ЕС ще Ви защити, ако надувате свирката
Гражданите и самостоятелната публицистика в Европейския съюз са на път да удържат значима победа във времена, в които се следи подем на политико-олигархичните схеми и модели в доста страни – при разпределянето на публични средства, при преодоляване на неуместни медии, на избори и така нататък, написа "Сега ". В интервал на растяща регулация над журналистическата активност с очевидната цел да се заглушават сериозните гласове, от Брюксел пристигнаха положителни вести. Нова евродиректива ще пази хората, които алармират за нарушавания на европейското законодателство, свързани с финансови измами, обири от еврофондове, данъчни закононарушения, корист с персонални данни, чистотата на храните и продуктите и така нататък Евробюрократите акцентират, че всяка страна е свободна да предложи и още области, в които предупреждаващите за нередности ще бъдат предпазени. По света тези хора се назовават whistleblowers - букв. човек, който надува свирката. Правилата за тяхната отбрана от Европейски Съюз към този момент са известни, като следва текстът да бъде утвърден от Европейския парламент и от съвета на страните членки. След това те ще би трябвало да ги вкарат в националните си законодателства. Досега в Европа нямаше обединен стандарт за защита на изобличителите и едвам в 10 страни те бяха предпазени от закон, като България не е измежду тях.
Новата инструкция планува тристепенна система за сигнализиране при нарушавания. Първата степен включва вътрешни канали за докладване по месторабота. Разписват се процедури за подаването на тези отчети, както и задължения на работодателя за отбрана на сигнализиращия. Втората е подаване на сигнал до способените органи. Третата степен са канали за обявяване непосредствено пред медиите, ако за попречване на злоупотребата или кражбата не е подхванато "подходящо деяние " или при положение на "непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес ".
"Изобличителите се предизвикват първо да рапортуват в границите на организацията си, в случай че видяните нарушавания могат да бъдат адресирани дейно до нея и в случай че няма риск от възмездие. Сигнализиращите могат да се обръщат и непосредствено към способените органи, когато това е за предпочитане поради събитията. Освен това, в случай че след докладване не се подхващат подобаващи дейности или при положение на непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес или когато отчетът пред управляващите не докара до резултат, да вземем за пример тъй като те са в скрито съглашение с причинителя на закононарушението, уисълблоуърите могат да създадат обществено обявяване, в това число и на медии. Това ще отбрани лицата, подаващи сигнали, когато те работят като източници на проверяващи публицисти ", се споделя в известието на Европейска комисия.
Именно каналите за докладване бяха измежду най-проблематичните моменти при разискването и приемането на директивата. Заради тях наскоро журналистически и неправителствени организации приканиха текстовете да бъдат преосмислени и редактирани. Първият вид предвиждаше сигналите да се подават наложително по месторабота, пред някой директен шеф. Този метод бе
мощно подложен на критика с мотив, че основава действителна заплаха съзнателните служители да попадат право „ в устата на вълка”. Близо 80 организации, измежду които "Репортери без граници ", "Артикъл 19 ", Европейската федерация на публицистите и така нататък, излязоха с зов разпоредбите да се преработят за същинска протекция на изобличителите. „ Силно сме загрижени, че Европейски Съюз е на път да реализира единодушие за инструкция, която рисково ще укрепи статуквото и ще направи още по-трудно за хората да оповестяват за престъпления. Европейски Съюз ще изостави своите съзнателни и виновни жители ", предизвестиха създателите. Добрата вест е, че Европейската комисия се съобрази с тези рекомендации. След интервал на нови диспути бе обявено, че с изработването на общ стандарт Европейска комисия е основал „ безвредни канали за докладване както в границите на организациите, по този начин и пред обществени органи “. Западни медии разясниха, че в отбраната на децентрализирания модел най-дейни са били Германия и Франция.
Един от водещите договарящи - френският евродепутат Виржини Розиер, написа преди финалните полемики в Туитър, че създателите на редакциите „ би трябвало да се борят за окончателния текст, с цел да изпълнят упованията на жителите ". „ Нашата работа бе да установим страните, които се опълчват на външните канали за докладване, и да ги накараме да поемат своята
отговорност пред жителите и неправителствените организации”, разяснява тя. При договарянията към детайлите стана ясно, че Унгария, Ирландия и Люксембург желаят данъчните проблеми да се извадят отвън обсега на директивата. По гледище на Германия, Франция и Италия обаче те въпреки всичко бяха включени.
Освен разнообразни канали за изнасяне на информация за обири и нарушавания директивата планува още възбрана на "всякакви форми на възмездие " против сигнализиращите. Тя урежда и достъп до "безплатни препоръки и подобаващи средства за правна отбрана ", в случай че въпреки всичко изобличителят бъде уволнен, намален, репресиран, заплашван и така нататък След приемането на текстовете Виржини Розиер заяви, че Европейски Съюз обмисля да сътвори „ обединен способен орган, който да пази на ниво Европейски Съюз лицата, подаващи сигнали за нередности”. Редактираният вид бе посрещнат с утвърждение от професионални сдружения и от неправителствения бранш. „ Победа! Това е великански скок за лицата, които са подали сигнали за нередности! Те към този момент са предпазени от инструкция, която узаконява опцията те да се свързват непосредствено с медиите или регулаторите, без да се постанова да контактуват с шефовете си”, написаха от Европейския център за пресата и медийна независимост.
Сега остава да се следи по какъв начин България ще транспонира европейската инструкция и дали ще съблюдава условието чиновникът да не е задължен първо да отиде при някой собствен шеф, с цел да изкаже опасенията си, че към него се краде или злоупотребява с евросредства. А също и той по никакъв метод да не бъде преследван и да не му бъде отмъщавано. Познавайки обаче действителностите в България, е мъчно да се повярва, че на процедура няма да се случи тъкмо това. Опасенията, че в нашето законодателство ограниченията на Европа няма да се приложат по същия метод, по който са заложени, почиват на напълно действителни и съответни учредения. Политиците у нас към този момент неведнъж потвърдиха, че четат европейските регламенти, както дяволът чете евангелието, и че постоянно ги употребяват като заслон за пробутване на злонамерени, лобистки и ограничаващи гражданските права редакции. Един от емблематичните образци в тази посока е от настоящия мандат на държавното управление на Бойко Борисов. През него бе признат извънредно килнат вид на европейския правилник за отбрана на персоналните данни – GDPR. Чрез нашенските редакции в Закона за отбрана на персоналните данни бе наложена държавна регулация над работата на публицистите, макар че Европейска комисия категорично предизвести държавните управления, че разпоредбите за опазването на персоналните данни не са ориентирани към активността на медиите. Въпреки това българското държавно управление дописа 10 извънредно субективни и неразбираеми критерии, които публицистите би трябвало да съблюдават, като закрепи към тях галактически санкции.
Без да чакат покана
За разлика от България отбрана за изобличителите от публичния бранш към този момент е призната и работи в Румъния. Такива закони има още в Словакия, Швеция, Белгия и Ейре. От началото на тази година Латвия и Литва също плануват подкрепи за държавни чиновници, които рапортуват за нередности. Във Франция, Италия, Холандия, Англия и в още пет страни на Европейски Съюз пък отбрана е планувана освен за държавните чиновници, само че и за хората от частния бранш.
Новата инструкция планува тристепенна система за сигнализиране при нарушавания. Първата степен включва вътрешни канали за докладване по месторабота. Разписват се процедури за подаването на тези отчети, както и задължения на работодателя за отбрана на сигнализиращия. Втората е подаване на сигнал до способените органи. Третата степен са канали за обявяване непосредствено пред медиите, ако за попречване на злоупотребата или кражбата не е подхванато "подходящо деяние " или при положение на "непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес ".
"Изобличителите се предизвикват първо да рапортуват в границите на организацията си, в случай че видяните нарушавания могат да бъдат адресирани дейно до нея и в случай че няма риск от възмездие. Сигнализиращите могат да се обръщат и непосредствено към способените органи, когато това е за предпочитане поради събитията. Освен това, в случай че след докладване не се подхващат подобаващи дейности или при положение на непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес или когато отчетът пред управляващите не докара до резултат, да вземем за пример тъй като те са в скрито съглашение с причинителя на закононарушението, уисълблоуърите могат да създадат обществено обявяване, в това число и на медии. Това ще отбрани лицата, подаващи сигнали, когато те работят като източници на проверяващи публицисти ", се споделя в известието на Европейска комисия.
Именно каналите за докладване бяха измежду най-проблематичните моменти при разискването и приемането на директивата. Заради тях наскоро журналистически и неправителствени организации приканиха текстовете да бъдат преосмислени и редактирани. Първият вид предвиждаше сигналите да се подават наложително по месторабота, пред някой директен шеф. Този метод бе
мощно подложен на критика с мотив, че основава действителна заплаха съзнателните служители да попадат право „ в устата на вълка”. Близо 80 организации, измежду които "Репортери без граници ", "Артикъл 19 ", Европейската федерация на публицистите и така нататък, излязоха с зов разпоредбите да се преработят за същинска протекция на изобличителите. „ Силно сме загрижени, че Европейски Съюз е на път да реализира единодушие за инструкция, която рисково ще укрепи статуквото и ще направи още по-трудно за хората да оповестяват за престъпления. Европейски Съюз ще изостави своите съзнателни и виновни жители ", предизвестиха създателите. Добрата вест е, че Европейската комисия се съобрази с тези рекомендации. След интервал на нови диспути бе обявено, че с изработването на общ стандарт Европейска комисия е основал „ безвредни канали за докладване както в границите на организациите, по този начин и пред обществени органи “. Западни медии разясниха, че в отбраната на децентрализирания модел най-дейни са били Германия и Франция.
Един от водещите договарящи - френският евродепутат Виржини Розиер, написа преди финалните полемики в Туитър, че създателите на редакциите „ би трябвало да се борят за окончателния текст, с цел да изпълнят упованията на жителите ". „ Нашата работа бе да установим страните, които се опълчват на външните канали за докладване, и да ги накараме да поемат своята
отговорност пред жителите и неправителствените организации”, разяснява тя. При договарянията към детайлите стана ясно, че Унгария, Ирландия и Люксембург желаят данъчните проблеми да се извадят отвън обсега на директивата. По гледище на Германия, Франция и Италия обаче те въпреки всичко бяха включени.
Освен разнообразни канали за изнасяне на информация за обири и нарушавания директивата планува още възбрана на "всякакви форми на възмездие " против сигнализиращите. Тя урежда и достъп до "безплатни препоръки и подобаващи средства за правна отбрана ", в случай че въпреки всичко изобличителят бъде уволнен, намален, репресиран, заплашван и така нататък След приемането на текстовете Виржини Розиер заяви, че Европейски Съюз обмисля да сътвори „ обединен способен орган, който да пази на ниво Европейски Съюз лицата, подаващи сигнали за нередности”. Редактираният вид бе посрещнат с утвърждение от професионални сдружения и от неправителствения бранш. „ Победа! Това е великански скок за лицата, които са подали сигнали за нередности! Те към този момент са предпазени от инструкция, която узаконява опцията те да се свързват непосредствено с медиите или регулаторите, без да се постанова да контактуват с шефовете си”, написаха от Европейския център за пресата и медийна независимост.
Сега остава да се следи по какъв начин България ще транспонира европейската инструкция и дали ще съблюдава условието чиновникът да не е задължен първо да отиде при някой собствен шеф, с цел да изкаже опасенията си, че към него се краде или злоупотребява с евросредства. А също и той по никакъв метод да не бъде преследван и да не му бъде отмъщавано. Познавайки обаче действителностите в България, е мъчно да се повярва, че на процедура няма да се случи тъкмо това. Опасенията, че в нашето законодателство ограниченията на Европа няма да се приложат по същия метод, по който са заложени, почиват на напълно действителни и съответни учредения. Политиците у нас към този момент неведнъж потвърдиха, че четат европейските регламенти, както дяволът чете евангелието, и че постоянно ги употребяват като заслон за пробутване на злонамерени, лобистки и ограничаващи гражданските права редакции. Един от емблематичните образци в тази посока е от настоящия мандат на държавното управление на Бойко Борисов. През него бе признат извънредно килнат вид на европейския правилник за отбрана на персоналните данни – GDPR. Чрез нашенските редакции в Закона за отбрана на персоналните данни бе наложена държавна регулация над работата на публицистите, макар че Европейска комисия категорично предизвести държавните управления, че разпоредбите за опазването на персоналните данни не са ориентирани към активността на медиите. Въпреки това българското държавно управление дописа 10 извънредно субективни и неразбираеми критерии, които публицистите би трябвало да съблюдават, като закрепи към тях галактически санкции.
Без да чакат покана
За разлика от България отбрана за изобличителите от публичния бранш към този момент е призната и работи в Румъния. Такива закони има още в Словакия, Швеция, Белгия и Ейре. От началото на тази година Латвия и Литва също плануват подкрепи за държавни чиновници, които рапортуват за нередности. Във Франция, Италия, Холандия, Англия и в още пет страни на Европейски Съюз пък отбрана е планувана освен за държавните чиновници, само че и за хората от частния бранш.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ