баба ми е почитател на Тотнъм, което е необичайно. Аз израснах, подкрепяйки Ливърпул. Докато растях, играех разнообразни типове спорт - ирландски футбол, кърлинг също.

Как стартира да се занимаваш единствено с футбол?

- Мисля, че в действителност започнах на към 8 години. Справях се добре и по тази причина се отхвърлих от ирландските спортове. Те бяха много физически и не можех да се занимавам с толкоз неща, тъй като и фамилията ми се притесняваше да не получа травми. Беше ми хубаво, когато започнах да се занимавам с футбол, само че бях малко отчаян, тъй като зарязах ирландските спортове.

Имаш ли член на фамилията, който е играл футбол?

- Да, дядо ми играеше футбол, само че не на професионално равнище. Въпреки това ми е казвал, че в никакъв случай не е изпускал дузпа в кариерата си. Той също е играл и локалните спортове, откъдето може би идва любовта ми към спорта.

Коя е обичаната ти позиция на терена?

- Обичам да играя зад нападателя. Мисля, че тогава съм най-ефективен, само че също по този начин мога да играя по лявото и дясното крило. Както към този момент споделих обаче, зад нападателя считам, че способствам повече за тима, тъй като сътворявам повече обстановки за своите съотборници.

Игра в Селтик. Как се стигна до прехвърлянето ти в отбора?

- В Ирландия от 14 до 16 години има лига, която е много продуктивна за Англия изобщо. Когато играем в събота, на мачовете ни има от 10 до 20 скаути от Англия, които ни гледат. Така доста от тези играчи отиват някъде във Англия на проби. Аз персонално отидох в Селтик, само че да бъдеш ирландец и да отидеш в този отбор е малко друго. Усещаш връзката сред Селтик и Ирландия. Когато отидох в клуба, осъзнах какъв брой огромен е той. Беше доста елементарно решение да подпиша с тях.

Имаше ли опция да играеш против Рейнджърс в " Старата компания "?

- Играх против Рейнджърс с други тимове. Бях обаче на пейката по време на " Старата компания " един път, само че за жалост не съумях да играя. Преди 14-15 години, когато бях там, беше по-агресивно, по-напечено. В днешно време също е толкоз наелектризирана ситуацията, само че не е както беше преди 10-15 години. Все отново не е нещо, което можеш да си представиш - нито един от двата отбора не желае да загуби. Ако загубиш " Старата компания ", другата част на Глазгоу е щастлива до идващия мач. Това прави толкоз завързано шампионата сред тези два отбора. Също по този начин това, че Рейнджърс съумя да се върне след банкрута и да е още веднъж равносилен на Селтик, е доста добра вест за шотландския футбол.

Каза, че си се изправял против Рейнджърс с други тимове. Имаш ли асистенция или гол против тях следователно?

- Да, дебютирах за Сейнт Мирън против Рейнджърс и им вкарах от директен свободен удар на " Айброкс ". Това бе доста специфичен миг за мен, още повече, че бях чартърен от Селтик, а и моите баба и дядо бяха на трибуните. За страдание обаче изгубихме срещата, само че в персонален проект бе доста добър опит за мен.

Малко за персоналния ти живот. Имаш ли брачна половинка и деца?

- Нямам публично жена, само че имаме две деца с нея - момче и момиче. Имам и една щерка в Дъблин, която към този момент е огромна - на 12 години е.

Тук ли са твоята другарка и децата ти?

- Да, моята партньорка е тук, децата също са тук и учат. Малката ми щерка към този момент стартира да схваща български, не да приказва, само че схваща, тъй като целият й клас приказва български. Синът ми е по-привилегирован, защото учителят му е шотландец и това е съвършено за него.

Как прекарваш свободното си време тук?

- Прекарвам го със фамилията си. Разхождаме се с децата, с цел да могат да изразходват силата си, тъй като постоянно бягат в близост. Ако не го вършат, ще са будни цяла вечер. Мисля, че да бъдем тук единствено четиримата и да споделяме повече време дружно в сравнение с във Англия, е особено. Да, не можем да се виждаме с останалата част от фамилията и приятелите ни, само че тук е особено.

Харесва ли ти животът тук следователно?

- Да, доста е хубаво. Доста умерено е, времето е доста по-добро. В момента времето не е доста неприятно също, защото във Англия е такова през август (б.р. - смее се). Тук ни харесва повече, в сравнение с сме си мислели. През първите няколко седмици бяхме на хотел и беше малко мъчно, само че откакто се преместихме, се любуваме на престоя си тук, изключително децата ми в учебно заведение. Когато те са следобяд на учебно заведение, аз и партньорката ми имаме повече време да бъдем дружно.

Какво е заниманието ти?

- Обикновено играя голф във Англия през свободното си време, само че тук към момента не съм имал опция. В предходния ми клуб имах 5-6 съотборника, с които играехме голф в свободните дни. Може да се каже, че отвън футбола голфът ми е обичаният спорт за упражняване.

Играеш ли видеоигри?

- Наскоро започнах да играя " Call of Duty ".

С Тони Уот?

- Да, само че не съм на неговото равнище. Той няма деца и може да играе повече от мен (б.р. - смее се). Това е моето опрощение... Тони, Тиаго и Пинто са доста положителни, само че аз не съм. Обичам да играя, тъй като е занимателно, когато играеш с другари.

А ти харесваш ли българската кухня? В едно изявление Тони Уот ми сподели, че обича някои български ястия.

- Тони харесва всякаква храна (б.р. - смее се). Той яде всичко. Честно, виждам го, че е в добра форма и се чудя просто по какъв начин не е 120 кг. Истинска полуда е. Но другояче храната ви е хубава, всичко е прясно и добре квалифицирано. Смятам, че тук имате малко по-малко от бързите храни за разлика от Англия, което е здравословно за децата ми. Те са кошмарни откъм храна, само че на мен и жена ми ни харесва.

Колко татуировки имаш и коя ти е обичана?

- Имам една от дясната страна на ребрата, която е отдадена на щерка ми. От лявата на същото място имам една, каквато има и актуалната ми другарка. На ръката ми е първата татуировка, която не значи нищо. Нея я направих, когато бях по-млад, тъй като просто желаех да си направя татуировка. Тези на ребрата обаче са ми доста персонални.

Подкрепяш Ливърпул от дете?

- Да, аз даже играх с Плимут против Ливърпул на " Анфийлд " за ФА Къп, което беше доста особено. Всъщност направихме нулев хикс там, а по-късно загубихме с 0:1 като хазаин. Когато играхме на " Анфийлд ", атмосферата беше невероятна. Когато те пееха " You " ll Never Walk Alone ", аз бях на терена, само че желаех да се включа и да запея с публиката. Винаги съм бил почитател на Ливърпул. Това може би е едно от нещата, които ще помня цялостен живот. Ще мога да кажа, че съм играл там и не съм изгубил, въпреки и единствено в една среща.

Знаеш ли, че Ливърпул и ЦСКА имат история в Европа... Среща ли са се три пъти в евротурнирите - 1981, 1982 и 2005 година.

- Знам, че са играли през 2005. Бях го не запомнил, само че си го припомних още веднъж, когато пристигнах тук. Виждам, че тук също има доста почитатели на Ливърпул. Някои от съотборниците ми също са почитатели на отбора. Е, има и такива на Челси (б.р. - Валентин Антов и Кристиян Малинов), само че не знам за какво (б.р. - смее се). Давидов пък към момента поддържа Спартак (Москва) заради някаква причина...

Кой е футболният ти идол?

- Ривалдо, когато играеше в Барселона. Той беше моят воин, когато растях.

Имаше ли други предложения преди да дойдеш в ЦСКА и по какъв начин избра тима?

- Да, имах предложения във Англия, само че постоянно съм желал да играя отвън Острова. Виждах, че доста мои другари се любуват на футбола и в други шампионати отвън Англия. Сменяш си метода на живот, има промени в мачовете, които играеш. Когато бях в Плимут, ми се обадиха и ме попитаха дали желая да дойда в България. Аз, несъмнено, одобрих и това бе огромна опция за мен и фамилията ми. Не желаех да оставам във Англия, тъй като желаех да опитвам нещо друго. Бях играл към този момент в Шотландия, Ирландия и Англия. Този трансфер бе нещото, което постоянно съм желал да направя.

Кой е най-лошият ти и най-хубавият ти миг във футбола?

- Най-добрият може би е промоцията с Плимут, тъй като клубът не бе финансово добре - от Чемпиъншип бяха изхвърлени до Лига 2. В първия ни сезон стигнахме до край в плейофите за нанагорнище. През втория ни сезон завършихме на върха, само че отстъпихме първото място само по голова разлика, въпреки всичко взехме промоция. Най-лошият ми миг беше през последния сезон, тъй като изпаднахме, което беше разочароващо. Ние загубихме може би 8 от последните 10-11 мача и по този начин изпаднахме още веднъж по голова разлика. Така че най-хубавият и най-лошият ми миг са с Плимут, защото този клуб е огромен и не заслужава да е на такова равнище. Той би трябвало да е най-малко в Чемпиъншип поради почитателите, които има и поради стадиона, който има. Надявам се тази година да стигнат до промоция.

Печелил ли си трофеи с някои от предходните си тимове?

- Да, в Ирландия и Шотландия. Както към този момент споделих, с Плимут съвсем я завоювах... Смятам, че тук също можем да се борим за Купата и купата.

Знаеше ли нещо за българския футбол?

- Знам Стилиян Петров, който е легенда на Селтик, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Христо Стоичков, който играеше в Барселона, също. Винаги сте имали доста бързи футболисти и тактически готови. Стандартът тук не ме изненадва, даже в дребните тимове има технични състезатели, които са по-трудни, в сравнение с си мислех.

Имаш ли обичан гол в кариерата си?

- Може би, когато вкарах на Екзитър за Плимут в локалното дерби. Ние спечелихме с 3:0.

Какво е посланието ти към почитателите на ЦСКА?

- Да не престават да ни поддържат. Започнахме към този момент да демонстрираме неизменност. Надявам се да спечелим идващите няколко срещи и да понижим дистанцията от върха преди паузата. Ако създадем това, в никакъв случай не знаеш. Надявам се да спечелим и Купата. Това ни е задачата - да се борим до края на сезона и да спечелим всяка среща.