Гранично разстройство на личността (Borderline Personality Disorder – BPD): Психологически

...
Гранично разстройство на личността (Borderline Personality Disorder – BPD): Психологически
Коментари Харесай

Гранично разстройство на личността: Профил и предизвикателства

Гранично разстройство на личността (Borderline Personality Disorder – BPD): Психологически профил и провокации

Граничното разстройство на личността (BPD) е едно от най-сложните и неразбрани психологични положения в психиатрията и логиката на психиката. Характеризира се с прочувствена неустойчивост, интензивни междуличностни връзки, и постоянно трагични съмнения в самооценката. Личностните черти на хората с BPD се оформят от мощна вътрешна турбуленция, която въздейства както на техния живот, по този начин и на връзките с другите.

В тази публикация ще разгледаме същността на граничното разстройство на личността, неговите признаци, аргументи и благоприятни условия за лекуване. Ще проучваме и психо-социалните механизми зад това положение, които постоянно остават неразбрани от обществото.

Симптоми и диагностични критерии

Диагностичният и статистически справочник на психологичните разстройства (DSM-5) показва няколко основни характерности на BPD. За да бъде диагностицирано това разстройство, би трябвало да са налице най-малко пет от следните признаци:

Интензивни и нестабилни междуличностни връзки – Хората с BPD постоянно изпитват връзките си с другите като черно-бели. Те са склонни към крайности: идеализиране на някого, последвано от внезапно обезценяване. Нестабилен облик за себе си и чувство за еднаквост – Личностната еднаквост на хората с BPD постоянно е разколебана. Те се усещат „ празни “ или не знаят кой в действителност са, което може да докара до непрекъснати промени в цели, полезности и държание. Интензивен боязън от занемаряване – Дори когато няма действителна опасност от занемаряване, хората с BPD могат да изпитат суматоха или мощен стрес от мисълта за това. Това води до трагични опити за задържане на околните. Импулсивно държание – Импулсивни дейности, които са евентуално саморазрушителни (като корист с субстанции, разхвърлян ceкс, прекалено харчене или рисково шофиране), са постоянно срещани освен това разстройство. Самонараняване и суицидни мисли – Хората с BPD са склонни към самонараняващо държание и суицидни закани или дейности. Това е метод да се оправят с непоносимата прочувствена болежка и празнина. Емоционална неустойчивост – Емоциите на хората с BPD могат да се трансформират трагично в къси периоди. Те постоянно изпитват интензивни усеща на яд, горест, суматоха или безизходност. Хронично възприятие на празнина – Много хора с това разстройство разказват живота си като изпълнен с непрекъсната вътрешна празнина и липса на смисъл. Неподходящ и мощен яд – Внезапни прояви на гняв, постоянно свързани с усеща на неправда или занемаряване, са чести при BPD. Преходни параноидни мисли или дисоциативни признаци – В моменти на стрес хората с BPD могат да изпитват параноя или да се „ отключват “ от действителността, като изпитват дисоциация (усещане, че не се намират в тялото си или че светът не е реален).

Причини и етиология на BPD

Какво стои зад граничното разстройство на личността? Подобно на доста психологични разстройства, BPD се дължи на композиция от биологични, генетични и средови фактори:

Биологични фактори: Изследванията демонстрират, че хора с BPD постоянно имат биологични промени в мозъчните структури, които ръководят страстите и импулсите, като амигдалата и префронталната кора. Това може да ги направи по-чувствителни към стресови обстановки и по-склонни към прочувствени крайности. Генетични фактори: Генетичната предразположеност също играе роля. Проучвания върху близнаци демонстрират, че вероятността да се развие BPD е по-висока измежду хора с фамилна обремененост. Средови фактори: Ранната контузия, малтретиране или прочувствено занемаряване в детството също могат да усилят риска от развиване на гранично разстройство на личността. Децата, които са израснали в среда на неустойчивост или са били изоставени, могат да развият модел на държание, обвързван с непрекъснат боязън от занемаряване и прочувствена неустойчивост.

Психологически механизми зад BPD

Граничното разстройство на личността постоянно се преглежда като разстройство, обвързвано с дисрегулация на страстите. Това значи, че хората с BPD имат усложнения с ръководството на своите страсти и реакциите си на разнообразни обстановки.

Теория на привързаността е основна в разбирането на BPD. Тези хора постоянно изпитват неустойчивост в връзките, защото имат изкривени показа за съгласуваност и фамилиарност. Те могат да идеализират своите сътрудници или близки, само че при най-малкия симптом на отдалечаване се обръщат към обезценяване и оттегляне.

Диалектическата доктрина , препоръчана от Марша Линехан, преглежда хората с BPD като жертви на свръхчувствителна прочувствена система. Според тази доктрина, тези хора усещат страсти по-интензивно и ги претърпяват по-дълго, в сравнение с елементарните хора, което води до тяхната импулсивност и проблеми с регулирането на афектите.

Лечение на гранично разстройство на личността

Въпреки че BPD може да наподобява непреодолимо предизвикателство, има ефикасни лекувания, които могат доста да подобрят живота на хората с това положение:

Диалектическа поведенческа терапия (DBT) – Разработена особено за BPD, DBT се концентрира върху развиването на умения за справяне с страстите, възстановяване на междуличностните връзки и справяне с импулсивността. Тя учи пациентите да одобряват своите страсти, като в същото време се стремят към положителна смяна. Когнитивно-поведенческа терапия (CBT) – CBT оказва помощ на хората да разпознават и трансформират отрицателни мисловни модели и държание, което може да способства за тяхната прочувствена неустойчивост. Медикаменти – Въпреки че няма съответни медикаменти за BPD, антидепресанти, антипсихотици и стабилизатори на настроението могат да оказват помощ за облекчение на признаците като меланхолия, тревога и импулсивност. Групова терапия – Този тип терапия може да предложи безвредна среда за шерване и учене от опита на други хора с BPD, като в същото време развива обществени умения и прочувствена регулация.

Заключение

Граничното разстройство на личността е комплицирано положение, което визира освен страдащите от него, само че и техните близки. Въпреки провокациите, BPD е лечимо положение с подобаваща терапия и поддръжка. Ефективното схващане и справяне с прочувствената неустойчивост може доста да усъвършенства качеството на живот на тези хора, като ги приближи към построяването на постоянни и здрави връзки.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Следродилна меланхолия: Тъмната страна на майчинството

Източник: chetilishte.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР