Проф. Калин Янакиев: Българите гласуват за фенклубове
Гражданите в България би трябвало да схванат, че политическите избори са разнообразни от изборите за любим. Слави Трифонов мъчно може да повтори триумфа на Бойко Борисов, тъй като той отсъства от политическата сцена. Партиите вид „ фенклубове “ се нуждаят от своята звезда. Трифонов е единствено реализатор, до момента в който Борисов, с изключение на реализатор, е и сценарист, споделя философът проф. Калин Янакиев в разбор за БГНЕС.
Има доста прилики, само че и доста разлики сред сегашната обстановка, основала се след парламентарните избори на 4 април, и обстановката опреди 31 години, когато гласувахме за 7 Велико Народно заседание. Общото е, че и тогава, и през днешния ден една немалка част от хората гласоподаваха за края на едно много дълготрайно статукво. След 10 ноември 1989 година хората се прощаваха с едно дълголетно и тоталитарно статукво. Това, с което през днешния ден съвсем 1 милион български жители желаят да се простят, наподобява по някакъв метод на епохата на Тодор Живков. Самият министър председател Бойко Борисов през последните години замязя на Тодор Живков и като нрав, и като евтина тарикатщина, и като хвалби, които хората започнаха да възприемат по същия метод като вятър и мъгла, както възприемаха непрекъснатите триумфи на развития социализъм по времето на Живков. Хората започнаха да се простят със същия възторг, фестивалност и подигравка с Бойко Борисов, както се прощаваха с Тодор Живков. Дотук обаче е приликата, тъй като обстановката, която се сътвори след 4 април е надалеч по-сложна и по-различна.
Трудната смяна
През миналите повече от 30 години българската народна власт завоюва много неща, с много неща си казахме довиждане. Днес обаче е мъчно да се разделим със настоящето статукво, тъй като то има своите многочислени клиенти. Не споделям последователи, а клиенти, тъй като почналата като фенклуб на Бойко Борисов партия ГЕРБ, прилика с фенклуба на Слави Трифонов в днешно време, последователно се трансформира в една гигантска клиентела, която съумя да изземе даже остарялата клиентела на Българска социалистическа партия и на нейните остарели фрагменти, заради тази причина мъчно можем да се извиним с нея без един съдбоносен и всеобщ избор.
В това отношение обстановката отново си наподобява с онази след 1989 година, тъй като и тогава имаше един доста огромен оптимизъм – прощаваме се, край, свършихме. Първите избори бяха извоювани от Българска социалистическа партия, тъй като всички фестивално-прощаващи се с епохата „ Тодор Живков “ по площадите не дооценяваха, че над 1 милион души в България бяха членове на Българска комунистическа партия. Те се почувстваха застрашени от някакво сриване и се получи противоположния резултат.
Има доста прилики, само че и доста разлики сред сегашната обстановка, основала се след парламентарните избори на 4 април, и обстановката опреди 31 години, когато гласувахме за 7 Велико Народно заседание. Общото е, че и тогава, и през днешния ден една немалка част от хората гласоподаваха за края на едно много дълготрайно статукво. След 10 ноември 1989 година хората се прощаваха с едно дълголетно и тоталитарно статукво. Това, с което през днешния ден съвсем 1 милион български жители желаят да се простят, наподобява по някакъв метод на епохата на Тодор Живков. Самият министър председател Бойко Борисов през последните години замязя на Тодор Живков и като нрав, и като евтина тарикатщина, и като хвалби, които хората започнаха да възприемат по същия метод като вятър и мъгла, както възприемаха непрекъснатите триумфи на развития социализъм по времето на Живков. Хората започнаха да се простят със същия възторг, фестивалност и подигравка с Бойко Борисов, както се прощаваха с Тодор Живков. Дотук обаче е приликата, тъй като обстановката, която се сътвори след 4 април е надалеч по-сложна и по-различна.
Трудната смяна
През миналите повече от 30 години българската народна власт завоюва много неща, с много неща си казахме довиждане. Днес обаче е мъчно да се разделим със настоящето статукво, тъй като то има своите многочислени клиенти. Не споделям последователи, а клиенти, тъй като почналата като фенклуб на Бойко Борисов партия ГЕРБ, прилика с фенклуба на Слави Трифонов в днешно време, последователно се трансформира в една гигантска клиентела, която съумя да изземе даже остарялата клиентела на Българска социалистическа партия и на нейните остарели фрагменти, заради тази причина мъчно можем да се извиним с нея без един съдбоносен и всеобщ избор.
В това отношение обстановката отново си наподобява с онази след 1989 година, тъй като и тогава имаше един доста огромен оптимизъм – прощаваме се, край, свършихме. Първите избори бяха извоювани от Българска социалистическа партия, тъй като всички фестивално-прощаващи се с епохата „ Тодор Живков “ по площадите не дооценяваха, че над 1 милион души в България бяха членове на Българска комунистическа партия. Те се почувстваха застрашени от някакво сриване и се получи противоположния резултат.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ