Йоан Левиев с голяма изложба в Зала „2019“ по повод 90 години от рождението му
Градска художествена изложба - Пловдив посвещава месец октомври на Йоан Левиев - един от най-значимите български художници.
От 08.10.2024 до 03.11.2024 година обширното пространство в Зала „ 2019 “ наул. „ Гладстон “ 32, ще се насити с експресията от цветове и мощни композиции на пловдивския актьор. Откриването на изложбата ев 18:00 часа.
Роден в самия завършек на октомври - 31.10.1934 година, Йони, както го назоваха сътрудници и другари, основава за малко повече от тридесетина години удивително по обсег и размер творчество: монументални творби (сграфито, стенна живопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора измежду най-хубавите му произведения до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.
Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „ Царски времена “ и „ Ахилес “. Красимир Линков – куратор на изложбата „ Йоан Левиев “ и шеф на Пловдивската художествена изложба, избра да срещне публиката с този фамозен създател посредством неговите най-хубави живописни създадени от серии, които художникът самичък изключително цени.
„ Атаката на Ахилесовците “, „ Парадът на Ахилесовците “ и другите внушителни композиции от тази поредност „ са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на битката за превъзходство, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на замайване “ - написа Красимир Линков в монография за създателя.
Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, трансферира историческия вододел на публичните промени през 1989 година и се разпростира и в новото демократично време.
Острото обществено чувство на огромния създател бързо провижда тази безконечна напрегната игра сред властта и интелектуалеца, изразена метафорично посредством средновековни дворцови персонажи.
„ Неговите шутове са постоянно замислени и печални…Те са динамичният детайл в картините, те са носителите на концепциите в тях…в много от тези облици ще открием автопортретни черти “ – отбелязва в своя публикация изкуствоведът Иван Маразов.
В експозицията са включени и мощно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също по този начин на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния артист Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на създателя. Поднесени с присъщите за Левиев решителност и драматизъм, те в това време са поетични и надълбоко персонални като отношение.
Публиката ще види картини и от други значими тематики и жанрове в живописта му: митове и истории, обществена проблематика, Пловдив, пейзажи, творби от поредиците „ Архангели “, „ Човекът – предмет на проучване “.
Според осведомените от близко с актьора и индивида Йоан Левиев, неговата полемична натура, пристрастеността му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и почтеност са белязали и изкуството му.
„ Това, което най-лесно бихме могли да назовем колосален жанр в неговото изкуство, в основата си е явен блян към гласност. Публичност, съпроводена от героизъм, отговорност и гражданска позиция “ – отбелязва Красимир Линков.
А самият художник декларира в свое изявление: „ Личният ми мироглед в изкуството се състои в девиза: „ Справедливост в житейското държание, правдивост в тематиката, правдивост в пластичния строй на творбата ".
Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена изложба – Пловдив, само че за цялостното показване на създателя реализаторският екип предложения галерии от цялата страна да се включат с произведения от своите сбирки. Организаторите благодарят особено на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и брачната половинка му Паша Берова за поддръжката и предоставените архивни материали и картини, а по този начин също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Участват творби от фондовете на: Националната изложба, Софийска градска художествена изложба, БХГ „ Петко Задгорски “ – Бургас, ХГ „ Никола Маринов “ – Търговище, ХГ „ Елена Карамихайлова “ – Шумен, ХГ „ Кирил Петров “ – Монтана, Художествена изложба – Добрич, ХГ „ Борис Денев “ – Велико Търново, ХГ „ Христо Цокев “ – Габрово, ХГ „ Проф. Теофан Сокеров “ – Ловеч, ХГ „ Илия Бешков “ – Плевен, ХГ „ Проф. Илия Петров “ – Разград, Художествена изложба – Русе, Художествена изложба - Смолян, Художествена изложба - Стара Загора, Столична библиотека – София.
От 08.10.2024 до 03.11.2024 година обширното пространство в Зала „ 2019 “ наул. „ Гладстон “ 32, ще се насити с експресията от цветове и мощни композиции на пловдивския актьор. Откриването на изложбата ев 18:00 часа.
Роден в самия завършек на октомври - 31.10.1934 година, Йони, както го назоваха сътрудници и другари, основава за малко повече от тридесетина години удивително по обсег и размер творчество: монументални творби (сграфито, стенна живопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора измежду най-хубавите му произведения до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.
Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „ Царски времена “ и „ Ахилес “. Красимир Линков – куратор на изложбата „ Йоан Левиев “ и шеф на Пловдивската художествена изложба, избра да срещне публиката с този фамозен създател посредством неговите най-хубави живописни създадени от серии, които художникът самичък изключително цени.
„ Атаката на Ахилесовците “, „ Парадът на Ахилесовците “ и другите внушителни композиции от тази поредност „ са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на битката за превъзходство, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на замайване “ - написа Красимир Линков в монография за създателя.
Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, трансферира историческия вододел на публичните промени през 1989 година и се разпростира и в новото демократично време.
Острото обществено чувство на огромния създател бързо провижда тази безконечна напрегната игра сред властта и интелектуалеца, изразена метафорично посредством средновековни дворцови персонажи.
„ Неговите шутове са постоянно замислени и печални…Те са динамичният детайл в картините, те са носителите на концепциите в тях…в много от тези облици ще открием автопортретни черти “ – отбелязва в своя публикация изкуствоведът Иван Маразов.
В експозицията са включени и мощно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също по този начин на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния артист Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на създателя. Поднесени с присъщите за Левиев решителност и драматизъм, те в това време са поетични и надълбоко персонални като отношение.
Публиката ще види картини и от други значими тематики и жанрове в живописта му: митове и истории, обществена проблематика, Пловдив, пейзажи, творби от поредиците „ Архангели “, „ Човекът – предмет на проучване “.
Според осведомените от близко с актьора и индивида Йоан Левиев, неговата полемична натура, пристрастеността му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и почтеност са белязали и изкуството му.
„ Това, което най-лесно бихме могли да назовем колосален жанр в неговото изкуство, в основата си е явен блян към гласност. Публичност, съпроводена от героизъм, отговорност и гражданска позиция “ – отбелязва Красимир Линков.
А самият художник декларира в свое изявление: „ Личният ми мироглед в изкуството се състои в девиза: „ Справедливост в житейското държание, правдивост в тематиката, правдивост в пластичния строй на творбата ".
Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена изложба – Пловдив, само че за цялостното показване на създателя реализаторският екип предложения галерии от цялата страна да се включат с произведения от своите сбирки. Организаторите благодарят особено на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и брачната половинка му Паша Берова за поддръжката и предоставените архивни материали и картини, а по този начин също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Участват творби от фондовете на: Националната изложба, Софийска градска художествена изложба, БХГ „ Петко Задгорски “ – Бургас, ХГ „ Никола Маринов “ – Търговище, ХГ „ Елена Карамихайлова “ – Шумен, ХГ „ Кирил Петров “ – Монтана, Художествена изложба – Добрич, ХГ „ Борис Денев “ – Велико Търново, ХГ „ Христо Цокев “ – Габрово, ХГ „ Проф. Теофан Сокеров “ – Ловеч, ХГ „ Илия Бешков “ – Плевен, ХГ „ Проф. Илия Петров “ – Разград, Художествена изложба – Русе, Художествена изложба - Смолян, Художествена изложба - Стара Загора, Столична библиотека – София.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ