Градовете растат, качеството на живот в тях - не
Градовете по света порастват по броя на своите поданици, само че и безусловно на височина. Новите жилища стават все по-високи през последните години. Но не е ли цената на модерните красиви и огромни здания прекомерно висока за човешкото здраве и благоденствие? Дали възходящият напредък на градовете може да повлияе отрицателно на техните поданици, написа в публикация на trends.rbc.ru, която ви предлагаме със съкращения.
Нарастващата известност на високите здания се отбелязва в доста страни - от Индия до Англия има пиково търсене и създаване на високи здания. В Китай отиват по-далеч, подготвяйки се за построяването на полуавтономни градски кули.
В същото време доста дребни обитаеми места от време на време демонстрират непонятен интерес към многоетажни здания. Така да вземем за пример през 2019 година в датското село Бранд, чието население не доближава даже 8 хиляди души, бяха оповестени проекти за създаване на един от най-високите небостъргачи в Европа.
Въпреки обстоятелството, че през днешния ден даже в Москва 5- и 9-етажни здания към момента доминират, жилищните мини-небостъргачи от ден на ден предявяват своите искания за владичество. Само за интервала от 2017 до 2020 година броят на новите жилищни небостъргачи в съветската столица се е нараснал с 1,5 пъти, а при жилищата от първокласния клас растежът е даже два пъти.
Винаги е имало доста недоволни от наклонността към такива здания, а полемиките за тяхната " грозотия ", за рисковете и неудобството на такива жилища не стихват. Но както демонстрира пазарът, удобството и комфортът са нещо, което хората са подготвени да подценен.
Източник:
Повече етажи - повече изгоди
Според статистиката множеството хора мечтаят да живеят в частна къща, а не в апартамент. Но на процедура тези стремежи имат дребен резултат: по-малко от една трета от фамилиите в Русия живеят в частни къщи и повече от 70% в жилищни здания. Това се отнася както за закупуване, по този начин и за взимане чартърен и даже да приказваме за модерния коливинг измежду младите експерти, целта на високите здания остава.
Проучванията, които демонстрират, че оптималната височина на една къща е до 12 етажа, остават единствено доктрина. Но повода за това не е инерцията и нежеланието да се промени нещо, а финансовият фактор. Проблемът с достъпността на жилищата е главният спусък, който принуждава милиони хора по света да се реалокират на 20-ия етаж и нагоре. Апартамент в многоетажна постройка, като се изключи първокласните недвижими парцели, е рационална покупка, учредена на компромис.
Друга международна наклонност е продължаващата урбанизация: съгласно оценките на специалистите от Световния стопански конгрес до 2050 година делът на международното градско население ще нарасне от сегашните 55% на 68%, достигайки 6,5 милиарда души. Частната къща в тези условия ще става все по-рядка и не всеки може да си разреши да закупи жилища в елитни нискоетажни нови здания.
На световно равнище, изключително в разрастващите се страни, обстановката е сходна. Ако в европейските страни планове като реконструкцията на " хрушчовските панелки " в Германия могат да се оправдаят, то в тази ситуация с многомилионните мегаполиси на Русия или Азия това надали ще проработи. По-скоро противоположното: даже и в Москва, не броят на етажите се понижава, а площта на жилищата, достигайки дори до 10 квадратни метра. Но дребна повърхност е единствено дребна част от това, с което могат да се сблъскат жителите на евтини жилища в многоетажни здания.
Източник:
Срив на инфраструктурата
Когато купуват на ниска цена високоетажно жилище, хората мислят на последно място за развитата инфраструктура - изключително в случай че " високото " е издигнато на мястото на някогашен паркинг или в пустошта. Но с течение на времето инфраструктурните проблеми излизат на напред във времето, трансформирайки се в проблем, който не постоянно е по силите даже на управляващите да разрешат.
Според експерта по градско развиване Сергей Малцев, високите здания могат да повлияят на развиването на кварталите по най-негативния метод - в случай че паралелно с това не се " зареждат " транспортната и комуналната инфраструктура.
" Разбира се, имаме дейно метро, едно от най-големите и красиви в света. Но нямам визия какво ще се случи да вземем за пример на лилавата линия след построяването на " реконструирани " високи здания с 20+ етажа вместо пететажни здания в региона на Кузминки ", споделя Малцев.
Според него " пет етажа е златният стандарт в света, съвсем съвършен баланс сред компактност и комфорт на живот ". Метрото е единствено един образец за проблемите на инфраструктурата. Към това би трябвало да се добави и неналичието на паркоместа, неналичието на детски площадки, тук-там в учебни заведения и детски градини, които не постоянно дават отговор на броя на жителите на региона. Същото е с поликлиниките, има дори проблеми с извикването на асансьори. Слабо развитата транспортна инфраструктура също е " виновна " за проблемите със тапите.
Източник:
Здравни и психологични опасности
" Високите здания " са по-опасни от " ниските здания ": най-малкото, колкото повече е " откъснат " човек от земята, толкоз по-голям е рискът той да падне от височина или да бъде в заплаха при спешни обстановки. Освен това се счита, че даже самият метод на живот в многоетажна постройка визира всички нейни поданици.
Според изследванията на учени от Съединени американски щати " небостъргачите " могат да причинят душевен проблеми и да се отразят отрицателно на възпитанието на децата. Високите здания също могат да допринесат за утежняване на обстановката с престъпността: още през 70-те години на предишния век са оповестени изследвания, съгласно които " колкото по-високи са постройките, толкоз по-висока е престъпността ". И някои специалисти не престават да поддържат това мнение и през днешния ден, въпреки не всички да са съгласни с тях.
Нека го кажем напряко: хората под 45 години не се интересуват в каква къща живеят. Да, има персонални желания, само че няма изключително равнище на стрес от жилищата в многоетажни здания. За някои, в противен случай, това е отдушник: да се изкачите по-високо и да погледнете света от своя 25-ти етаж. Не забравяйте за обществения кръг: жителите на многоетажни здания нормално са млади фамилии, което значи, че им е по-лесно да завършат нови познанства и да намерят съидейници, изяснява психологът Римма Фадеева.
" На представителите на по-старото потомство, несъмнено, им е по-трудно: за тях " небостъргачите " не са напълно позната среда и високата компактност на хората, може да " смути " и провокира чувството, че са " непотребни " на фона на дейната младост, само че по-скоро става въпрос за персонална липса на реализация. От друга страна, да живееш в нова къща е прелестно и комфортно, никой не би трябвало да върви пешком по стълбите до петия етаж ", прибавя тя.
Що се отнася до казуса с незадоволителната слънчева светлина в стаята, тогава, съгласно Фадеева, този проблем може да бъде поправен посредством разходка в парковете. Повечето от новите квартали, означи психологът, имат всички благоприятни условия за това.
Но в случай че психическите опасности са към момента относителни, то нарасналата заплаха при " небостъргачите " от епидемиологична позиция е реалност. При условия, когато голям брой хора живеят в постройка с един или два входа, шансът за разпространяване на вируси е доста по-висок. Както демонстрира пандемията, в Индия жителите на високи къщи са били инфектирани с Сovid по-често, в сравнение с жителите на бедните квартали.
Източник:
Частна къща вместо многоетажни здания?
Многото дефекти на високите жилищни здания дават доста съображение за рецензии от страна на урбанисти или блогъри, само че не и от управляващите. Въпреки че от време на време " небостъргачи " се появяват в подтекста на демографската политика.
Например, през 2019 година краткотрайният губернатор на Курганска област Вадим Шумков съобщи, че развиването на градове с многоетажни здания попречва увеличението на раждаемостта. Това се отбелязва и на експертно равнище. Понякога се чува тематиката за различен вид: самостоятелни частни жилища. Държавата залага особено на къщи и вили, като има намерение да притегли част от популацията към тях. През октомври предходната година държавното управление разшири ипотечните заеми за самостоятелни частни къщи и като се има поради, че жилища в такива условия дават отговор на потребностите на по-голямата част от популацията на страната, тази алтернатива може да бъде привлекателна за мнозина.
Но дали това ще засегне мегаполисите, към момента е въпрос. В международен мащаб ориста на жилищните високи здания също е малко евентуално да се окаже друга: в случай че за относително богата Европа към момента има избор, то за разрастващите се страни с голямо население, които желаят да се реалокират в нови жилища, висока постройка е най-хубавият вид. Високите здания са били и остават опция за относително на ниска цена възстановяване на жилищните условия и нито ниските здания, нито индивидуалите частни къщи могат да се конкурират с тях по известност - най-малко до момента в който животът в мегаполисите притегля стотици милиони хора по целия свят.
Нарастващата известност на високите здания се отбелязва в доста страни - от Индия до Англия има пиково търсене и създаване на високи здания. В Китай отиват по-далеч, подготвяйки се за построяването на полуавтономни градски кули.
В същото време доста дребни обитаеми места от време на време демонстрират непонятен интерес към многоетажни здания. Така да вземем за пример през 2019 година в датското село Бранд, чието население не доближава даже 8 хиляди души, бяха оповестени проекти за създаване на един от най-високите небостъргачи в Европа.
Въпреки обстоятелството, че през днешния ден даже в Москва 5- и 9-етажни здания към момента доминират, жилищните мини-небостъргачи от ден на ден предявяват своите искания за владичество. Само за интервала от 2017 до 2020 година броят на новите жилищни небостъргачи в съветската столица се е нараснал с 1,5 пъти, а при жилищата от първокласния клас растежът е даже два пъти.
Винаги е имало доста недоволни от наклонността към такива здания, а полемиките за тяхната " грозотия ", за рисковете и неудобството на такива жилища не стихват. Но както демонстрира пазарът, удобството и комфортът са нещо, което хората са подготвени да подценен.
Източник:
Повече етажи - повече изгоди
Според статистиката множеството хора мечтаят да живеят в частна къща, а не в апартамент. Но на процедура тези стремежи имат дребен резултат: по-малко от една трета от фамилиите в Русия живеят в частни къщи и повече от 70% в жилищни здания. Това се отнася както за закупуване, по този начин и за взимане чартърен и даже да приказваме за модерния коливинг измежду младите експерти, целта на високите здания остава.
Проучванията, които демонстрират, че оптималната височина на една къща е до 12 етажа, остават единствено доктрина. Но повода за това не е инерцията и нежеланието да се промени нещо, а финансовият фактор. Проблемът с достъпността на жилищата е главният спусък, който принуждава милиони хора по света да се реалокират на 20-ия етаж и нагоре. Апартамент в многоетажна постройка, като се изключи първокласните недвижими парцели, е рационална покупка, учредена на компромис.
Друга международна наклонност е продължаващата урбанизация: съгласно оценките на специалистите от Световния стопански конгрес до 2050 година делът на международното градско население ще нарасне от сегашните 55% на 68%, достигайки 6,5 милиарда души. Частната къща в тези условия ще става все по-рядка и не всеки може да си разреши да закупи жилища в елитни нискоетажни нови здания.
На световно равнище, изключително в разрастващите се страни, обстановката е сходна. Ако в европейските страни планове като реконструкцията на " хрушчовските панелки " в Германия могат да се оправдаят, то в тази ситуация с многомилионните мегаполиси на Русия или Азия това надали ще проработи. По-скоро противоположното: даже и в Москва, не броят на етажите се понижава, а площта на жилищата, достигайки дори до 10 квадратни метра. Но дребна повърхност е единствено дребна част от това, с което могат да се сблъскат жителите на евтини жилища в многоетажни здания.
Източник:
Срив на инфраструктурата
Когато купуват на ниска цена високоетажно жилище, хората мислят на последно място за развитата инфраструктура - изключително в случай че " високото " е издигнато на мястото на някогашен паркинг или в пустошта. Но с течение на времето инфраструктурните проблеми излизат на напред във времето, трансформирайки се в проблем, който не постоянно е по силите даже на управляващите да разрешат.
Според експерта по градско развиване Сергей Малцев, високите здания могат да повлияят на развиването на кварталите по най-негативния метод - в случай че паралелно с това не се " зареждат " транспортната и комуналната инфраструктура.
" Разбира се, имаме дейно метро, едно от най-големите и красиви в света. Но нямам визия какво ще се случи да вземем за пример на лилавата линия след построяването на " реконструирани " високи здания с 20+ етажа вместо пететажни здания в региона на Кузминки ", споделя Малцев.
Според него " пет етажа е златният стандарт в света, съвсем съвършен баланс сред компактност и комфорт на живот ". Метрото е единствено един образец за проблемите на инфраструктурата. Към това би трябвало да се добави и неналичието на паркоместа, неналичието на детски площадки, тук-там в учебни заведения и детски градини, които не постоянно дават отговор на броя на жителите на региона. Същото е с поликлиниките, има дори проблеми с извикването на асансьори. Слабо развитата транспортна инфраструктура също е " виновна " за проблемите със тапите.
Източник:
Здравни и психологични опасности
" Високите здания " са по-опасни от " ниските здания ": най-малкото, колкото повече е " откъснат " човек от земята, толкоз по-голям е рискът той да падне от височина или да бъде в заплаха при спешни обстановки. Освен това се счита, че даже самият метод на живот в многоетажна постройка визира всички нейни поданици.
Според изследванията на учени от Съединени американски щати " небостъргачите " могат да причинят душевен проблеми и да се отразят отрицателно на възпитанието на децата. Високите здания също могат да допринесат за утежняване на обстановката с престъпността: още през 70-те години на предишния век са оповестени изследвания, съгласно които " колкото по-високи са постройките, толкоз по-висока е престъпността ". И някои специалисти не престават да поддържат това мнение и през днешния ден, въпреки не всички да са съгласни с тях.
Нека го кажем напряко: хората под 45 години не се интересуват в каква къща живеят. Да, има персонални желания, само че няма изключително равнище на стрес от жилищата в многоетажни здания. За някои, в противен случай, това е отдушник: да се изкачите по-високо и да погледнете света от своя 25-ти етаж. Не забравяйте за обществения кръг: жителите на многоетажни здания нормално са млади фамилии, което значи, че им е по-лесно да завършат нови познанства и да намерят съидейници, изяснява психологът Римма Фадеева.
" На представителите на по-старото потомство, несъмнено, им е по-трудно: за тях " небостъргачите " не са напълно позната среда и високата компактност на хората, може да " смути " и провокира чувството, че са " непотребни " на фона на дейната младост, само че по-скоро става въпрос за персонална липса на реализация. От друга страна, да живееш в нова къща е прелестно и комфортно, никой не би трябвало да върви пешком по стълбите до петия етаж ", прибавя тя.
Що се отнася до казуса с незадоволителната слънчева светлина в стаята, тогава, съгласно Фадеева, този проблем може да бъде поправен посредством разходка в парковете. Повечето от новите квартали, означи психологът, имат всички благоприятни условия за това.
Но в случай че психическите опасности са към момента относителни, то нарасналата заплаха при " небостъргачите " от епидемиологична позиция е реалност. При условия, когато голям брой хора живеят в постройка с един или два входа, шансът за разпространяване на вируси е доста по-висок. Както демонстрира пандемията, в Индия жителите на високи къщи са били инфектирани с Сovid по-често, в сравнение с жителите на бедните квартали.
Източник:
Частна къща вместо многоетажни здания?
Многото дефекти на високите жилищни здания дават доста съображение за рецензии от страна на урбанисти или блогъри, само че не и от управляващите. Въпреки че от време на време " небостъргачи " се появяват в подтекста на демографската политика.
Например, през 2019 година краткотрайният губернатор на Курганска област Вадим Шумков съобщи, че развиването на градове с многоетажни здания попречва увеличението на раждаемостта. Това се отбелязва и на експертно равнище. Понякога се чува тематиката за различен вид: самостоятелни частни жилища. Държавата залага особено на къщи и вили, като има намерение да притегли част от популацията към тях. През октомври предходната година държавното управление разшири ипотечните заеми за самостоятелни частни къщи и като се има поради, че жилища в такива условия дават отговор на потребностите на по-голямата част от популацията на страната, тази алтернатива може да бъде привлекателна за мнозина.
Но дали това ще засегне мегаполисите, към момента е въпрос. В международен мащаб ориста на жилищните високи здания също е малко евентуално да се окаже друга: в случай че за относително богата Европа към момента има избор, то за разрастващите се страни с голямо население, които желаят да се реалокират в нови жилища, висока постройка е най-хубавият вид. Високите здания са били и остават опция за относително на ниска цена възстановяване на жилищните условия и нито ниските здания, нито индивидуалите частни къщи могат да се конкурират с тях по известност - най-малко до момента в който животът в мегаполисите притегля стотици милиони хора по целия свят.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ