За пръв път във Варна: Непоказвани творби на Борис Георгиев в Градската художествена галерия
Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, показва за пръв път две непоказвани в града творби на своя патрон - портретни рисунки на актрисата Роза Попова (1879-1949 г.) и художествения критик Стефан Митов (1895-1963 г.), които са владеене на Софийска градска художествена изложба. Рисунките са датирани 1928 година
Борис Георгиев показва независими изложения в Пловдив през 1927 година и в София през 1928 година, в които демонстрира изложба портрети на български интелектуалци. Сред портретуваните в първата галерия са Владимир Димитров – Майстора, музиканта Саша Попов, детския публицист Чичо Стоян, поетесата Мара Белчева, Вичо Иванов, Теодор Траянов. Софийската галерия е с портрети на български интелектуалци.
Изследователката на творчеството на Борис Георгиев Пламена Димитрова-Рачева наблюдава креативния път на художника в интервала от ноември 1928 година до септември 1929 година, когато художникът живее в Берлин и се среща с Алберт Айнщайн и Ромен Ролан. Тогава той основава поредност истински портрети: портрет на доктор Елизе Владигерова, двоен портрет на братя Владигерови, портрет на сестра си Надя, портрети на дъщерите и на фамилията на Айнщайн, както и на самия Алберт Айнщайн за неговия 50-годишен празник и други Това свидетелства, че жанрът на портрета става преобладаващ в изкуството на художника от този интервал.
Изкуствоведката Ирина Михалчева също отбелязва, че в този интервал стават забележими основни промени в стила на създателя - реализмът отстъпва в забележителна степен място на самостоятелната интерпретация. При това облиците остават правилно и безапелационно характеризирани както и в предходния креативен интервал на художника. При огромна част от портретите, измежду които са и тези на актрисата Роза Попова и критикът Стефан Митов, се усеща по-голяма решителност на психическото положение и пластичната форма. Част от изложбата, показана през 1927 година, са и творбите, отдадени на Иван Камбуров – Фурен, пианистката Теофана Данева, както и на писателите Вичо Иванов и Людмил Стоянов. Образите са построени от премислени и систематизирани линии и в същото време разкриват логиката на психиката на моделите.
Изкуствоведът Пламена Рачева преглежда и съответните рисунки - портретът на актрисата и режисьорка Роза Попова (1928 г.), живяла сред 1879 и 1949 година, я изобразява в годините на нейната зрялост. Тя е емблематична персона в историята на българския спектакъл, като делото ѝ не се изчерпва единствено с приноса ѝ за полагането на новите му идейно-естетически основи и за интернационалната му популярност. Образът на Роза Попова е изваян с нежни линии и багри и е асоцииран с една от първите ѝ трагични функции – тази на Лукреция Борджия. Главата ѝ е леко повдигната, обърната нагоре в ракурс. Очите ѝ са затворени, а косите ѝ - покрити с компактен копринен шал. Тъмна линия с компактен силует отделя облика от фона, в който се открояват планински върхове. Графичната непорочност и стилизираност се акцентират от оранжевия цвят на втория силует, който рефлектира като зарево. Той акцентира декоративния темп, само че играе ролята на детайл, който по нов метод сплотява изразителността на ренесансовия рисунък и чувствеността на мюнхенския сецесион. Творбата, отдадена на Роза Попова е един от редицата портрети с очи като на слепец, напомнящи поглъщане в екстатично положение. Особеното лъчение на облика се разсънва и от асоциация с мраморна скулптура и Мадона. Борис Георгиев рисува портрета на своя непосредствен другар - рецензия Стефан Митов през 1928 година Това е едно от творбите, които художникът основава преди заминаването си за Берлин. В историята на българския културен живот Стефан Митов, както и другите представители на този бележит жанр, оставят трайна диря. Той остава в историята като един от одобрените художествени критици, създател на монографии и десетки изявления в периодическия щемпел в страната и чужбина. Пише за художествените изяви на Иван Мърквичка, Борис Денев, Стефан Иванов, Антон Митов, Васил Стоилов, Елисавета Консулова-Вазов, Георги Митов, Атанас Михов, Андрей Николов, Константин Щъркелов. В многочислените си публикации за изкуството на Борис Георгиев, Митов отделя особено внимание на портретите, наблягайки, че те са постигнали най-високата степен на опциите за израз на човешката душа.
Изображението на Стефан Митов е изпълнен артистично, обгръща обърнато леко наляво лице и долната част на шията. Образът се отличава с гъвкавост и припомня статуя, омекотява се и се уплътнява от полусенките и сенките на лицето. Художникът употребява тонирана в неаполитанско жълто хартия, а рисунката е с пъстър молив в кадмиево кафяв цвят. Създава се чувство за светлина и асоциация с ренесансовите рисунки и статуи. Традиционно за изкуството на Борис Георгиев е потреблението на линията като главно изразно средство. Чрез нейната обмисленост и обобщеност художникът пресъздава страсти и усеща - обобщава Рачева в монографията си “Борис Георгиев от Варна ”.
В умозаключение бихме припомнили, че Борис Георгиев постоянно е включвал в подписа на картините си името на своя роден град и неслучайно е патрон на Градската художествена изложба - Варна. Записан като светла персона в историята на българското и международно изкуство, художникът е оценен високо от рецензията, за което свидетелства Людмил Стоянов, който споделя мнения след изложбата на художника в изложба „ Шалте “: „ … с ревността на паломник (Борис Георгиев) е дирил път към светлите места на изкуството и с безпорочно примирение е призовавал сенките на великите учители. Така душата му е придобила някакво неизповедимо знание и е схванала суетността на всяка школа “.
Двете гостуващи рисунки са експонирани в залата на Борис Георгиев в непрекъснатата експозиция на Галерията и могат да се видят до края на февруари 2025 година
Градска художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна Варна, ул. “Л. Каравелов ” 1 Работно време: понеделник - събота 9:30 - 17:30, почивен ден - неделя.
Борис Георгиев показва независими изложения в Пловдив през 1927 година и в София през 1928 година, в които демонстрира изложба портрети на български интелектуалци. Сред портретуваните в първата галерия са Владимир Димитров – Майстора, музиканта Саша Попов, детския публицист Чичо Стоян, поетесата Мара Белчева, Вичо Иванов, Теодор Траянов. Софийската галерия е с портрети на български интелектуалци.
Изследователката на творчеството на Борис Георгиев Пламена Димитрова-Рачева наблюдава креативния път на художника в интервала от ноември 1928 година до септември 1929 година, когато художникът живее в Берлин и се среща с Алберт Айнщайн и Ромен Ролан. Тогава той основава поредност истински портрети: портрет на доктор Елизе Владигерова, двоен портрет на братя Владигерови, портрет на сестра си Надя, портрети на дъщерите и на фамилията на Айнщайн, както и на самия Алберт Айнщайн за неговия 50-годишен празник и други Това свидетелства, че жанрът на портрета става преобладаващ в изкуството на художника от този интервал.
Изкуствоведката Ирина Михалчева също отбелязва, че в този интервал стават забележими основни промени в стила на създателя - реализмът отстъпва в забележителна степен място на самостоятелната интерпретация. При това облиците остават правилно и безапелационно характеризирани както и в предходния креативен интервал на художника. При огромна част от портретите, измежду които са и тези на актрисата Роза Попова и критикът Стефан Митов, се усеща по-голяма решителност на психическото положение и пластичната форма. Част от изложбата, показана през 1927 година, са и творбите, отдадени на Иван Камбуров – Фурен, пианистката Теофана Данева, както и на писателите Вичо Иванов и Людмил Стоянов. Образите са построени от премислени и систематизирани линии и в същото време разкриват логиката на психиката на моделите.
Изкуствоведът Пламена Рачева преглежда и съответните рисунки - портретът на актрисата и режисьорка Роза Попова (1928 г.), живяла сред 1879 и 1949 година, я изобразява в годините на нейната зрялост. Тя е емблематична персона в историята на българския спектакъл, като делото ѝ не се изчерпва единствено с приноса ѝ за полагането на новите му идейно-естетически основи и за интернационалната му популярност. Образът на Роза Попова е изваян с нежни линии и багри и е асоцииран с една от първите ѝ трагични функции – тази на Лукреция Борджия. Главата ѝ е леко повдигната, обърната нагоре в ракурс. Очите ѝ са затворени, а косите ѝ - покрити с компактен копринен шал. Тъмна линия с компактен силует отделя облика от фона, в който се открояват планински върхове. Графичната непорочност и стилизираност се акцентират от оранжевия цвят на втория силует, който рефлектира като зарево. Той акцентира декоративния темп, само че играе ролята на детайл, който по нов метод сплотява изразителността на ренесансовия рисунък и чувствеността на мюнхенския сецесион. Творбата, отдадена на Роза Попова е един от редицата портрети с очи като на слепец, напомнящи поглъщане в екстатично положение. Особеното лъчение на облика се разсънва и от асоциация с мраморна скулптура и Мадона. Борис Георгиев рисува портрета на своя непосредствен другар - рецензия Стефан Митов през 1928 година Това е едно от творбите, които художникът основава преди заминаването си за Берлин. В историята на българския културен живот Стефан Митов, както и другите представители на този бележит жанр, оставят трайна диря. Той остава в историята като един от одобрените художествени критици, създател на монографии и десетки изявления в периодическия щемпел в страната и чужбина. Пише за художествените изяви на Иван Мърквичка, Борис Денев, Стефан Иванов, Антон Митов, Васил Стоилов, Елисавета Консулова-Вазов, Георги Митов, Атанас Михов, Андрей Николов, Константин Щъркелов. В многочислените си публикации за изкуството на Борис Георгиев, Митов отделя особено внимание на портретите, наблягайки, че те са постигнали най-високата степен на опциите за израз на човешката душа.
Изображението на Стефан Митов е изпълнен артистично, обгръща обърнато леко наляво лице и долната част на шията. Образът се отличава с гъвкавост и припомня статуя, омекотява се и се уплътнява от полусенките и сенките на лицето. Художникът употребява тонирана в неаполитанско жълто хартия, а рисунката е с пъстър молив в кадмиево кафяв цвят. Създава се чувство за светлина и асоциация с ренесансовите рисунки и статуи. Традиционно за изкуството на Борис Георгиев е потреблението на линията като главно изразно средство. Чрез нейната обмисленост и обобщеност художникът пресъздава страсти и усеща - обобщава Рачева в монографията си “Борис Георгиев от Варна ”.
В умозаключение бихме припомнили, че Борис Георгиев постоянно е включвал в подписа на картините си името на своя роден град и неслучайно е патрон на Градската художествена изложба - Варна. Записан като светла персона в историята на българското и международно изкуство, художникът е оценен високо от рецензията, за което свидетелства Людмил Стоянов, който споделя мнения след изложбата на художника в изложба „ Шалте “: „ … с ревността на паломник (Борис Георгиев) е дирил път към светлите места на изкуството и с безпорочно примирение е призовавал сенките на великите учители. Така душата му е придобила някакво неизповедимо знание и е схванала суетността на всяка школа “.
Двете гостуващи рисунки са експонирани в залата на Борис Георгиев в непрекъснатата експозиция на Галерията и могат да се видят до края на февруари 2025 година
Градска художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна Варна, ул. “Л. Каравелов ” 1 Работно време: понеделник - събота 9:30 - 17:30, почивен ден - неделя.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ