Вдъхновение за градините на покрива на града, които достигат нови височини
Градският живот е облекчен от градското градинарство, само че не е легло от рози. Като селска мишка изпитвам завист на лондонските градинари своите зимни цъфтящи мимози, техните фини камелии и магнолии напролет и белите жасмини, които ухават някои от стените на къщите им и през зимата. Навън в страната не мога да отглеждам тези нищожно издръжливи хубавици, липсвайки нужния парещ въздух. В подмяна не изпитвам завист на тези градини в града, където всичко би трябвало да бъде превозено през приземния етаж на къщата или да бъде предпазено от градски лисици, да се взима над прахове и да отиде на земята в лалета.
Тъй като пространството за градинарството на града е лимитирано, от време на време се трансформира нагоре, а не на открито. В селските градини навесите от време на време се засаждат със зелен покрив, само че в никакъв случай не виждам градини на покривите на селските резиденции. В Лондон същинските градини на покрива не са единствено зелени стени или покриви с саксийни дървета, оживели от вятъра. Те са пейзажи на високо н...
Прочетете целия текст »
