Художник – философ представя графики и рисунки във Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев " - Варна, показва от 10 декември до края на 2024 година изложбата “Графики и рисунки " на Радко Мурзов - одобрено име в художествения живот на Варна - и като създател, и като възпитател - основател на емблематичната Школа по изобразително изкуство, оформила началните стъпки на генерации млади гении от морската столица. Художникът е подготвил за тази галерия селекция от 65 творби, които за знакови за посоките и интервалите на неговото богато и разнолико творчество.
В дните на подготовка на изложбата Радко Мурзов споделя за основни моменти от своето артистично израстване, белязани от произведения, които са гръбнакът на изложбата в Градската художествена изложба на Варна: С тази галерия преминавам през целия си живот от Академията до момента. Започвам с един очерк, в който ще видите академичната рисунка, за която професорите ме оцениха с отличен и хвалба. Следват няколко цикъла рисунки - “За дамата ", “Пулсации ", “Лято ", “Музи " и приключвам с графичния цикъл “Пространства " - съвременни, съвсем нереални произведения.
Включил съм и портрети - те са моя уязвимост, а и имах отлична оценка от Академията, моите професори виждаха в мен един добър портретист. Интересът към този род остана през целия ми живот и вие ще видите лицата на красиви дами и на мои другари, на персони, които са били покрай мен и с нещо са ме впечатлили. Ще покажа даже едно портретче, правено преди Академията. А най-новият е на моя другар Иван Кьосев, основан предходната година. В портрета диря на първо място силата на характера и приликата, той съгласно мен би трябвало освен да носи философско лъчение, само че и да има аналогия. Винаги диря патетичното, героичното, лиричното, красивото най-много.
Ще показва и последните ми графични произведения, изпълнени в авторска смесена техника, които участваха в Биеналето на графиката - Варна 2023 - “Задушница " и “Балада за Стоимен Стоилов ". Кои мои работи от тази галерия бих показал като основни? Като цикъл бих отбелязал “Пулсации ". В него има графики, отдадени на Яворов и Лора, Яворов и Мина, на Айнщайн и всички са с включване на фотографски детайли. А от началото на креативния ми път бих показал цикъла “За дамата " - техниката ми при него е работа с разтопен асфалт и кафяв молив за стъкло. Преобладават женските облици - някои са почерпани от натурата - като майка ми, брачната половинка ми и дребната ми щерка като поредност във възрастта, а други са свободно интерпретирани. Цикълът “Лято " е от пастелни рисунки на голо тяло. Последният ми цикъл “Пространства " включва девет огромни графики и считам, че е най-високото достижение на моите графични търсения, които са почнали от реалистичната рисунка и са стигнали до едно нереално резюме като пространства. За един създател всичко, което е сътворил, му е скъпо и е мъчно да отличи нещо, само че считам, този цикъл и последните ми две графики, за които стана дума, са един връх в графичното ми изкуство.
През годините употребявам разнообразни техники, подчинени на концепциите, които съм си сложил. Например, Пикасо заран е започвал с една работа, а следобяд е завършвал с друга - той прави 16 пъти портрет на Жаклин - последната му брачна половинка - стартира реалистично, а приключва с един шаблонизиран портрет. Вече над 50 креативен години се управлявам от тази независимост, изповядвана от Пикасо.
Свободата е главното ми обръщение и към децата от Школата по изобразително изкуство. Рисуването и педагогическата работа - това са две неща, без които не мога. Изкуството е моя орис, а педагогиката съм наследил от майка ми, която беше учителка, а и от това, че преди Академията съм приключил Софийския университет с филологическа компетентност и две години съм учителствал - бях преподавател по съветски език. Може би е предопределение, тъй като би трябвало да обичаш децата, с цел да ги възпитаваш с любов, а не с дидактика и директиви, както постоянно става в учебното заведение. Свободният изказ, свободната креативна рисунка, любовта ми към децата основават тая магия, която продължава толкоз доста години и ме вълнува. Има художници, които са доста положителни художници, само че не могат да работят с деца, има и други, които са отлични педагози само че не са художници, в действителност аз затрупвам едно разбиране художник-педагог. Художник е преди всичко.
Аз съм импровизиран художник, работя доста бързо и приключвам една творба на един мирис - за няколко часа. Последната ми живописна галерия “Кристализация " беше пробна - с приложимост на готварска сол - това са мои опити с акрилни бои, разтвори, в които солта наново кристализира и се получават красиви неща. Това е нова галактика... Обичам откривателството, спонтанността, да се вършат нещата на един мирис, с лекост. Реалистичните рисунки не могат да бъдат създавани по този начин непринудено, първоначално съм се трудил и съм се мъчил доста над тях. Портретът също не може да стане едновременно - нужни са няколко стадия - прибирам се към тях след някоя и друга година и ги поглеждам към този момент от гледната точка на опита. Критерият е времето, казано и в елементарния, и в преносния смисъл. Действително, до момента в който рисуваш една работа, ти се запленяваш и мислиш, че си направил нещо велико, гениално, само че когато се откъснеш, когато я погледнеш по-късно, ще откриеш някои неща. Дори при творбите от цикъла “Кристализации ", които са направени на един мирис, отново съм се прибирал след няколко дни да ги огледам - когато съм отрезвял от първичното ентусиазъм. Винаги има една пролонгация, една преценка. Тази галерия да вземем за пример е ретроспекция и е резултат на преценка - претеглил съм още веднъж всичко през моя опит, с цел да покажа циклите, които през особеното време и през другите години съм рисувал. "
Радко Мурзов е роден през 1939 година в село Козаре, община Карнобат. Израства и учи в Карнобат. Дипломира се в компетентност “Руска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава съветски език в село Козичино и в град Поморие. През 1964 година е признат в Художествената академия в София. Завършва компетентност “Живопис " в ателието на проф. Илия Петров и проф. Петър Михайлов през 1970 година Работи като художник в Металургичен комбинат " Кремиковци ".
През 1971 година се открива във Варна. През 1976 година е признат за член на СБХ. През 1977 година е назначен за Главен експерт по изобразително изкуство в Окръжния съвет по просвета – Варна. През 1978 година напуща длъжността и работи като художник на свободна процедура.
От 1971 година управлява “Детска школа по живопис " във Варна, получила голям брой медали и грамоти от национални и интернационалните състезания на детската рисунка. Представял е изкуството си в над 35 независими изложения в България, Германия и Гърция, както и в голям брой групови изложения в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония, Португалия. Удостоен е със следните награди: Награда " Варна " - 2005 година, Почетен знак на кмета на Варна – 2010 година, Почетен знак на кмета на Карнобат – 2011 година, Почетен знак на кмета на Поморие – 2020 година Отличен е с най-високото самопризнание на обществеността на Варна " Почетен жител на Варна " – 2016 година
В последните години Радко Мурзов откри няколко ретроспективни изложения, измежду които в експозиционните зали на Съюза на българските художници на ул. " Шипка " 6 в София, на Националните литературни празници " Яворови дни " в Градската изложба в Поморие, в Художествения музей “Георги Велчев " във Варна - камерна галерия " Рисунки ". Миналата година той показа във варненската изложба “Графит " изложбата живопис “Кристализация ", която имаше своето продължение в Арт салона на Радио Варна през тази година.
Откриването на изложбата “Графики и рисунки " е на 10 декември 2024 година, вторник, от 18:00 на ул. “Любен Каравелов " 1.
В дните на подготовка на изложбата Радко Мурзов споделя за основни моменти от своето артистично израстване, белязани от произведения, които са гръбнакът на изложбата в Градската художествена изложба на Варна: С тази галерия преминавам през целия си живот от Академията до момента. Започвам с един очерк, в който ще видите академичната рисунка, за която професорите ме оцениха с отличен и хвалба. Следват няколко цикъла рисунки - “За дамата ", “Пулсации ", “Лято ", “Музи " и приключвам с графичния цикъл “Пространства " - съвременни, съвсем нереални произведения.
Включил съм и портрети - те са моя уязвимост, а и имах отлична оценка от Академията, моите професори виждаха в мен един добър портретист. Интересът към този род остана през целия ми живот и вие ще видите лицата на красиви дами и на мои другари, на персони, които са били покрай мен и с нещо са ме впечатлили. Ще покажа даже едно портретче, правено преди Академията. А най-новият е на моя другар Иван Кьосев, основан предходната година. В портрета диря на първо място силата на характера и приликата, той съгласно мен би трябвало освен да носи философско лъчение, само че и да има аналогия. Винаги диря патетичното, героичното, лиричното, красивото най-много.
Ще показва и последните ми графични произведения, изпълнени в авторска смесена техника, които участваха в Биеналето на графиката - Варна 2023 - “Задушница " и “Балада за Стоимен Стоилов ". Кои мои работи от тази галерия бих показал като основни? Като цикъл бих отбелязал “Пулсации ". В него има графики, отдадени на Яворов и Лора, Яворов и Мина, на Айнщайн и всички са с включване на фотографски детайли. А от началото на креативния ми път бих показал цикъла “За дамата " - техниката ми при него е работа с разтопен асфалт и кафяв молив за стъкло. Преобладават женските облици - някои са почерпани от натурата - като майка ми, брачната половинка ми и дребната ми щерка като поредност във възрастта, а други са свободно интерпретирани. Цикълът “Лято " е от пастелни рисунки на голо тяло. Последният ми цикъл “Пространства " включва девет огромни графики и считам, че е най-високото достижение на моите графични търсения, които са почнали от реалистичната рисунка и са стигнали до едно нереално резюме като пространства. За един създател всичко, което е сътворил, му е скъпо и е мъчно да отличи нещо, само че считам, този цикъл и последните ми две графики, за които стана дума, са един връх в графичното ми изкуство.
През годините употребявам разнообразни техники, подчинени на концепциите, които съм си сложил. Например, Пикасо заран е започвал с една работа, а следобяд е завършвал с друга - той прави 16 пъти портрет на Жаклин - последната му брачна половинка - стартира реалистично, а приключва с един шаблонизиран портрет. Вече над 50 креативен години се управлявам от тази независимост, изповядвана от Пикасо.
Свободата е главното ми обръщение и към децата от Школата по изобразително изкуство. Рисуването и педагогическата работа - това са две неща, без които не мога. Изкуството е моя орис, а педагогиката съм наследил от майка ми, която беше учителка, а и от това, че преди Академията съм приключил Софийския университет с филологическа компетентност и две години съм учителствал - бях преподавател по съветски език. Може би е предопределение, тъй като би трябвало да обичаш децата, с цел да ги възпитаваш с любов, а не с дидактика и директиви, както постоянно става в учебното заведение. Свободният изказ, свободната креативна рисунка, любовта ми към децата основават тая магия, която продължава толкоз доста години и ме вълнува. Има художници, които са доста положителни художници, само че не могат да работят с деца, има и други, които са отлични педагози само че не са художници, в действителност аз затрупвам едно разбиране художник-педагог. Художник е преди всичко.
Аз съм импровизиран художник, работя доста бързо и приключвам една творба на един мирис - за няколко часа. Последната ми живописна галерия “Кристализация " беше пробна - с приложимост на готварска сол - това са мои опити с акрилни бои, разтвори, в които солта наново кристализира и се получават красиви неща. Това е нова галактика... Обичам откривателството, спонтанността, да се вършат нещата на един мирис, с лекост. Реалистичните рисунки не могат да бъдат създавани по този начин непринудено, първоначално съм се трудил и съм се мъчил доста над тях. Портретът също не може да стане едновременно - нужни са няколко стадия - прибирам се към тях след някоя и друга година и ги поглеждам към този момент от гледната точка на опита. Критерият е времето, казано и в елементарния, и в преносния смисъл. Действително, до момента в който рисуваш една работа, ти се запленяваш и мислиш, че си направил нещо велико, гениално, само че когато се откъснеш, когато я погледнеш по-късно, ще откриеш някои неща. Дори при творбите от цикъла “Кристализации ", които са направени на един мирис, отново съм се прибирал след няколко дни да ги огледам - когато съм отрезвял от първичното ентусиазъм. Винаги има една пролонгация, една преценка. Тази галерия да вземем за пример е ретроспекция и е резултат на преценка - претеглил съм още веднъж всичко през моя опит, с цел да покажа циклите, които през особеното време и през другите години съм рисувал. "
Радко Мурзов е роден през 1939 година в село Козаре, община Карнобат. Израства и учи в Карнобат. Дипломира се в компетентност “Руска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава съветски език в село Козичино и в град Поморие. През 1964 година е признат в Художествената академия в София. Завършва компетентност “Живопис " в ателието на проф. Илия Петров и проф. Петър Михайлов през 1970 година Работи като художник в Металургичен комбинат " Кремиковци ".
През 1971 година се открива във Варна. През 1976 година е признат за член на СБХ. През 1977 година е назначен за Главен експерт по изобразително изкуство в Окръжния съвет по просвета – Варна. През 1978 година напуща длъжността и работи като художник на свободна процедура.
От 1971 година управлява “Детска школа по живопис " във Варна, получила голям брой медали и грамоти от национални и интернационалните състезания на детската рисунка. Представял е изкуството си в над 35 независими изложения в България, Германия и Гърция, както и в голям брой групови изложения в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония, Португалия. Удостоен е със следните награди: Награда " Варна " - 2005 година, Почетен знак на кмета на Варна – 2010 година, Почетен знак на кмета на Карнобат – 2011 година, Почетен знак на кмета на Поморие – 2020 година Отличен е с най-високото самопризнание на обществеността на Варна " Почетен жител на Варна " – 2016 година
В последните години Радко Мурзов откри няколко ретроспективни изложения, измежду които в експозиционните зали на Съюза на българските художници на ул. " Шипка " 6 в София, на Националните литературни празници " Яворови дни " в Градската изложба в Поморие, в Художествения музей “Георги Велчев " във Варна - камерна галерия " Рисунки ". Миналата година той показа във варненската изложба “Графит " изложбата живопис “Кристализация ", която имаше своето продължение в Арт салона на Радио Варна през тази година.
Откриването на изложбата “Графики и рисунки " е на 10 декември 2024 година, вторник, от 18:00 на ул. “Любен Каравелов " 1.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ