Градското земеделие има нужда от легитимация, за да се развива
Градското земеделие би трябвало да бъде публично прието в политическите стратегии, с цел да се подтикват и контролират практиките за развъждане в разнообразни мащаби, предлага нов разбор на напредъка в четири европейски града, написа профилираното електронно издание agrozona.bg.
Устойчивото доставяне с храна се трансформира в един от най-належащите проблеми на епохата. Основните модерни хранителни системи освен способстват доста за излъчванията на въглерод, само че оказват неподходящо влияние върху качеството на биоразнообразието, водата и почвата. Проблемът се усложнява от възходящото прекосяване към живот в градове, като повече от половината население на света в този момент живее в градски региони. Това оказва напън върху веригите за доставка на храни, като постоянно прави стандартното произвеждане от селските региони несъответстващо и води до несъразмерна взаимозависимост от неустойчиви международни пазари.
Политиката на Европейски Съюз за развиване на селските региони за 2014–2020 година насърчи европейските производители да се включат в къси вериги за доставка на храни – ангажирани със съдействие, локално икономическо развиване и определяне на близки географски и обществени връзки сред производители, преработватели и консуматори.
Това изследване допуска, че допустимо решение на възходящото столично търсене на храна е да се отглеждат артикули в градска среда и да се популяризират на локално равнище. Градското земеделие, което може да одобри редица разнообразни форми, непрестанно се разраства през последните няколко десетилетия. Такива практики са свързани с набор от изгоди, в това число подсилване на локалните стопански системи, увеличение на общественото доближаване и подкрепяне на екосистемните услуги като опрашване и намаляване на изменението на климата.
На равнище Европейски Съюз градското земеделие не се възползва директно от поддръжката на Общата селскостопанска политика, само че правилата на биологичното земеделие, избрани в регламента на Европейски Съюз по отношение на биологичното произвеждане и характерните технологии, могат да се употребяват за развъждане на продукция в градовете. Той също по този начин взаимодейства със тактиката на Европейски Съюз „ От фермата до трапезата “, която има за цел да форсира прехода ни към устойчива хранителна система.
За да се оправят с пропуските в знанията по отношение на локалните политики, откривателите проучиха ограниченията, подхванати в четири европейски града – Барселона, Лион, Триест и Удине – за поощряване и контролиране на три типа градско земеделие: парцелни градини, публични градини и земеделие в следена среда (CEA). Последното включва системи като отвесни ферми и оранжерии на покрива, които могат да работят за минимизиране на рисковете, свързани с развъждането на пресни артикули – в това число замърсяване от микрозамърсители – и са склонни да бъдат по-търговски насочени. Учените уточниха фокуса си, като разгледаха развъждането на зеленчуци (като отглеждането на животни не е включено в обсега на проучването, защото то рядко се практикува в градските региони или тези региони, прилежащи на градовете, в границите на ЕС).
Фокусирани върху четирите града с проблеми, откривателите направиха обзор на литературата и онлайн изследване на заинтригуваните страни, с цел да оценят успеваемостта и обществената толерантност на политиките.
Те откриха, че в общините се употребяват редица разнообразни принадлежности, от директна държавна поддръжка и договорни съглашения до даване на технологии и експертиза. По-специално, интервютата подчертаха обстоятелството, че икономическите тласъци остават съществена форма на поддръжка, като 70% от респондентите показват такива политики като най-необходими, спрямо 45%, споменаващи правни и регулаторни политики и 30% доброволни тласъци. От изследваните градове единствено Лион се смята за предоставящ задоволителна икономическа поддръжка за поддържане на планове за градско земеделие.
В по-общ проект се отбелязва, че създаването на политики е фрагментирано, попадайки в областите на политиката за потребление на земята, обществено развиване и произвеждане на храни, и че поддръжката за другите типове градско земеделие е неравномерна. Докато градините за систематизиране като цяло са добре подкрепени от политиките в изследваните градове, те откриха, че политиката има наклонност да лимитира развиването на публични градини и земеделие в следена среда. По-общо, локалните политики за потребление на земята не са склонни да благоприятстват самодейностите за градско земеделие, а в Барселона и Лион, двата най-големи града в изследването, градското земеделие се изключва от проектите, когато се появи нова земя. плантация, Agrozona.bg
Като се има поради неравномерността на поддръжката и наблюдението, че решенията за локално развъждане се вземат отвън специфични рамки, откривателите предлагат да се разработят по-приобщаващи проекти за по-мащабни начинания за развъждане. Това може да бъде подкрепено посредством институционалното признание на градското земеделие в политическите стратегии, до момента в който превръщането му в обособена категория за потребление на земята ще даде приоритет на схемите за развъждане като законно потребление на градското пространство.
Комбинацията от политически начинания „ изпод нагоре “, създадени от общините, съчетана със скица за ръководство „ от горната страна надолу “ на равнище Европейски Съюз може да помогне за постигането на това належащо институционално самопризнание, заключиха те, като една хармонизирана поh,doiuf литическа скица има капацитета да помогне на локалните админите одобряват политики въз основа на техните разнообразни общински потребности и благоприятни условия за правене на политики.
Устойчивото доставяне с храна се трансформира в един от най-належащите проблеми на епохата. Основните модерни хранителни системи освен способстват доста за излъчванията на въглерод, само че оказват неподходящо влияние върху качеството на биоразнообразието, водата и почвата. Проблемът се усложнява от възходящото прекосяване към живот в градове, като повече от половината население на света в този момент живее в градски региони. Това оказва напън върху веригите за доставка на храни, като постоянно прави стандартното произвеждане от селските региони несъответстващо и води до несъразмерна взаимозависимост от неустойчиви международни пазари.
Политиката на Европейски Съюз за развиване на селските региони за 2014–2020 година насърчи европейските производители да се включат в къси вериги за доставка на храни – ангажирани със съдействие, локално икономическо развиване и определяне на близки географски и обществени връзки сред производители, преработватели и консуматори.
Това изследване допуска, че допустимо решение на възходящото столично търсене на храна е да се отглеждат артикули в градска среда и да се популяризират на локално равнище. Градското земеделие, което може да одобри редица разнообразни форми, непрестанно се разраства през последните няколко десетилетия. Такива практики са свързани с набор от изгоди, в това число подсилване на локалните стопански системи, увеличение на общественото доближаване и подкрепяне на екосистемните услуги като опрашване и намаляване на изменението на климата.
На равнище Европейски Съюз градското земеделие не се възползва директно от поддръжката на Общата селскостопанска политика, само че правилата на биологичното земеделие, избрани в регламента на Европейски Съюз по отношение на биологичното произвеждане и характерните технологии, могат да се употребяват за развъждане на продукция в градовете. Той също по този начин взаимодейства със тактиката на Европейски Съюз „ От фермата до трапезата “, която има за цел да форсира прехода ни към устойчива хранителна система.
За да се оправят с пропуските в знанията по отношение на локалните политики, откривателите проучиха ограниченията, подхванати в четири европейски града – Барселона, Лион, Триест и Удине – за поощряване и контролиране на три типа градско земеделие: парцелни градини, публични градини и земеделие в следена среда (CEA). Последното включва системи като отвесни ферми и оранжерии на покрива, които могат да работят за минимизиране на рисковете, свързани с развъждането на пресни артикули – в това число замърсяване от микрозамърсители – и са склонни да бъдат по-търговски насочени. Учените уточниха фокуса си, като разгледаха развъждането на зеленчуци (като отглеждането на животни не е включено в обсега на проучването, защото то рядко се практикува в градските региони или тези региони, прилежащи на градовете, в границите на ЕС).
Фокусирани върху четирите града с проблеми, откривателите направиха обзор на литературата и онлайн изследване на заинтригуваните страни, с цел да оценят успеваемостта и обществената толерантност на политиките.
Те откриха, че в общините се употребяват редица разнообразни принадлежности, от директна държавна поддръжка и договорни съглашения до даване на технологии и експертиза. По-специално, интервютата подчертаха обстоятелството, че икономическите тласъци остават съществена форма на поддръжка, като 70% от респондентите показват такива политики като най-необходими, спрямо 45%, споменаващи правни и регулаторни политики и 30% доброволни тласъци. От изследваните градове единствено Лион се смята за предоставящ задоволителна икономическа поддръжка за поддържане на планове за градско земеделие.
В по-общ проект се отбелязва, че създаването на политики е фрагментирано, попадайки в областите на политиката за потребление на земята, обществено развиване и произвеждане на храни, и че поддръжката за другите типове градско земеделие е неравномерна. Докато градините за систематизиране като цяло са добре подкрепени от политиките в изследваните градове, те откриха, че политиката има наклонност да лимитира развиването на публични градини и земеделие в следена среда. По-общо, локалните политики за потребление на земята не са склонни да благоприятстват самодейностите за градско земеделие, а в Барселона и Лион, двата най-големи града в изследването, градското земеделие се изключва от проектите, когато се появи нова земя. плантация, Agrozona.bg
Като се има поради неравномерността на поддръжката и наблюдението, че решенията за локално развъждане се вземат отвън специфични рамки, откривателите предлагат да се разработят по-приобщаващи проекти за по-мащабни начинания за развъждане. Това може да бъде подкрепено посредством институционалното признание на градското земеделие в политическите стратегии, до момента в който превръщането му в обособена категория за потребление на земята ще даде приоритет на схемите за развъждане като законно потребление на градското пространство.
Комбинацията от политически начинания „ изпод нагоре “, създадени от общините, съчетана със скица за ръководство „ от горната страна надолу “ на равнище Европейски Съюз може да помогне за постигането на това належащо институционално самопризнание, заключиха те, като една хармонизирана поh,doiuf литическа скица има капацитета да помогне на локалните админите одобряват политики въз основа на техните разнообразни общински потребности и благоприятни условия за правене на политики.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ