Димитър Чолаков с изложба в Градската художествена галерия - Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, показва от 1 до 20 август 2024 година независима галерия на проф. Димитър Чолаков. Уважаваният актьор демонстрира пред варненската аудитория селекция от творби от изложбата си в изложба “Райко Алексиев ” в София, за която беше почетен с премията за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора. Към нея са добавени и няколко от най-новите му произведения, основани през тази година, както и две работи от 80-те и 90-те години на ХХ век - свидетелства за посоките, в които е вървял креативния път на художника. Изложбата съответствува със 70-годишнината на създателя, без да е замислена като юбилейна.
В дните на подготовката й проф. Димитър Чолаков показа пред Нина Локмаджиева по какъв начин е подбрал творбите за тази галерия и каква е връзката му с Варна и района:
“Изложбата ми е по покана на Варненската художествена изложба и персонално на директорката й Доротея Павлова. Аз преди няколко дни навърших 70-години, само че в никакъв случай не свързвам годишнини с изложения, защото една годишнина не е естетически факт. Във Варна нося 41 работи - част от последната ми галерия в Галерия “Райко Алексиев ”, за която, знаете, получих премията “Майстора ”. Някои от работите не участват, само че за сметка на това включих нови неща. Всъщност, картините, които демонстрирам, са правени извънредно през последните две години. Има единствено две работи от друго време. Едната е рисувана през 1987 година, малко откакто съм приключил Академията. Казва се “Нощен дъжд ” и заставам дълги години в ателието ми. Не съм я показвал, не знам по какви аргументи, извадих я от ателието предходната година и в този момент я демонстрирам за повторно. Може би поради паралелите, които фенът ще направи. Тя ме връща в годините обратно. Имаше един интервал - 1984-85-86 година, когато рисувах единствено в черно и бяло, съвсем никакъв цвят на слагах. Преди това пък картините ми бяха доста цветни. Това са разнообразни интервали, не са свързани с някакви прочувствени положения, несъмнено мога да кажа, че е въпрос на персонална хармония. Включвам и една работа върху плюш от 1992-94 година Върху нетрадиционни основи се пробвам да работя от доста години. В тази галерия има и още една творба върху плюш, която върших предходната година - върху зелен плюш, тя е доста огромна. Може да се преглеждат двете като параленост сред 1992 и 2023 година Харесвам плюша, тъй като той се мени във времето - защото не е грундиран, той се въздейства от другия ъгъл на гледане, от светлината, той си трансформира цвета. И тази работа - първата, от 1992 година - тя изглеждаше по един метод тогава и по различен метод е в този момент. Плюшът тук-там е избелял и става доста забавно. Защото тези картини върху плюшове имат някакво развиване сами за себе си като цвят и това е забавното в действителност. Отделно от това от няколко години рисувам върху шкурка - огромни шкурки, по няколко метра дълги. По инцидентен метод стигнах до концепцията - имам един другар, шеф на цех, в който създават плоскости - по 7 м дълги - и когато ги смъкват, ги употребяват за изолираност на покриви. И аз се сетих, че мога да рисувам върху тях. Това е извънредно здрава основа и по същия метод с времето леко пожълтява, посивява, почернява - т.е. картината има свое развиване във времето. Процесът на развиване ми е забавен - картината не е нещо обещано, приключено, всеки ден тя би трябвало да наподобява по друг метод.
Освен тези работи имам и други по 2-3-4 м огромни, имам и 12 картини, които са 6х12 см - миниатюри. Миналата година станах притежател на огромната премия на Международното биенале “Изкуството на миниатюрата ” в Русе. Форматът на картината има значение, само че това не е главното. Една картина може да бъде направена в големи формати, само че концепцията може да се осъществя и на доста малко пространство. Зависи от концепцията. Представям и картини върху платно в моята стилистика.
Върху всевъзможни материали ми е забавно да работя. От едно време имам такава философия - художникът би трябвало да рисува с това, което е най-близко до него. Ако му се рисува. Ако не му се рисува, просто да не се занимава с изобразяване. Т. е., като ти се прави нещо, вземаш това, което имаш до теб - в случай че имаш бои, с бои, в случай че нямаш бои - с трева, в случай че нямаш и това - с някакви цветни течности. Трябва да се изразходва тази страст, тази сила и в случай че на някого му хареса - добре. Художникът работи първо за себе си, след това за останалите. А на мен ми е най-хубаво и забавно, когато съм в ателието.
Интересно е и в Шуменския университет - аз не преставам да преподавам там - огромна част от нашите студенти са от Североизточна България - от Варна, Добрич, Търговище, Попово, Русе - от този район. Трябва да ви кажа, че има извънредно забавни млади варненски художници, които станаха учители по изобразително изкуство, наши, мои ученици. А с Варна съм бил обвързван постоянно по някакъв метод, тъй като доста я обичам като град. Там са ми едни от най-хубавите другари и сътрудници - и Альоша Кафеджийски, и Милко Божков, с който сме от 55 години дружно - от Художествената гимназия в София още. Ванко Урумов беше необикновен човек и художник, и още - Петьо Маринов, Георги Лечев - да не изброявам всички. Освен това сестра ми и шурей ми живеят във Варна. По този метод съм обвързван с морския град и със Североизточна България - освен със студенти и сътрудници, а и чисто прочувствено. ”
Димитър Чолаков е роден на 25.07.1954 година в град Попово. През 1973 година приключва ХГ " Илия Петров " в София, а през 1981 година се дипломира в НХА - София в класа на акад. Светлин Русев със компетентност " Живопис ". От 1990 до 2013 година е шеф на ХГ " Никола Маринов " в Търговище. През 1999 година специализира в " Cite des Arts " - Париж.
Димитър Чолаков има над 50 независими изложения в България и в чужбина.
Участва допълнително от 100 интернационалните изложения, пленери и симпозиуми.
От 2006 година е професор по живопис в ШУ " Епископ Константин Преславски ".
Живее и работи в Търговище и в Шумен.
Изложбата на Димитър Чолаков се открива на 1 август 2024 година от 18:00 на ул. “Л. Каравелов ” 1.
В дните на подготовката й проф. Димитър Чолаков показа пред Нина Локмаджиева по какъв начин е подбрал творбите за тази галерия и каква е връзката му с Варна и района:
“Изложбата ми е по покана на Варненската художествена изложба и персонално на директорката й Доротея Павлова. Аз преди няколко дни навърших 70-години, само че в никакъв случай не свързвам годишнини с изложения, защото една годишнина не е естетически факт. Във Варна нося 41 работи - част от последната ми галерия в Галерия “Райко Алексиев ”, за която, знаете, получих премията “Майстора ”. Някои от работите не участват, само че за сметка на това включих нови неща. Всъщност, картините, които демонстрирам, са правени извънредно през последните две години. Има единствено две работи от друго време. Едната е рисувана през 1987 година, малко откакто съм приключил Академията. Казва се “Нощен дъжд ” и заставам дълги години в ателието ми. Не съм я показвал, не знам по какви аргументи, извадих я от ателието предходната година и в този момент я демонстрирам за повторно. Може би поради паралелите, които фенът ще направи. Тя ме връща в годините обратно. Имаше един интервал - 1984-85-86 година, когато рисувах единствено в черно и бяло, съвсем никакъв цвят на слагах. Преди това пък картините ми бяха доста цветни. Това са разнообразни интервали, не са свързани с някакви прочувствени положения, несъмнено мога да кажа, че е въпрос на персонална хармония. Включвам и една работа върху плюш от 1992-94 година Върху нетрадиционни основи се пробвам да работя от доста години. В тази галерия има и още една творба върху плюш, която върших предходната година - върху зелен плюш, тя е доста огромна. Може да се преглеждат двете като параленост сред 1992 и 2023 година Харесвам плюша, тъй като той се мени във времето - защото не е грундиран, той се въздейства от другия ъгъл на гледане, от светлината, той си трансформира цвета. И тази работа - първата, от 1992 година - тя изглеждаше по един метод тогава и по различен метод е в този момент. Плюшът тук-там е избелял и става доста забавно. Защото тези картини върху плюшове имат някакво развиване сами за себе си като цвят и това е забавното в действителност. Отделно от това от няколко години рисувам върху шкурка - огромни шкурки, по няколко метра дълги. По инцидентен метод стигнах до концепцията - имам един другар, шеф на цех, в който създават плоскости - по 7 м дълги - и когато ги смъкват, ги употребяват за изолираност на покриви. И аз се сетих, че мога да рисувам върху тях. Това е извънредно здрава основа и по същия метод с времето леко пожълтява, посивява, почернява - т.е. картината има свое развиване във времето. Процесът на развиване ми е забавен - картината не е нещо обещано, приключено, всеки ден тя би трябвало да наподобява по друг метод.
Освен тези работи имам и други по 2-3-4 м огромни, имам и 12 картини, които са 6х12 см - миниатюри. Миналата година станах притежател на огромната премия на Международното биенале “Изкуството на миниатюрата ” в Русе. Форматът на картината има значение, само че това не е главното. Една картина може да бъде направена в големи формати, само че концепцията може да се осъществя и на доста малко пространство. Зависи от концепцията. Представям и картини върху платно в моята стилистика.
Върху всевъзможни материали ми е забавно да работя. От едно време имам такава философия - художникът би трябвало да рисува с това, което е най-близко до него. Ако му се рисува. Ако не му се рисува, просто да не се занимава с изобразяване. Т. е., като ти се прави нещо, вземаш това, което имаш до теб - в случай че имаш бои, с бои, в случай че нямаш бои - с трева, в случай че нямаш и това - с някакви цветни течности. Трябва да се изразходва тази страст, тази сила и в случай че на някого му хареса - добре. Художникът работи първо за себе си, след това за останалите. А на мен ми е най-хубаво и забавно, когато съм в ателието.
Интересно е и в Шуменския университет - аз не преставам да преподавам там - огромна част от нашите студенти са от Североизточна България - от Варна, Добрич, Търговище, Попово, Русе - от този район. Трябва да ви кажа, че има извънредно забавни млади варненски художници, които станаха учители по изобразително изкуство, наши, мои ученици. А с Варна съм бил обвързван постоянно по някакъв метод, тъй като доста я обичам като град. Там са ми едни от най-хубавите другари и сътрудници - и Альоша Кафеджийски, и Милко Божков, с който сме от 55 години дружно - от Художествената гимназия в София още. Ванко Урумов беше необикновен човек и художник, и още - Петьо Маринов, Георги Лечев - да не изброявам всички. Освен това сестра ми и шурей ми живеят във Варна. По този метод съм обвързван с морския град и със Североизточна България - освен със студенти и сътрудници, а и чисто прочувствено. ”
Димитър Чолаков е роден на 25.07.1954 година в град Попово. През 1973 година приключва ХГ " Илия Петров " в София, а през 1981 година се дипломира в НХА - София в класа на акад. Светлин Русев със компетентност " Живопис ". От 1990 до 2013 година е шеф на ХГ " Никола Маринов " в Търговище. През 1999 година специализира в " Cite des Arts " - Париж.
Димитър Чолаков има над 50 независими изложения в България и в чужбина.
Участва допълнително от 100 интернационалните изложения, пленери и симпозиуми.
От 2006 година е професор по живопис в ШУ " Епископ Константин Преславски ".
Живее и работи в Търговище и в Шумен.
Изложбата на Димитър Чолаков се открива на 1 август 2024 година от 18:00 на ул. “Л. Каравелов ” 1.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ