За това няма думи. Светът пред истинска, унищожителна ядрена война?
Градусът на напрежението в интернационалната геополитика се увеличи до равнища, невиждани от Студената война насам Няколко дни след началото на военната инвазия на Русия в Украйна съветският президент Владимир Путин подреди нуклеарните сили на страната да бъдат приведени в режим на подготвеност. Руски нуклеарни подводници пък започнаха учения в Баренцово море. Градусът на напрежението в интернационалната геополитика се увеличи до равнища, невиждани от Студената война насам, а от ден на ден анализатори си задават въпроса каква е действителната заплаха да бъдат употребявани нуклеарните бойни арсенали на Русия или на някоя от останалите страни, които имат сходни оръжия. В зората на нуклеарната епоха измежду края на Втората международна война Съединените щати се надяват да запазят монопола върху новото си оръжие, само че технологията скоро се популяризира по целия свят. Съединени американски щати хвърлят първите две атомни бомби през август 1945 година над градовете Хирошима и Нагасаки в Япония, написа Профит.бг. Само четири години по-късно Съветският съюз прави първата си нуклеарна пробна детонация. Следват Обединеното кралство (1952), Франция (1960) и Китай (1964). В устрема си да предотвратят по-нататъшното разширение на нуклеарните оръжия, Съединените щати и други страни подписват Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие през 1968 година (Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons, или NPT) и Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити през 1996 г. Индия, Израел и Пакистан в никакъв случай не са подписвали Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие и имат нуклеарни арсенали. Ирак инициира загадка нуклеарна стратегия при ръководството на Саддам Хюсеин преди войната в Персийския залив през 1991 г. Северна Корея разгласи отдръпването си от контракта през януари 2003 година и от този момент твърди, че организира проби на нуклеарни бойни глави. Иран и Либия са правили секрети нуклеарни разработки в нарушаване на изискванията по контракта, а за Сирия има съмнения, че прави същото. Към момента на сключването на NPT нуклеарните ресурси на Съединените щати и на Съветския съюз са десетки хиляди. В началото на 70-те години на предишния век американските и руски водачи подписват серия от двустранни съглашения и начинания за надзор на въоръженията, а по-късно помогат и за намаляването на размера на техните нуклеарни арсенали.
Кой има най-вече нуклеарни оръжия през днешния ден? Днес Съединени американски щати разполагат с 1357 стратегически бойни глави, а Русия - с 1458, по данни на световната Асоциация за надзор на въоръжаването. Бойните глави се регистрират според наредбите на новото съглашение START (New Strategic Arms Reduction Treaty), което беше удължено с пет години през януари 2021 г. START лимитира арсенала на всяка от двете страни до 1550 стратегически бойни глави на въоръжение. И Русия, и Китай обаче имат по-малък брой нестратегически (известни още и като тактически) нуклеарни бойни глави, които не подлежат на никакви договорни ограничавания. Китай, Индия и Пакистан пък създават нови балистични и крилати ракети, както и нуклеарни системи за доставка по море. Освен това Пакистан намалява прага за допустимите аргументи за потребление на нуклеарни оръжия, като създава тактически проекти за нуклеарно оръжие, с цел да се опълчи на хипотетичните индийски стандартни военни закани. Северна Корея продължава нуклеарните си планове в нарушаване на по-ранните си обещания за денуклеаризация. Световно приетите нуклеарни всили имат над 13 000 бойни глави на въоръжение. За Северна Корея, която е деветата страна с нуклеарно оръжие, се счита, че е произвела материал, задоволителен за 40-50 бойни глави, макар че действителният размер на нейните ресурси остава незнаен. След Русия и Съединени американски щати, чиито арсенали са в пъти по-големи от тези на останалите страни, се подреждат Китай (с към 350 бойни глави), Франция (290), Англия (225), Пакистан (165), Индия (156) и Израел (90).
Защо нуклеарните оръжия са толкоз рискови? Ядрените оръжия са предопределени да причинят оптимално опустошаване, като силата им зависи от доста фактори, като размера на бойната глава, какъв брой високо над земната повърхнина е детонацията и релефа, върху който се прави. Но даже и най-малката бойна глава може да аргументи големи човешки загуби и трайни последствия за околната среда. Бомбата, която лишава живота на 146 000 души в Хирошима по време на Втората международна война, е с мощ от 15 килотона. Днешните нуклеарни бойни глави доближават до над 1000 килотона. В зоната на директно влияние на нуклеарната детонация не би оживяло нито едно живо създание. След ослепителната мълния при гърмежа се появяват голямо огнено кълбо и взривна вълна, която може да унищожи здания и структури в радиус от няколко десетки километра. Освен непосредствените опустошения, повишените равнища на радиация след детонацията не престават да сеят гибел години след нея. Какво съставлява теорията за " нуклеарното въздържане " и по какъв начин работи? Аргументът в поддръжка на поддържането на огромни нуклеарни арсенали е, че способността на дадена страна да унищожи изцяло своя съперник би го възпряла да я нападна. Най-известният термин за това е така наречен " взаимно обезпечено заличаване " (от англ. MAD - Mutual Assured Destruction, което е и игра на думи, защото думата " mad " на британски значи и " вманиачен " ). Въпреки че има доста нуклеарни опити и непрестанно повишаване на техническата им трудност и разрушителна мощ, нуклеарните оръжия не са били употребявани във въоръжена борба от 1945 година насам. Руската политика също признава нуклеарните оръжия само като възпиращ фактор и изброява четири случая, в които те биха могли да бъдат употребявани - изстрелване на балистични ракети, атакуващи територията на Руската федерация или нейните съюзници;
използване на нуклеарни оръжия или други типове оръжия за всеобщо заличаване против Руската федерация или нейните съюзници;
атака против сериозни държавни или военни обекти на Руската федерация, която заплашва нейния нуклеарен капацитет;
агресия против Руската федерация с потребление на стандартни оръжия, когато самото битие на страната е застрашено. Трябва ли да се тревожим? Вероятността от нуклеарен спор може да се е нараснала леко през последните дни, на фона на ескалацията на напрежението към войната в Украйна, само че към момента остава ниска, съгласно множеството военни специалисти. Дори опасността на Путин да е планувана като предизвестие, а не като сигнал за някакво настоящо предпочитание за потребление на оръжията, постоянно съществува риск от това едната страна да изтълкува неправилно другата или събитията да излязат отвън надзор. Министърът на защитата на Обединеното кралство Бен Уолъс разяснява пред BBC, че Обединеното кралство до момента не е видяло смяна в действителната позиция на нуклеарните оръжия на Русия. Разузнавателните организации на западните страни обаче наблюдават за всяка допустима индикация за сходна смяна.
Кой има най-вече нуклеарни оръжия през днешния ден? Днес Съединени американски щати разполагат с 1357 стратегически бойни глави, а Русия - с 1458, по данни на световната Асоциация за надзор на въоръжаването. Бойните глави се регистрират според наредбите на новото съглашение START (New Strategic Arms Reduction Treaty), което беше удължено с пет години през януари 2021 г. START лимитира арсенала на всяка от двете страни до 1550 стратегически бойни глави на въоръжение. И Русия, и Китай обаче имат по-малък брой нестратегически (известни още и като тактически) нуклеарни бойни глави, които не подлежат на никакви договорни ограничавания. Китай, Индия и Пакистан пък създават нови балистични и крилати ракети, както и нуклеарни системи за доставка по море. Освен това Пакистан намалява прага за допустимите аргументи за потребление на нуклеарни оръжия, като създава тактически проекти за нуклеарно оръжие, с цел да се опълчи на хипотетичните индийски стандартни военни закани. Северна Корея продължава нуклеарните си планове в нарушаване на по-ранните си обещания за денуклеаризация. Световно приетите нуклеарни всили имат над 13 000 бойни глави на въоръжение. За Северна Корея, която е деветата страна с нуклеарно оръжие, се счита, че е произвела материал, задоволителен за 40-50 бойни глави, макар че действителният размер на нейните ресурси остава незнаен. След Русия и Съединени американски щати, чиито арсенали са в пъти по-големи от тези на останалите страни, се подреждат Китай (с към 350 бойни глави), Франция (290), Англия (225), Пакистан (165), Индия (156) и Израел (90).
Защо нуклеарните оръжия са толкоз рискови? Ядрените оръжия са предопределени да причинят оптимално опустошаване, като силата им зависи от доста фактори, като размера на бойната глава, какъв брой високо над земната повърхнина е детонацията и релефа, върху който се прави. Но даже и най-малката бойна глава може да аргументи големи човешки загуби и трайни последствия за околната среда. Бомбата, която лишава живота на 146 000 души в Хирошима по време на Втората международна война, е с мощ от 15 килотона. Днешните нуклеарни бойни глави доближават до над 1000 килотона. В зоната на директно влияние на нуклеарната детонация не би оживяло нито едно живо създание. След ослепителната мълния при гърмежа се появяват голямо огнено кълбо и взривна вълна, която може да унищожи здания и структури в радиус от няколко десетки километра. Освен непосредствените опустошения, повишените равнища на радиация след детонацията не престават да сеят гибел години след нея. Какво съставлява теорията за " нуклеарното въздържане " и по какъв начин работи? Аргументът в поддръжка на поддържането на огромни нуклеарни арсенали е, че способността на дадена страна да унищожи изцяло своя съперник би го възпряла да я нападна. Най-известният термин за това е така наречен " взаимно обезпечено заличаване " (от англ. MAD - Mutual Assured Destruction, което е и игра на думи, защото думата " mad " на британски значи и " вманиачен " ). Въпреки че има доста нуклеарни опити и непрестанно повишаване на техническата им трудност и разрушителна мощ, нуклеарните оръжия не са били употребявани във въоръжена борба от 1945 година насам. Руската политика също признава нуклеарните оръжия само като възпиращ фактор и изброява четири случая, в които те биха могли да бъдат употребявани - изстрелване на балистични ракети, атакуващи територията на Руската федерация или нейните съюзници;
използване на нуклеарни оръжия или други типове оръжия за всеобщо заличаване против Руската федерация или нейните съюзници;
атака против сериозни държавни или военни обекти на Руската федерация, която заплашва нейния нуклеарен капацитет;
агресия против Руската федерация с потребление на стандартни оръжия, когато самото битие на страната е застрашено. Трябва ли да се тревожим? Вероятността от нуклеарен спор може да се е нараснала леко през последните дни, на фона на ескалацията на напрежението към войната в Украйна, само че към момента остава ниска, съгласно множеството военни специалисти. Дори опасността на Путин да е планувана като предизвестие, а не като сигнал за някакво настоящо предпочитание за потребление на оръжията, постоянно съществува риск от това едната страна да изтълкува неправилно другата или събитията да излязат отвън надзор. Министърът на защитата на Обединеното кралство Бен Уолъс разяснява пред BBC, че Обединеното кралство до момента не е видяло смяна в действителната позиция на нуклеарните оръжия на Русия. Разузнавателните организации на западните страни обаче наблюдават за всяка допустима индикация за сходна смяна.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ