Граничните органи да имат достъп до електронния регистър на болничните

Граничните органи да имат достъп до електронния указател на болничните листове и да подават неотложно информация към Национален осигурителен институт, когато някой напуща България до момента в който е в болнични.

Това е една от ограниченията за ограничение на злоупотребите с болнични, препоръчана в разбор на Националния застрахователен институт (НОИ) по казуса, оповестен в петък. В него се съдържат и други оферти като да вземем за пример да се понижи срокът, за който персоналният доктор и ТЕЛК могат да издават болнични. Както и да се вкара надзор на болничните от работодателите и болничният да бъде заверяван от доктор, с който те имат контракт. Или даже работодателят да изпраща чиновниците си за повторна експертиза в лечебно заведение, с което има контракт, когато се съмнява в достоверността на болничните. Това обаче ще става единствено със единодушието на чиновниците. Представители на здравните управляващи пък ще вършат неочаквани инспекции дали хората си съблюдават назначените болнични режими. Това ще може да става по сигнали на работодателя или жители, написа mediapool.bg.

Анализът на Национален осигурителен институт развенчава мита, че болничните се употребяват от обезпечените най-много като инструмент за “сливане на празничните дни “. Такива внушения бяха направени както от премиера Бойко Борисов, по този начин и от бизнес организации, съгласно които "като пристигна петък, и "айде в Гърция на отмора ", и от орязването на болничните "губят единствено измамниците, които се пекат на плажа ".

От разбора на Национален осигурителен институт излиза наяве, че растежът в разноските за болнични се дължи на дълготрайните болнични, а не на късите болнични за по 3 дни до седмица. Сериозен принос за растежа в броя на болничните и разноските има застаряващата работна мощ, защото хората в предпенсионна възраст употребяват повече болнични. Анализът отхвърля съмненията, че държавните чиновници са огромен ползвател на болнични.

Най-честите диагнози в болничните

Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са “Остър бронхит, неизяснен “, “Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел “, “Остра зараза на горните дихателните пътища, неуточнена “, “Заплашващ аборт “ и “Вирусна зараза, неуточнена “. По тези пет диагнози през 2018 година са издадени близо 29 на 100 от всички болнични листове, по които Национален осигурителен институт заплаща и по тях са изплатени компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване на над 45 на 100 от всички хора с изплатено обезщетение. Тези и останалите диагнози в топ 20 при издаваните болнични листове, демонстрира че те са най-често за вирусни и грипни инфекции с разнообразни форми на затруднения, проблеми с опорно-двигателния уред и затруднения при бременност. Близо 80 на 100 от издадените болнични листове са издадени от лечебни заведения в извънболничната помощ – персонални лекари и експерти.

На кои болнични се дължи растежа в разноските?

Макар и болничните листове с по-кратка дълготрайност (до 7 дни) да са най-често издаваният тип болнични листове, не те са повода за повишаването на изплатените от Национален осигурителен институт брой работни дни, респективно – за повишаването на разноските за парични компенсации.

Отчетеният растеж от 760 хиляди работни дни за интервала 2016-2018 година се дължи на болничните листове с дълготрайност над 7, само че под 30 календарни дни.

Кой употребява най-вече болнични?

Държавните чиновници, обратно на публичните упования не са значителен ползвател на болнични, съгласно разбора на Национален осигурителен институт. Най-голям брой болнични листове се издават разумно от работещите в най-масовата – трета категория труд – близо 76 на 100 от всички болнични листове. Структурата остава непроменена в интервала 2016-2018 година, от което е видно, че работещите на държавна работа по Закона за държавния чиновник или други закони, имат доста дребен принос в общото повишаване на общия брой на болничните листове за обсъждания интервал. Същото се отнася за самоосигуряващите се. Анализът на Национален осигурителен институт обръща особено внимание на възрастовата група 55- 64 година, защото нейната бройка понижава, само че се усилва броят на получателите на компенсации. Това е логически резултат от увеличеното присъединяване на хората на 55 и повече години в работната мощ и заетостта. Болничните листове, издадени на хора в най-високите възрастови групи на пазара на труда, имат главен принос за нарастването. Броят на издадените болнични листове за най-младите поколения на пазара на труда (15-24 година и 25-34 г.) понижава както заради демографските промени - най-много емиграция, по този начин и заради обстоятелството, че здравният им статус по принцип допуска да боледуват по-малко.



Икономическите действия, в които се издават най-вече болничини са осведомителните технологии и услуги; интервенции с недвижими имоти; търговия на едро и дребно с коли и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт; бюджетни организации и субекти, които не ползват минимални осигурителни доходи; хотелиерство; ресторантьорство; туристическа дейност; превоз, строителство; растениевъдство, животновъдство; произвеждане на електрически уреди.

Има сезонност, само че няма прекалено обединение с празниците

Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че фактически може да се приказва за съществуването на сезонен съставен елемент при издаването на болничните листове. Най-голям е броят им през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември). “В подтекста на публикуваното разбиране, че болничните листове се употребяват от обезпечените лица като инструмент за “сливане на празничните дни “, данните на съвкупностно равнище не разрешават това допускане да бъде доказано. В месеците с максимален брой публични празници (април, май и септември) сезонните показатели на издадените болнични листове е доста по-нисък от междинното ниво “, сочи анализаът на Национален осигурителен институт.

Какво предлага Национален осигурителен институт за ограничение на болничните?

Национален осигурителен институт предлага да се понижи продължителността на краткотрайната нетрудоспособност, определяна от лекарските консултативни комисии по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без спиране. След приключване на 120 дни непрестанен отпуск или 240 дни с спиране в две предишни календарни години и в годината на боледуването.

При нужда от продължение на болничния това ще става след решение на ТЕЛК. Предлага се и смяна в пълномощията на лекуващия доктор по повод продължителността на болничния. Той ще може да издава еднолично 7 вместо 14 дни непрестанно за едно или повече болести, само че за не повече от 20 дни с спиране в границите на една календарна година.

Освен това за профилактични прегледи в работно или извънработно време няма да се издава болничен, а ще се издава служебна записка от лекаря, в която ще се показва часа на явяването и приключването на проучването или прегледа.

Предлага се и работодателите да упражняват надзор над болничните. Една от концепциите е болничният лист да се подписва и от доктор, с който работодателят има подписан контракт. Допълнителен надзор може да се обезпечи и посредством регламентиране на опция за работодателя да подписа контракт с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите чиновници (с тяхно съгласие), при подозрение че издадените им болнични листове не отразяват съответно здравословното им положение. Мярката би имала образователен и предпазен темперамент против злоупотребите с правото на прилагане на отпуск при краткотрайна нетрудоспособност, считат от Национален осигурителен институт.

В Закона за здравето ще се вкара обвързване на хората да съблюдават наставления режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури и прегледи. Освен това ще се вкара административна глоба за неспазване на режима. Освен това човек може да бъде лишен обезщетение освен за дните на нарушаването, а за целия интервал на краткотрайната нетрудоспособност, в случай че не съблюдава наставления режим. Представители на районната здравна ревизия, териториалното отделение на Национален осигурителен институт и РЗОК ще имат право да правят неочаквани инспекции за съблюдаване на избрания в болничния лист режим на лекуване. Това ще може да става и по тъжби от работодателя и сигнали на жители.

Предлага се още да се създаде и внедри осведомителна система за надзор и мониторинг на решенията за краткотрайна нетрудоспособност в действително време, за обезпечаване на цялостната информация във връзка с издадените болнични листове и решенията по обжалването им, е належащо. Чрез нея следва да се интегрира информацията за краткотрайна нетрудоспособност, постъпваща от Национален осигурителен институт, НЗОК и НЕЛК.