Граждани и НПО-та без консенсус по законопроекта за личната помощ
Граждани и НПО-та без консенсус по законопроекта за персоналната помощ
И този път жители и неправителствено организации не съумяха да реализират консенсус по законопроекта за персоналната помощ, който беше подложен на публично разискване в Народното събрание, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Законопроектът беше написан от екипа на омбудсмана и той беше припознат от Воля и Българска социалистическа партия. Той обаче раздели обществеността. Според Национално представителните организации на и за хора с увреждания не е належащо да се основава обособен закон за всяка обществена услуга, тъй като това ще докара до безпорядък в системата.
„ Нашата безапелационна позиция е, че би трябвало да се откри механизъм, посредством който нуждаещите се лица с увреждания да получат подобаваща поддръжка, посредством обезпечаване на асистентска услуга. Подобно решение обаче би трябвало да стане на основата на ценене ползите на цялата общественост на хората с увреждания, а освен за избрани. Като цяло считаме, че законопроектът на Мая Манолова е добър. Категорични сме, че фаворизирането на обособена услуга в обособен закон е извънредно порочна процедура. Според нас законопроектът за персоналната помощ би трябвало да се преглежда като част от Закона за обществените услуги, а не настрана от него “, съобщи зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Адриана Стоименова.
Тя акцентира, че с цел да се обезпечи услугата „ персонална помощ “ целогодишно и 5 пъти в седмицата по 1 час на ден за 88897 лица с увреждания и лица с непозната помощ ще са нужни 134 412 264 лева, а за 8 часа на ден прилагане на услугата 1 075 298 112 лева
В същото време основателят на Центъра за Независим живот Капка Панайотова сподели, че има потребност от подобен закон, само че в законопроекта на Манолова персоналната помощ е показана като обществена услуга, а това не е по този начин и обсъждана по този начин нарушава правата на доставчиците на обществени услуги.
„ Новият законопроект за персоналната помощ няма да направи нищо по-различно с изключение на да даде на фамилиите един спомагателен запас. Тя не е обществена услуга, а механизъм, който подсигурява независимостта на хората с увреждания. Така както обаче е написана в закона излиза, че персоналната помощ е обществена услуга, което е опит за грандиозна замяна. И тук дяволът е в детайлите. Както знаете в 93% от случаите асистентът и лицето с увреждания живеят на един и същи адрес, което значи, че приказваме за родственици “, сподели Панайотова.
Тя акцентира, че възнаграждението, което се равнява на 1.1% от минималната работна заплата на час на асистента няма по какъв начин да притегли външни хора.
Председателят на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски, съобщи, че в законопроекта на Мая Манолова са включени единствено хората с непозната помощ, а другите, които също имат потребност от поддръжка не са включени. Той посочи, че броят на хората с увреждания в България е 738 429 души, само че в тази цифра са включени единствено лицата, които са с над 50% увреждания.
Според протестиращите майки ключът към решаването на казуса е самостоятелният метод към всяко лице с увреждане / БГНЕС
Мая Стоицева, която е една от протестираща майки пред Народно събрание съобщи, че желае цялостна промяна, само че тя да не се прави за два дни, а качествено и колкото време е належащо.
„ От 2012 до 2018 година нямаше ли задоволително време, с цел да се реши качествено казусът на хората с увреждания? Ние държим на закона за персоналната помощ по една елементарна причина. Личната помощ е механизъм за поддръжка на човек с увреждания. Затова желаеме да го изведем от Закона за обществените услуги. Личната помощ е един необикновен механизъм, който дава опция на моето дете да излезе от у дома и да отиде до дневния център му е нужна помощ “, акцентира Стоицева.
„ Не искам да бъда помощник на щерка си, която е на 32 години и е с интелектуални усложнения. Искам да отивам на работа и да мога да я оставя на помощник и да бъда спокойна, че детето ми е в положителни ръце “, съобщи Мария Недялкова от Сдружение „ Закрила “ гр. Ловеч към Българската асоциация за лица с интелектуални усложнения.
Според Ваня Пейчева от същата асоциация ключът към решаването на казуса е самостоятелният метод към всяко лице с увреждане.
В същото време Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “ се разгласи против закона за персоналната помощ.
„ КТ „ Подкрепа “ е срещу аутсорсинга на услуги. В самия законопроект не са заложени пари за администриране ни навежда на мисълта, че това е допустимо да мине през някакъв поднормативен документ, което също не е задоволително за нас. По отношение на заетостта на асистентите се позволява те да работят на цивилен контракт и наложително да работят на сумирано работно време. По закон сумираното работно време има лимитирано приложение, както и гражданските контракти. В случая това не може да бъде приложено. Ако в заложените 1.1% от минимална работна заплата включват и осигуровки за шеф това значи, че индивидът ще получава под минималната работна заплата, което за нас също е недопустимо. Ако в действителност обгръща всички лица с увреждания, както желаеме, това значи че ще са нужни 10 пъти повече средства от заложените в законопроекта “ добави Григорова.
Социалният министър Бисер Петков / БГНЕС
На всичко това омбудсманът Мая Манолова възкликна по какъв начин хората могат да се задоволяват с 90 лв. помощ, а единствено 11 182 да имат достъп до услугата персонален помощник.
„ Около 169 млн. лв. се дават на общественото министерство за асистентски услуги. Тези пари, разпределени по равно и на калпак стигат да бъдат обслужени 11 182 души. Освен това финансирането на програмата е по планове, което би трябвало да се промени, то би трябвало да стане непрекъснато и да не зависи от краткотрайни стратегии. Има общини, които не дават такава услуга, а те не могат и да бъдат задължени по закон. От 6 години България е страна по Конвенцията за отбрана правата на хората с увреждания и тя е част от вътрешното ни законодателство, което към момента не прилагаме. В сърцевината на нейната грижа и права е самостоятелният метод. Хората упорстват за диференциран метод към съответните потребности на хората с увреждания. В 5 от общо 7 митинга родителите упорстват за самостоятелна оценка “, съобщи Манолова.
Тя добави, че законопроектът е първата крачка към промяната в бранша. Според нея даването на помощ по равно и на калпак е непроизводителен. Манолова изясни, че промяна значи дейно потребление на всеки лев, а не наливане на пари в една нереформирана система, която се явява като бездънна каца. Омбудсманът подчертава на обстоятелството, че този законопроект ще даде опция на хората с увреждания да се образоват, да работят, да се включат в обществото, да бъдат мобилни. Според нея новата законова рамка ще разреши на всички хора с увреждания да изискат персонална помощ, да аплайват за нея и да я получат според от самостоятелна оценка.
„ Поемам уговорката да заставам до края, до момента в който се одобряват трите закона – Закона за персоналната помощ, Закона за хората с увреждания и Закона за обществените услуги. Ще заставам с екипа ми колкото часове би трябвало в общественото министерство до момента в който се решат проблемите на хората с увреждания. Няма да се откажа “, отсече Манолова.
Протест съпроводи и това разискване на Законопроекта за персоналната помощ / БГНЕС
От своя страна общественият министър Бисер Петков, който участва на разискването сподели, че министерството от дълго време работи по подобен закон, още преди да се появи законопроектът на Манолова и акцентира, че ведомството е подкрепило работата на екипа на омбудсмана с данни.
„ Това което се направи в този мандат е, че за първи път финансирането на асистентската услуга се пое от бюджета на министерството. 68 300 000 лв. са ориентирани към тази услуга. Изработва се и обединен стандарт. Тази услуга се преглежда като част от всички обществени услуги, тъй като персоналната помощ е част от този набор услуги, които имат за цел да подкрепят хората с увреждания “, съобщи общественият министър.
Той акцентира, че проектозаконът на Манолова изключва лимита в часовете и по тази причина не се знае какъв брой ще коства това на данъкоплатците. Петков добави, че МТСП ще продължи да работи интензивно по законопроектите си като от предходната година работи и по подготвянето на Закон за обществените услуги, който е на равнище идея и сега вървят разисквания и по него.
В умозаключение министърът сподели, че дали ще има Закон за персоналната помощ ще решат депутатите. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
И този път жители и неправителствено организации не съумяха да реализират консенсус по законопроекта за персоналната помощ, който беше подложен на публично разискване в Народното събрание, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Законопроектът беше написан от екипа на омбудсмана и той беше припознат от Воля и Българска социалистическа партия. Той обаче раздели обществеността. Според Национално представителните организации на и за хора с увреждания не е належащо да се основава обособен закон за всяка обществена услуга, тъй като това ще докара до безпорядък в системата.
„ Нашата безапелационна позиция е, че би трябвало да се откри механизъм, посредством който нуждаещите се лица с увреждания да получат подобаваща поддръжка, посредством обезпечаване на асистентска услуга. Подобно решение обаче би трябвало да стане на основата на ценене ползите на цялата общественост на хората с увреждания, а освен за избрани. Като цяло считаме, че законопроектът на Мая Манолова е добър. Категорични сме, че фаворизирането на обособена услуга в обособен закон е извънредно порочна процедура. Според нас законопроектът за персоналната помощ би трябвало да се преглежда като част от Закона за обществените услуги, а не настрана от него “, съобщи зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Адриана Стоименова.
Тя акцентира, че с цел да се обезпечи услугата „ персонална помощ “ целогодишно и 5 пъти в седмицата по 1 час на ден за 88897 лица с увреждания и лица с непозната помощ ще са нужни 134 412 264 лева, а за 8 часа на ден прилагане на услугата 1 075 298 112 лева
В същото време основателят на Центъра за Независим живот Капка Панайотова сподели, че има потребност от подобен закон, само че в законопроекта на Манолова персоналната помощ е показана като обществена услуга, а това не е по този начин и обсъждана по този начин нарушава правата на доставчиците на обществени услуги.
„ Новият законопроект за персоналната помощ няма да направи нищо по-различно с изключение на да даде на фамилиите един спомагателен запас. Тя не е обществена услуга, а механизъм, който подсигурява независимостта на хората с увреждания. Така както обаче е написана в закона излиза, че персоналната помощ е обществена услуга, което е опит за грандиозна замяна. И тук дяволът е в детайлите. Както знаете в 93% от случаите асистентът и лицето с увреждания живеят на един и същи адрес, което значи, че приказваме за родственици “, сподели Панайотова.
Тя акцентира, че възнаграждението, което се равнява на 1.1% от минималната работна заплата на час на асистента няма по какъв начин да притегли външни хора.
Председателят на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски, съобщи, че в законопроекта на Мая Манолова са включени единствено хората с непозната помощ, а другите, които също имат потребност от поддръжка не са включени. Той посочи, че броят на хората с увреждания в България е 738 429 души, само че в тази цифра са включени единствено лицата, които са с над 50% увреждания.
Според протестиращите майки ключът към решаването на казуса е самостоятелният метод към всяко лице с увреждане / БГНЕС Мая Стоицева, която е една от протестираща майки пред Народно събрание съобщи, че желае цялостна промяна, само че тя да не се прави за два дни, а качествено и колкото време е належащо.
„ От 2012 до 2018 година нямаше ли задоволително време, с цел да се реши качествено казусът на хората с увреждания? Ние държим на закона за персоналната помощ по една елементарна причина. Личната помощ е механизъм за поддръжка на човек с увреждания. Затова желаеме да го изведем от Закона за обществените услуги. Личната помощ е един необикновен механизъм, който дава опция на моето дете да излезе от у дома и да отиде до дневния център му е нужна помощ “, акцентира Стоицева.
„ Не искам да бъда помощник на щерка си, която е на 32 години и е с интелектуални усложнения. Искам да отивам на работа и да мога да я оставя на помощник и да бъда спокойна, че детето ми е в положителни ръце “, съобщи Мария Недялкова от Сдружение „ Закрила “ гр. Ловеч към Българската асоциация за лица с интелектуални усложнения.
Според Ваня Пейчева от същата асоциация ключът към решаването на казуса е самостоятелният метод към всяко лице с увреждане.
В същото време Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “ се разгласи против закона за персоналната помощ.
„ КТ „ Подкрепа “ е срещу аутсорсинга на услуги. В самия законопроект не са заложени пари за администриране ни навежда на мисълта, че това е допустимо да мине през някакъв поднормативен документ, което също не е задоволително за нас. По отношение на заетостта на асистентите се позволява те да работят на цивилен контракт и наложително да работят на сумирано работно време. По закон сумираното работно време има лимитирано приложение, както и гражданските контракти. В случая това не може да бъде приложено. Ако в заложените 1.1% от минимална работна заплата включват и осигуровки за шеф това значи, че индивидът ще получава под минималната работна заплата, което за нас също е недопустимо. Ако в действителност обгръща всички лица с увреждания, както желаеме, това значи че ще са нужни 10 пъти повече средства от заложените в законопроекта “ добави Григорова.
Социалният министър Бисер Петков / БГНЕС На всичко това омбудсманът Мая Манолова възкликна по какъв начин хората могат да се задоволяват с 90 лв. помощ, а единствено 11 182 да имат достъп до услугата персонален помощник.
„ Около 169 млн. лв. се дават на общественото министерство за асистентски услуги. Тези пари, разпределени по равно и на калпак стигат да бъдат обслужени 11 182 души. Освен това финансирането на програмата е по планове, което би трябвало да се промени, то би трябвало да стане непрекъснато и да не зависи от краткотрайни стратегии. Има общини, които не дават такава услуга, а те не могат и да бъдат задължени по закон. От 6 години България е страна по Конвенцията за отбрана правата на хората с увреждания и тя е част от вътрешното ни законодателство, което към момента не прилагаме. В сърцевината на нейната грижа и права е самостоятелният метод. Хората упорстват за диференциран метод към съответните потребности на хората с увреждания. В 5 от общо 7 митинга родителите упорстват за самостоятелна оценка “, съобщи Манолова.
Тя добави, че законопроектът е първата крачка към промяната в бранша. Според нея даването на помощ по равно и на калпак е непроизводителен. Манолова изясни, че промяна значи дейно потребление на всеки лев, а не наливане на пари в една нереформирана система, която се явява като бездънна каца. Омбудсманът подчертава на обстоятелството, че този законопроект ще даде опция на хората с увреждания да се образоват, да работят, да се включат в обществото, да бъдат мобилни. Според нея новата законова рамка ще разреши на всички хора с увреждания да изискат персонална помощ, да аплайват за нея и да я получат според от самостоятелна оценка.
„ Поемам уговорката да заставам до края, до момента в който се одобряват трите закона – Закона за персоналната помощ, Закона за хората с увреждания и Закона за обществените услуги. Ще заставам с екипа ми колкото часове би трябвало в общественото министерство до момента в който се решат проблемите на хората с увреждания. Няма да се откажа “, отсече Манолова.
Протест съпроводи и това разискване на Законопроекта за персоналната помощ / БГНЕС От своя страна общественият министър Бисер Петков, който участва на разискването сподели, че министерството от дълго време работи по подобен закон, още преди да се появи законопроектът на Манолова и акцентира, че ведомството е подкрепило работата на екипа на омбудсмана с данни.
„ Това което се направи в този мандат е, че за първи път финансирането на асистентската услуга се пое от бюджета на министерството. 68 300 000 лв. са ориентирани към тази услуга. Изработва се и обединен стандарт. Тази услуга се преглежда като част от всички обществени услуги, тъй като персоналната помощ е част от този набор услуги, които имат за цел да подкрепят хората с увреждания “, съобщи общественият министър.
Той акцентира, че проектозаконът на Манолова изключва лимита в часовете и по тази причина не се знае какъв брой ще коства това на данъкоплатците. Петков добави, че МТСП ще продължи да работи интензивно по законопроектите си като от предходната година работи и по подготвянето на Закон за обществените услуги, който е на равнище идея и сега вървят разисквания и по него.
В умозаключение министърът сподели, че дали ще има Закон за персоналната помощ ще решат депутатите. /БГНЕС