Гръцките политици често изтъкват колко силно е пострадала страната им

Гръцките политици постоянно акцентират какъв брой мощно е потърпевша страната им от немската окупация през Втората международна война. Но Гърция е била окупирана и от България и Италия, напомня Михаел Мартенс на страниците на ФАЦ.

Гърция фактически принадлежи към страните, които пострадаха най-силно от немската окупация по време на Втората международна война. Тази истина е обаче непълна, тъй като Гърция е окупирана не от една, а от три страни. И в този смисъл би било по-коректно да се приказва за германско-италианско-българска окупация. Поне до края на 1943 година, когато Италия " отпада ". Затова гръцкият министър председател Алексис Ципрас би трябвало да адресира настояванията си за репарации освен до Берлин, само че и до Рим и София.

Войната, която Хитлер не желае

Има и още нещо, което би трябвало да бъде казано, без обаче да звучи като опит да се омаловажат закононарушенията, осъществени от германците: през април 1941 година войските на Хитлер нахлуват в Гърция поради Италия.

След като гърците съумяват да отхвърлен армията на Мусолини, напролет на 1941 година Англия взема решение да ги поддържа в допълнение, като за задачата изпраща в страната експедиционен корпус, състоящ се най-вече от новозеландски и австралийски бойци. Така окончателното проваляне на Италия наподобява надали не неизбежно.

Тази заплаха, само че и страхът, че от Северна Гърция британците биха могли да бомбардират така значимите за нападението против Съюз на съветските социалистически републики нефтени полета в Румъния, подтикват Хитлер към решението да стартира една война, която в действителност не желае. На 6 април 1941 година немските войски атакуват Гърция и (по други причини) Югославия. Гърция е разграничена на три окупационни зони. Атина, Солун, Източна Тракия, завладеният от десантните войски Крит и няколко острова в Егейско море се падат на Германия, чиито войски на Балканите се състоят най-вече от австрийски бойци. Източната част от гръцка Македония, както и съвсем цяла Тракия са окупирани и анексирани от България. Остатъкът е за Италия.

Всички окупационни войски правят закононарушения, само че изключително жестоки са българите и германците. София води насилствена политика на българизиране и залага на систематичните прокуждания, като задачата ѝ е да насели окупираните територии с български селяни. За военните закононарушения на България в Гърция могат да се изпишат цели книги. А за немските зверства - още повече. Частите на Секретен сътрудник и на Вермахта правят голям брой всеобщи кланета, най-известните измежду които са в Комено, Калаврита и Дистомо. При клането в Комено през август 1943 година нацистите избиват над 300 души, измежду които и доста дами и деца. През декември 1943 година бойци от Секретен сътрудник избиват в Калаврита съвсем 500 мъже, а през юни 1944 година в Дистомо са екзекутирани над 200 мъже, дами и деца.

Дистомо на 10 юни 1944 година, когато немски бойци избиват общо 218 мъже, дами и деца

Кланетата в Комено, Калаврита и Дистомо са замислени като възмездие за осъществени преди този момент партизански набези против немски бойци. Така да вземем за пример в Калаврита партизани екзекутират над 80 пленени немски бойци, на което нацистите дават отговор с клането през декември 1943 година.

В Гърция войната завършва чак през 1949 година

Но не всички опустошения в Гърция са дело на германците. Малка английска специфична част е известна с множеството си саботажни акции, ориентирани основно против железопътната линия Солун-Атина, която е била от решаващо значение за снабдяването на африканския корпус. В края на 1942 година британците, дружно с локални партизани, правят една от най-големите саботажни акции по време на войната - те взривяват фамозния мост над река Горгопотамос, което се възприема като знак на началото на масираната гръцка опозиция против окупаторите.

В годините на войната Гърция страда освен поради зверствата, осъществявани от окупаторите. Британската морска обсада и немските плячкосвания водят до всеобщ апетит. Само през първата окупационна зима от апетит умират над 100 хиляди гърци. Под натиска на Съединени американски щати британците са принудени да разхлабят блокадата, което дава опция на швейцарския Червен кръст да достави храни в Гърция. Броят на жертвите на глада понижава доста, само че когато през октомври 1944 година се изтегля от Гърция, Вермахтът оставя след себе си друга война - гръцката революция, която носи нови опустошения и гибел, завършва чак през 1949 година.

Михаел Мартенс, „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”

www.faz.net

Всички права непокътнати. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main