Каква е разликата между античната и съвременната демокрация?
Гръцкият термин „ народна власт “ се състои от две думи: „ демос “ (народ) и „ кратос “ (власт). В дословен превод – национална власт. Общо взето, по този начин и схващат демокрацията: като система на ръководство, откъдето властта произлиза и се управлява от народа.
В антична Гърция съществували голям брой разнообразни държавни системи: в един град-полис управлявал цар, в различен – деспот. Думата „ деспот “ тогава обозначавала всеки ненаследствен автократичен държател, без значение от строгостта на неговата политика. Другаде имало олигархия (буквално „ власт на малко на брой “) или пък аристокрация („ власт на благородните “).
Някои антични гърци смятали демокрацията за най-хубавата форма на ръководство. Други пък, в противен случай: считали я за най-лошата, тъй като тя постоянно водела до олигархия – власт на „ малко на брой “, което нормално означавало на най-богатите. Просто, тъй като те имали най-вече пари, с които да подкупят гласоподавателите, да платят на разпространители на клюки и на професионални оратори, да уредят безвъзмездни трапези за всички. Това, че демокрацията е най-лошата форма, корумпирана и разрушителна форма на ръководство, било мнението на Платон.
В актуалния свят страните с демократична форма на ръководство също доминират. Но нали сегашната народна власт е копие на древногръцката? Тоест, въпросът може да се формулира и по-точно: дали днешната народна власт е същинска?
Формално в Древна Гърция, както и в този момент в демократичните страни, народът управлявал посредством своите избраници. В наше време „ народ “ значи гласоподавателите, т.е. цялото пълнолетно население на страната.
А кого наричали „ народ “ античните гърци? Само и само пълноправните жители на даден съответен град. Изглежда, че няма разлика със съвременността – тъй като даже в този момент, да вземем за пример, незаконните имигранти не могат да гласоподават. Но разлика има, и то доста сериозна. Например, Аристотел написа: „ Занаятчиите нямат право на поданство, както и всяка друга класа от популацията, чиято активност не е ориентирана към работа на добродетелта “. Гражданите в античния полис били бащите на фамилии с имущество, в това число плебеи, което им разрешава самите те да не работят. Аристотел смятал за идеално това общество, в което всеки жител има най-малко трима плебеи.
Как тъкмо античните гърци разграничвали „ жителите “ от останалото население на полицата? Критерият бил доста елементарен. Гражданите по време на войната стоели в редиците на фалангата като хоплити – т.е. воини в ризница. Освен това, всеки хоплит купувал оръжие и ризница за своя сметка. Бронята трябвало да бъде здрава и надеждна, а самият жител – задоволително мощен, с цел да се бори. Такъв прочут античен мъдрец като Сократ на младини също бил хоплит, взел участие в няколко борби и даже бил апетитен на младежите като пример за смелост.
Впоследствие, когато станал мъдрец, Сократ не се грижел прекалено много за личното си домакинство, а бил изискан от учениците си – та жител на Атина, какъвто бил Сократ, да не опозорява високото си звание с труд за пари.
Както се знае, атиняните осъдили Сократ на гибел. За какво тъкмо? Заради философските си диалози, с които той смущавал младежите и всявал подозрения измежду тях. Това се считало за закононарушение против демокрацията и било такова съгласно тогавашните закони. Самият Сократ не отричал това и считал присъдата за обективна. Въпросът е там, че античната народна власт по принцип не е предвиждала инакомислие и независимост на мнението. Дискусии били позволени единствено преди общото заседание на жителите да вземе общо решение по някакъв въпрос – само че не и по-късно. Който оспорвал решението, авансово се знаело, че е зложелател на Атина и атинския народ. Но в днешно време в наказателните кодекси на доста страни също са включени санкции за така наречен „ антидемократична агитация “ – т.е., в случай че изкажеш мнение, което е разнообразни от мненията в интерес на демокрацията.
Демокрацията в гръцките полиси била директна: всички жители се събирали на градския площад, наименуван „ агора “, обсъждали належащите въпроси и незабавно дали своят вот. Поради тази причина Платон считал, че демокрацията явно е невъзможна в огромните градове, където жителите или не могат да се поберат на един площад, или не могат да водят градивни полемики заради прекомерно огромното разстояние на единия завършек на тълпата от другия. Впрочем, в античните полиси не е имало прекомерно доста пълноправни жители, най-често по-малко от хиляда души.
Последната значима разлика сред истинската и актуалната народна власт е отношението към малцинствата. Сега в демократичните страни се смята за значимо да се защитят правата на малцинствата. В антична Гърция е имало много доста разнообразни малцинства, само че тяхното мнение не било вземано под внимание. По време на всяко гласоподаване резултатът се определял с нормално болшинство от гласове и решението било наложително за всички жители, без никакви изключения.
Дори самото съмнение, че избран жител набира известност и може да я употребява, с цел да вземе властта, от време на време водело до изгонването или изтезанието на този човек. Поради тази причина античните мислители предпочитали да живеят в страна с просветена робия или под властта на аристокрацията. Те знаели от опит, че интелигентен човек явно няма да може да надвика тълпата на площада.
Какво биха споделили античните гърци за нашата модерна народна власт? Уви, няма по какъв начин да разберем. Но явно надали щяха да я сметнат за същинска.
–
