Върховният съд прати в училище съдиите от Североизточна България заради 3 г. отводи по дело
Гражданско дело не може да стартира три години, тъй като съдиите от 20 районни съдилища в Североизточна България си вършат отказ и то единствено тъй като ищецът е декларирал, че те са предубедени и желае въпросът да се гледа в София. Случаят е стигнал до Върховния касационен съд (ВКС) като висшите съдии са решили да изпратят определениетоси до ръководителите на всички окръжни съдилища в Североизточна България, с цел да провеждат повишение на квалификацията на районните магистрати в района, осведоми " Правен свят ".
От определението на висшия съд не се схваща защо е заведеното дело, а единствено, че в началото е формирано в Тутраканския областен съд на 15 август 2014 година
Оттогава следват отводи на всички съдии от 20 районни съдилища - Силистра, Дулово, Тутракан, Разград, Исперих, Кубрат, Добрич, Балчик, Тервел, Каварна, Генерал Тошево, Варна, Провадия, Девня, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Търговище, Попово и Омуртаг. Така делото стига до Апелативния съд във Варна, който го праща на Върховен касационен съд, с цел да дефинира къде да бъде прегледана исковата молба.
Върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев декларират в определението си,
което изпращат делото в Районния съд в Бяла,че:
" Съдиите от двадесетте съда поредно са се отвели от разглеждане на исковата молба по съображения, че ищецът прави отказ на всички съдии от Източна България и желае делото му да се гледа от софийски съд. Според съдиите, това обуславяло съображение за отвода им, ищецът имал право делото му да се гледа от различен съд, щом считал, че съдиите от Източна България били предубедени ". И установяват, че от внасянето на исковата молба до постъпването на делото във Върховен касационен съд единствено поради отводите на районните съдилища, са минали три години.
В определението си висшите съдии сочат, че отводите въобще не дават отговор на основанията в закона.
" Всички учредения за отказ се основават на в действителност учредения, които пораждат основателно подозрение в безпристрастието на съдията, само че единствено по себе си изказване на страна, че съдът не е неутрален, в това число и позоваване на някое от изброените условия по член 22, т. 1 – 5 Граждански процесуален кодекс, щом не дава отговор на обективната реалност не може да послужи като съображение за отказ ", декларират Цачева, Бонева и Цонев.
Върховните съдии припомнят, че " субективният детайл от текста за безпристрастността на съдията се допуска до доказване на противното, до момента в който за обективния е значимо, настрана от персоналното държание на съдията, да не съществуват съответни обстоятелства, които да могат обективно да слагат под подозрение непредубедеността на съда ".
Върховен касационен съд показва, че никой от районните съдии не се е отвел, тъй като е намерил, че е дотам преднамерен, че е невероятно да се произнесе независимо по проблема. Върховните магистрати показват и какви са последствията от сходно държание на съдиите.
" Уважаване на всеки отказ на страна, " с цел да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е преднамерен ", освен не е в сходство с нормата на член 22 Граждански процесуален кодекс, само че още и разрешава на
страната сама да избира правосъден състав,
да протака неприемливо делото; би могло да се употребява и като метод за " освобождение " от нежелано дело и натоварване на сътрудник ", написа в определението
Върховните магистрати припомнят на сътрудниците си, че непочтителното отношение на страната към съда не е спънка за разглеждане на делото и не може да послужи като съображение за отказ.
" На процедура, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят доста разрешаването на разногласието, лимитират всъщност достъпа до съд и вероятно финансово натоварват насрещната страна ", пишат Цачева, Бонева и Цонев. С определението си припомнят, че съдът е този, който би трябвало да вземе ограничения да провежда съответно своевременното разглеждане на делото, в това число като не почита неоснователните претенции на страните, да преценя дали процесуалните им дейности са извършени добросъвестно, да ги дисциплинира и да прекратява всяка корист с право.
От определението на висшия съд не се схваща защо е заведеното дело, а единствено, че в началото е формирано в Тутраканския областен съд на 15 август 2014 година
Оттогава следват отводи на всички съдии от 20 районни съдилища - Силистра, Дулово, Тутракан, Разград, Исперих, Кубрат, Добрич, Балчик, Тервел, Каварна, Генерал Тошево, Варна, Провадия, Девня, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Търговище, Попово и Омуртаг. Така делото стига до Апелативния съд във Варна, който го праща на Върховен касационен съд, с цел да дефинира къде да бъде прегледана исковата молба.
Върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев декларират в определението си,
което изпращат делото в Районния съд в Бяла,че:
" Съдиите от двадесетте съда поредно са се отвели от разглеждане на исковата молба по съображения, че ищецът прави отказ на всички съдии от Източна България и желае делото му да се гледа от софийски съд. Според съдиите, това обуславяло съображение за отвода им, ищецът имал право делото му да се гледа от различен съд, щом считал, че съдиите от Източна България били предубедени ". И установяват, че от внасянето на исковата молба до постъпването на делото във Върховен касационен съд единствено поради отводите на районните съдилища, са минали три години.
В определението си висшите съдии сочат, че отводите въобще не дават отговор на основанията в закона.
" Всички учредения за отказ се основават на в действителност учредения, които пораждат основателно подозрение в безпристрастието на съдията, само че единствено по себе си изказване на страна, че съдът не е неутрален, в това число и позоваване на някое от изброените условия по член 22, т. 1 – 5 Граждански процесуален кодекс, щом не дава отговор на обективната реалност не може да послужи като съображение за отказ ", декларират Цачева, Бонева и Цонев.
Върховните съдии припомнят, че " субективният детайл от текста за безпристрастността на съдията се допуска до доказване на противното, до момента в който за обективния е значимо, настрана от персоналното държание на съдията, да не съществуват съответни обстоятелства, които да могат обективно да слагат под подозрение непредубедеността на съда ".
Върховен касационен съд показва, че никой от районните съдии не се е отвел, тъй като е намерил, че е дотам преднамерен, че е невероятно да се произнесе независимо по проблема. Върховните магистрати показват и какви са последствията от сходно държание на съдиите.
" Уважаване на всеки отказ на страна, " с цел да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е преднамерен ", освен не е в сходство с нормата на член 22 Граждански процесуален кодекс, само че още и разрешава на
страната сама да избира правосъден състав,
да протака неприемливо делото; би могло да се употребява и като метод за " освобождение " от нежелано дело и натоварване на сътрудник ", написа в определението
Върховните магистрати припомнят на сътрудниците си, че непочтителното отношение на страната към съда не е спънка за разглеждане на делото и не може да послужи като съображение за отказ.
" На процедура, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят доста разрешаването на разногласието, лимитират всъщност достъпа до съд и вероятно финансово натоварват насрещната страна ", пишат Цачева, Бонева и Цонев. С определението си припомнят, че съдът е този, който би трябвало да вземе ограничения да провежда съответно своевременното разглеждане на делото, в това число като не почита неоснователните претенции на страните, да преценя дали процесуалните им дейности са извършени добросъвестно, да ги дисциплинира и да прекратява всяка корист с право.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ