Три разлики, които отличават протестите в Иран от всички предишни
Гражданските безредици в Иран са в разгара си. Страната още веднъж е в епицентъра на политически катаклизми. Последните митинги, провокирани от гибелта на 22-годишната Махса Амини след ареста ѝ от Моралната полиция, следват няколко други митинга, които се случиха в Иран през последните години.
И по този начин, какво е новото в този финален кръг от демонстрации? Насер Гобадзаде, старши учител в Национално учебно заведение по изкуства към Австралийския католически университет , разпознава три съществени отлики в публикация за.
1. Обществената поддръжка за тези митинги е по-висока и по-масирана
В основата на сегашните митинги е Иранската морална полиция, на която е предоставено да постанова прецизни кодекси за облеклото и държанието.
Полицията арестува Махса Амини по-рано този месец с обвиняването, че носи хиджаба си прекомерно свободно. Впоследствие момичето умря в ареста, като подозренията са, че се е случило след побой. Твърдение, подкрепяно от фамилията ѝ и отхвърлено от държавното управление и полицията.
Каквото и да последва от тук нататък, казусът с Амини провокира вълна от публичен яд към държанието на Моралната полиция, като протестиращите упорстват за право на дамите да избират какво да носят.
Гневът, който тази разнородна група изпитва поради намесата на държавното управление в персоналните решения на хората, откри подобаваща платформа в демонстрациите.
От началото на 80-те години на предишния век, когато ръководещото духовенство консолидира властта посредством елиминиране на опозиционни групи, общественото контролиране и строгите правила към метода на живот образуват същината на техните политики.
Намесата на държавното управление в персоналния живот на иранските жители в миналото е била доста по-разпространена, обширна и строга. Например, домовете бяха претърсени за видеорекордери и сателитни чинии.
С течение на времето тези ограничавания бяха облекчени до известна степен. За дамите обаче разпоредбите остават мощно дискриминационни. Иранското държавно управление продължава да им отхвърля съществени права, като дебатът за облеклото е единствено една забележима демонстрация на това. Освен че са унизителни, тези разпореждания вършат всекидневието извънредно мъчно за огромен брой дами, които не са съгласни с духовенството.
Днес е мъчно да се откри някой в Иран, който да не е бил унизен най-малко един път от ръководещото духовенство по някакъв метод.
Ето за какво, спрямо предходни демонстрации в Иран, броят на хората, които поддържат актуалните митинги, наподобява много всеобщ. Протести се организират в огромни и дребни градове, в богати и небогати квартали.
2. Днешните митинги са водени от дами
За разлика от предходни митинги в Иран дамите са в челните редици на демонстрациите, на които сме през днешния ден очевидци. Правата на дамите са в центъра на тези митинги, до момента в който предходните се концентрираха повече върху стопански или по-широки политически въпроси. Правителството не е в положение по безапелационен метод да изясни своите политики във връзка с дамите.
3. Безпрецедентна храброст
Всички митинги идват с голям персонален риск в Иран. Но при тези хората направиха някои извънредно смели неща. Смелостта, показана от протестиращите, е невиждана.
Някои дами са смъкнаха забрадките си на улицата и ги възпламениха, други подстригаха обществено косите си.
Много видеоклипове демонстрират по какъв начин полицията за битка с безредиците не съумява да разпръсне тълпата и даже протестиращи понякога изтласкват полицията.
Мащабът на демонстрациите и степента на гнева измежду тези последни протестиращи са необикновени.
Ще донесат ли тези митинги трайна смяна?
Рано е да се каже. Лидерите на Иран показват непоколебимост да се подадат на настояванията на тълпата. Иранските управляващи може би се опасява, че умиротворяването на протестиращите единствено ще насърчи по-нататъшни претенции и даже може да провокира рухването им.
Няма гаранция, че другите демонстрации, които се организират в разнообразни градове, ще могат да се обединят към едно, в съгласие придвижване.
Демонстрациите също са възпрепятствани от неналичието на сплотено управление и както наподобява – на каквато и да е целенасочена организация.
Независимо дали тези демонстрации ще доведат до забележителна смяна или не, те безспорно за знакови за страната и ръководещото духовенство в Иран ще заплати избрана цена.
Може би най-значимата от цена е резултатът, който тези митинги имат върху към този момент намаляващата легитимност на Ислямската република, както в страната, по този начин и в интернационален проект.
И по този начин, какво е новото в този финален кръг от демонстрации? Насер Гобадзаде, старши учител в Национално учебно заведение по изкуства към Австралийския католически университет , разпознава три съществени отлики в публикация за.
1. Обществената поддръжка за тези митинги е по-висока и по-масирана
В основата на сегашните митинги е Иранската морална полиция, на която е предоставено да постанова прецизни кодекси за облеклото и държанието.
Полицията арестува Махса Амини по-рано този месец с обвиняването, че носи хиджаба си прекомерно свободно. Впоследствие момичето умря в ареста, като подозренията са, че се е случило след побой. Твърдение, подкрепяно от фамилията ѝ и отхвърлено от държавното управление и полицията.
Каквото и да последва от тук нататък, казусът с Амини провокира вълна от публичен яд към държанието на Моралната полиция, като протестиращите упорстват за право на дамите да избират какво да носят.
Гневът, който тази разнородна група изпитва поради намесата на държавното управление в персоналните решения на хората, откри подобаваща платформа в демонстрациите.
От началото на 80-те години на предишния век, когато ръководещото духовенство консолидира властта посредством елиминиране на опозиционни групи, общественото контролиране и строгите правила към метода на живот образуват същината на техните политики.
Намесата на държавното управление в персоналния живот на иранските жители в миналото е била доста по-разпространена, обширна и строга. Например, домовете бяха претърсени за видеорекордери и сателитни чинии.
С течение на времето тези ограничавания бяха облекчени до известна степен. За дамите обаче разпоредбите остават мощно дискриминационни. Иранското държавно управление продължава да им отхвърля съществени права, като дебатът за облеклото е единствено една забележима демонстрация на това. Освен че са унизителни, тези разпореждания вършат всекидневието извънредно мъчно за огромен брой дами, които не са съгласни с духовенството.
Днес е мъчно да се откри някой в Иран, който да не е бил унизен най-малко един път от ръководещото духовенство по някакъв метод.
Ето за какво, спрямо предходни демонстрации в Иран, броят на хората, които поддържат актуалните митинги, наподобява много всеобщ. Протести се организират в огромни и дребни градове, в богати и небогати квартали.
2. Днешните митинги са водени от дами
За разлика от предходни митинги в Иран дамите са в челните редици на демонстрациите, на които сме през днешния ден очевидци. Правата на дамите са в центъра на тези митинги, до момента в който предходните се концентрираха повече върху стопански или по-широки политически въпроси. Правителството не е в положение по безапелационен метод да изясни своите политики във връзка с дамите.
3. Безпрецедентна храброст
Всички митинги идват с голям персонален риск в Иран. Но при тези хората направиха някои извънредно смели неща. Смелостта, показана от протестиращите, е невиждана.
Някои дами са смъкнаха забрадките си на улицата и ги възпламениха, други подстригаха обществено косите си.
Много видеоклипове демонстрират по какъв начин полицията за битка с безредиците не съумява да разпръсне тълпата и даже протестиращи понякога изтласкват полицията.
Мащабът на демонстрациите и степента на гнева измежду тези последни протестиращи са необикновени.
Ще донесат ли тези митинги трайна смяна?
Рано е да се каже. Лидерите на Иран показват непоколебимост да се подадат на настояванията на тълпата. Иранските управляващи може би се опасява, че умиротворяването на протестиращите единствено ще насърчи по-нататъшни претенции и даже може да провокира рухването им.
Няма гаранция, че другите демонстрации, които се организират в разнообразни градове, ще могат да се обединят към едно, в съгласие придвижване.
Демонстрациите също са възпрепятствани от неналичието на сплотено управление и както наподобява – на каквато и да е целенасочена организация.
Независимо дали тези демонстрации ще доведат до забележителна смяна или не, те безспорно за знакови за страната и ръководещото духовенство в Иран ще заплати избрана цена.
Може би най-значимата от цена е резултатът, който тези митинги имат върху към този момент намаляващата легитимност на Ислямската република, както в страната, по този начин и в интернационален проект.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ