Граждани на 59 държави извън ЕС са работели у нас през миналата година
Граждани на 59 страни отвън Европейския съюз са работели у нас през предходната година. Това заяви пред Атанаска Тодорова, основен специалист „ Пазар на труда, миграция и подвижност “ в КНСБ, представен от „ Телеграф “.
Повечето са сезонни служащи, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Вече всеки трети ангажиран в хотелите и заведенията за хранене е жител на трета страна, разяснява шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. По думите му този % ще се усилва.
Повечето от задграничните служащи са от прилежащи страни като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от някогашните руски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова.
В момента шлагер измежду ресторантьорите са готвачите от Турция. Те умеят да подготвят ястия, имат нюх към храната, изясни Алибегов. Не са се сбъднали обаче очакванията украинските бежанци да се влеят в работната мощ у нас и да запълнят недостига на служащи.
Справка, предоставена от Агенцията по заетостта на „ Телеграф “, демонстрира, че през предходната година най-вече непознати служащи в хотелите и заведенията за хранене са пристигнали от Киргизката република. Заедно с тези, бачкащи в селското стопанство, те възлизат на 2101 души. Турските жители пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са пристигнали от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, заведения за хранене и ферми през предходната година, е бил 7088. А през 2019 година, преди да пристигна коронавирус, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-вече са били украинците – 8796. Пандемията, а след това и войната са стопили броя на украинците, бачкащи у нас, и все още те даже не влизат и в топ 5 на непознатите служащи в България.
Родните хотелиери и ресторантьори към този момент са хвърлили въдица в далечна Азия. Преговори се водят с служащи от Индия, Бангладеш и Непал, на които се разчита да поемат стотиците кухни на олинклузивите. Най-много бачкатори се търсят точно за дейностите по обезпечаване на храната, а също и за хигиената на хотелите.
" Кризата с личния състав е перманентна и не е загадка за никого. Общо взето хотелиерите се спасяваме поединично - кой както откри. Аз персонално съм се договорил за към 30 служащи от Киргизстан и Бангладеш, които този сезон ще работят в хотела ми на всевъзможни позиции ", разяснява зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов.
Хотелиерите в Слънчев бряг ще разчитат още на служащи от Молдова и Беларус. Внася се и работна ръка от Тайланд, която поема главно спа центровете и салоните за разтривки.
В разгара на сезона в Слънчев бряг почиват близо 1 милион туристи, за които са нужни към 140 000 души обслужващ личен състав. Заради неналичието на фрагменти работодателите подвигат всеки сезон работните заплати. В момента минималното заплащане за камериерки и кухненски служащи стартира от 1500 лв., за аниматори - 2500 лева, а за рецепционисти - 3000 лева.
Според специалисти от синдикатите главният претекст на работодателите да търсят личен състав от чужбина са по-ниските заплати, на които могат да си обезпечат служащи от страни с по-нисък стандарт.
Хора от страни с по-ниски хонорари от нашите идват в България, а българите търсят по-високи заплати в други страни с по-висок стандарт от нашия, заключи обстановката Атанаска Тодорова от КНСБ. Камериерка от Азия да вземем за пример може да се задоволи с минималната заплата от 933 лв.. Докато българката ще се бори за най-малко 1400 лв., колкото е издръжката на живота у нас по последните калкулации на КНСБ.
Работодателите обаче не са съгласни с тезата за по-ниското възнаграждение на служащите от трети страни. Те считат, че рецесията за личен състав отразява демографската рецесия. Но и признават, че доста нашенци търсят по-високи хонорари зад граница и е мъчно да ги задържат тук. Според Алибегов повода е и коронавирус – поради локдауните ресторантьорите изгубили огромна част от образования български личен състав, който се насочил към други браншове.
Освен това хотелиерите и ресторантьорите обезпечават и квартирите на чужденците. Разходът на един шеф за един служащ от трета страна с всичко включено вътре е сред 2200 и 2800 лв., сподели Алибегов. А единствено заплатата, която взима един готвач от Турция, е сред 1400 и 2000 лв. бруто. Алибегов счита, че сервитьори и бармани към този момент си докарват едни прилични европейски хонорари - с бакшишите сумата стига до 2500 лв..
Повечето са сезонни служащи, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Вече всеки трети ангажиран в хотелите и заведенията за хранене е жител на трета страна, разяснява шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. По думите му този % ще се усилва.
Повечето от задграничните служащи са от прилежащи страни като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от някогашните руски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова.
В момента шлагер измежду ресторантьорите са готвачите от Турция. Те умеят да подготвят ястия, имат нюх към храната, изясни Алибегов. Не са се сбъднали обаче очакванията украинските бежанци да се влеят в работната мощ у нас и да запълнят недостига на служащи.
Справка, предоставена от Агенцията по заетостта на „ Телеграф “, демонстрира, че през предходната година най-вече непознати служащи в хотелите и заведенията за хранене са пристигнали от Киргизката република. Заедно с тези, бачкащи в селското стопанство, те възлизат на 2101 души. Турските жители пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са пристигнали от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, заведения за хранене и ферми през предходната година, е бил 7088. А през 2019 година, преди да пристигна коронавирус, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-вече са били украинците – 8796. Пандемията, а след това и войната са стопили броя на украинците, бачкащи у нас, и все още те даже не влизат и в топ 5 на непознатите служащи в България.
Родните хотелиери и ресторантьори към този момент са хвърлили въдица в далечна Азия. Преговори се водят с служащи от Индия, Бангладеш и Непал, на които се разчита да поемат стотиците кухни на олинклузивите. Най-много бачкатори се търсят точно за дейностите по обезпечаване на храната, а също и за хигиената на хотелите.
" Кризата с личния състав е перманентна и не е загадка за никого. Общо взето хотелиерите се спасяваме поединично - кой както откри. Аз персонално съм се договорил за към 30 служащи от Киргизстан и Бангладеш, които този сезон ще работят в хотела ми на всевъзможни позиции ", разяснява зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов.
Хотелиерите в Слънчев бряг ще разчитат още на служащи от Молдова и Беларус. Внася се и работна ръка от Тайланд, която поема главно спа центровете и салоните за разтривки.
В разгара на сезона в Слънчев бряг почиват близо 1 милион туристи, за които са нужни към 140 000 души обслужващ личен състав. Заради неналичието на фрагменти работодателите подвигат всеки сезон работните заплати. В момента минималното заплащане за камериерки и кухненски служащи стартира от 1500 лв., за аниматори - 2500 лева, а за рецепционисти - 3000 лева.
Според специалисти от синдикатите главният претекст на работодателите да търсят личен състав от чужбина са по-ниските заплати, на които могат да си обезпечат служащи от страни с по-нисък стандарт.
Хора от страни с по-ниски хонорари от нашите идват в България, а българите търсят по-високи заплати в други страни с по-висок стандарт от нашия, заключи обстановката Атанаска Тодорова от КНСБ. Камериерка от Азия да вземем за пример може да се задоволи с минималната заплата от 933 лв.. Докато българката ще се бори за най-малко 1400 лв., колкото е издръжката на живота у нас по последните калкулации на КНСБ.
Работодателите обаче не са съгласни с тезата за по-ниското възнаграждение на служащите от трети страни. Те считат, че рецесията за личен състав отразява демографската рецесия. Но и признават, че доста нашенци търсят по-високи хонорари зад граница и е мъчно да ги задържат тук. Според Алибегов повода е и коронавирус – поради локдауните ресторантьорите изгубили огромна част от образования български личен състав, който се насочил към други браншове.
Освен това хотелиерите и ресторантьорите обезпечават и квартирите на чужденците. Разходът на един шеф за един служащ от трета страна с всичко включено вътре е сред 2200 и 2800 лв., сподели Алибегов. А единствено заплатата, която взима един готвач от Турция, е сред 1400 и 2000 лв. бруто. Алибегов счита, че сервитьори и бармани към този момент си докарват едни прилични европейски хонорари - с бакшишите сумата стига до 2500 лв..
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ