Да не омаловажаваме страховете от 5G, настоя евродепутат
Гражданите имат право на отговор и би трябвало да го получат, счита Иво Христов
Научни проучвания могат да убедят жителите, че 5G мрежите не са рискови, счита Иво Христов
(снимка: Emilie GOMEZ / European Union 2019 – Source: EP)
Към страховете от 5G би трябвало да се подходи научно, а не с конспирации или подигравка, съобщи в изявление за Българското национално радио евродепутатът Иво Христов. Най-късно през септември ще станат ясни резултатите от проучването за въздействието на 5G мрежите, инициирано от самия него.
„ Стана норма през последните години, изключително в България, механически осведомените хора – тези, които се имат за авангард на напредъка, да одобряват с подигравка и насмешка страховете на множеството. В България тези страхове са много по-умерени, в сравнение с в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се съоръжения и впрочем. У нас тези страхове циркулират по-скоро в обществените мрежи ”, разяснява Иво Христов.
Като представител на българските жители, той смята, че не трябва страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. „ Гражданите имат право на отговор и би трябвало да го получат. Нашата задача като техни представители е да пожелаеме тези отговори, да организираме научни проучвания, които да убедят жителите, че мрежите от пето потомство не са рискови. Или пък, в случай че съществуват опасности, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите ”, сподели евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, страховете нарастват, а в същото време няма доста проучвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда. Христов напомни, че предходната есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е показал свое проучване на въздействието на мрежите от пето потомство върху ендокринната и нервната система, както и за опасности от ракови и сърдечно-съдови болести.
„ Това е единствено едно начално, панорамно проучване, само че защото съм в течение на тези паники, посредством Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз разпоредих правенето на проучване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве. То би трябвало да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Доколкото знам, такива проучвания просто не са правени ”, добави Христов с обещанието да запознае с резултатите сътрудниците си от Екологичен потенциал и българските жители.
още по тематиката
„ През последните години промишлеността постанова ритъма на развиването. И въпреки Европейският съюз да е възприел правилото на предпазливостта, съгласно който нищо не може да бъде въведено, без да е потвърдена неговата безвредност, ясно е, че лобисткият напън и ползите на промишлеността постоянно пробиват този принцип и проучвания за въздействието се вършат по-късно, едвам откакто нововъведението към този момент работи. Според мен това е порочна логичност и ние изискуем този отговор, преди да създадем тези нововъведения ”, сподели още Иво Христов.
Европейски Съюз следва проект за въвеждане на мрежите от пето потомство, съгласно който до края на 2020 година би трябвало да има сходни услуги във всички страни, а до края на 2025 година да бъде обезпечено цялостно покритие. Планът се извършва с друга скорост. В авангарда са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, ненапълно Латвия, Румъния, а също и Испания. Но рецесията с ковид смути този развой, уточни Христов.
По неговите думи, в страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, тъй като очевидно надават ухо на гражданските паники или пък за момента смятат, че това не е приоритет. Така или другояче, това дава опция на институциите да се задействат и да дадат отговор на тревогите; да проучат резултатите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения, сподели българският евродепутат.
Според Христов, това не е въпрос, който може да бъде решен на национално ниво, защото приказваме за техническо изобретение, което ще има сходен резултат върху човешкото здраве на всички места по света. Той напомни, че на първо време то бе въведено в Южна Корея, която все още има съвсем стопроцентово покритие на мрежи от пето потомство на своята територия. Въвежда се ускорено в доста области на Китай. Беше въведено в доста кантони в Швейцария, само че в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има цивилен напън на доста места.
„ Съществуват голям брой петиции против 5G мрежите, в това число и в България има няколко, които циркулират из обществените мрежи. В Белгия сходна петиция спря разгръщането на мрежите на един локален мобилен оператор в някои региони. Моето мнение е, че би трябвало да откликнем на тези паники ”, счита Иво Христов.
Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето потомство, Христов съобщи: „ У нас, доколкото ми е известно, към този момент липсват задоволително заинтересувани вложители. Инвестицията не е дребна – тя надвишава един милиард лв.. Не е освободен и съответният радиочестотен набор. След като той бъде освободен, би трябвало да бъде разпределен посредством търгове сред мобилните оператори ”.
В Европа тече спор по отношение на китайските технологии, които са атакувани от американска страна като незадоволително надеждни и позволяващи възможна корист с базите данни на всеки, който ги употребява, напомни Иво Христов. „ Тъй че и този спор бави вземането на решения по тематиката. У нас не са закрепени стандартите на този вид мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за релативно бавния прогрес на България ”.
Според Иво Христов, световната рецесия с ковид е главният фактор, който ще повлияе на разгръщането на 5G мрежите, както и на всичко останало в стопански проект, защото вложителите сега търсят къде е преференциално да се влага в новата обстановка.
„ В момента се търсят така наречен интелигентни бързи решения за една стопанска система, която се приспособява към работата от разстояние. В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възобновяване. Но аз не недооценявам паниките на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито подмолно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и тайни теории, нито можем да разчитаме единствено на декларациите на формалните лица. Трябва да подходим подходим през науката ”, заключи Иво Христов.
Научни проучвания могат да убедят жителите, че 5G мрежите не са рискови, счита Иво Христов
(снимка: Emilie GOMEZ / European Union 2019 – Source: EP)
Към страховете от 5G би трябвало да се подходи научно, а не с конспирации или подигравка, съобщи в изявление за Българското национално радио евродепутатът Иво Христов. Най-късно през септември ще станат ясни резултатите от проучването за въздействието на 5G мрежите, инициирано от самия него.
„ Стана норма през последните години, изключително в България, механически осведомените хора – тези, които се имат за авангард на напредъка, да одобряват с подигравка и насмешка страховете на множеството. В България тези страхове са много по-умерени, в сравнение с в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се съоръжения и впрочем. У нас тези страхове циркулират по-скоро в обществените мрежи ”, разяснява Иво Христов.
Като представител на българските жители, той смята, че не трябва страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. „ Гражданите имат право на отговор и би трябвало да го получат. Нашата задача като техни представители е да пожелаеме тези отговори, да организираме научни проучвания, които да убедят жителите, че мрежите от пето потомство не са рискови. Или пък, в случай че съществуват опасности, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите ”, сподели евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, страховете нарастват, а в същото време няма доста проучвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда. Христов напомни, че предходната есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е показал свое проучване на въздействието на мрежите от пето потомство върху ендокринната и нервната система, както и за опасности от ракови и сърдечно-съдови болести.
„ Това е единствено едно начално, панорамно проучване, само че защото съм в течение на тези паники, посредством Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз разпоредих правенето на проучване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве. То би трябвало да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Доколкото знам, такива проучвания просто не са правени ”, добави Христов с обещанието да запознае с резултатите сътрудниците си от Екологичен потенциал и българските жители.
още по тематиката
„ През последните години промишлеността постанова ритъма на развиването. И въпреки Европейският съюз да е възприел правилото на предпазливостта, съгласно който нищо не може да бъде въведено, без да е потвърдена неговата безвредност, ясно е, че лобисткият напън и ползите на промишлеността постоянно пробиват този принцип и проучвания за въздействието се вършат по-късно, едвам откакто нововъведението към този момент работи. Според мен това е порочна логичност и ние изискуем този отговор, преди да създадем тези нововъведения ”, сподели още Иво Христов.
Европейски Съюз следва проект за въвеждане на мрежите от пето потомство, съгласно който до края на 2020 година би трябвало да има сходни услуги във всички страни, а до края на 2025 година да бъде обезпечено цялостно покритие. Планът се извършва с друга скорост. В авангарда са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, ненапълно Латвия, Румъния, а също и Испания. Но рецесията с ковид смути този развой, уточни Христов.
По неговите думи, в страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, тъй като очевидно надават ухо на гражданските паники или пък за момента смятат, че това не е приоритет. Така или другояче, това дава опция на институциите да се задействат и да дадат отговор на тревогите; да проучат резултатите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения, сподели българският евродепутат.
Според Христов, това не е въпрос, който може да бъде решен на национално ниво, защото приказваме за техническо изобретение, което ще има сходен резултат върху човешкото здраве на всички места по света. Той напомни, че на първо време то бе въведено в Южна Корея, която все още има съвсем стопроцентово покритие на мрежи от пето потомство на своята територия. Въвежда се ускорено в доста области на Китай. Беше въведено в доста кантони в Швейцария, само че в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има цивилен напън на доста места.
„ Съществуват голям брой петиции против 5G мрежите, в това число и в България има няколко, които циркулират из обществените мрежи. В Белгия сходна петиция спря разгръщането на мрежите на един локален мобилен оператор в някои региони. Моето мнение е, че би трябвало да откликнем на тези паники ”, счита Иво Христов.
Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето потомство, Христов съобщи: „ У нас, доколкото ми е известно, към този момент липсват задоволително заинтересувани вложители. Инвестицията не е дребна – тя надвишава един милиард лв.. Не е освободен и съответният радиочестотен набор. След като той бъде освободен, би трябвало да бъде разпределен посредством търгове сред мобилните оператори ”.
В Европа тече спор по отношение на китайските технологии, които са атакувани от американска страна като незадоволително надеждни и позволяващи възможна корист с базите данни на всеки, който ги употребява, напомни Иво Христов. „ Тъй че и този спор бави вземането на решения по тематиката. У нас не са закрепени стандартите на този вид мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за релативно бавния прогрес на България ”.
Според Иво Христов, световната рецесия с ковид е главният фактор, който ще повлияе на разгръщането на 5G мрежите, както и на всичко останало в стопански проект, защото вложителите сега търсят къде е преференциално да се влага в новата обстановка.
„ В момента се търсят така наречен интелигентни бързи решения за една стопанска система, която се приспособява към работата от разстояние. В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възобновяване. Но аз не недооценявам паниките на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито подмолно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и тайни теории, нито можем да разчитаме единствено на декларациите на формалните лица. Трябва да подходим подходим през науката ”, заключи Иво Христов.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ