Градът е много жив. Ние ставаме част от него и

„ Градът е доста жив. Ние ставаме част от него и литературата е част от града. И това е в действителност ужасно прекарване “, споделя Тодора Радева, основател на фондация „ Прочети София “. Организацията осъществя разнообразни начинания, които показват града, литературата и изкуството в симбиоза, което подкрепя преоткриването на градското пространство посредством културата. Вече пет години „ Прочети София “ провежда „ Литературни направления “ в столицата, които будят любознанието на публиката, измежду която от време на време има даже чужденци, към литературния образ на града и връзката му с цяла плеяда родни създатели.

Миналата година измежду показаните създатели напролет е и поетът Атанас Далчев. Маршрутът „ Разходка из улиците и думите на Атанас Далчев “ е воден от поетесата и преводачка Албена Тодорова.

Тодора Радева е един от събеседниците в идния да излезе през месец юни брой на списание ЛИК, отдаден на Атанас Далчев. Представяме Ви фрагмент от изявлението, в което госпожа Радева споделя за началото на самодейността „ Литературни направления “ и по какъв начин тя оставя диря в литературния образ и културната карта на столицата.

„ Литературни направления “ – началото

„ Идеята за „ Литературни направления “ при нас съществува доста от дълго време – още от един неосъществен план, който фондацията имаше през 2013 година. Той се споделяше „ Прочети София “ и действително даде името на нашата фондация “, споделя Тодора Радева.

Пет години по-късно – през 2018 година, фондацията осъществя план, наименуван „ Скритите букви “. „ Разположихме в София пейки с формата на букви на разнообразни места – по едно и също време познати, само че и малко по-скрити, предполагащи по-интимна атмосфера. Защото тези пейки бяха свързани с поезията на модерни български създатели и трябваше да се трансфорат в места за четене и срещи “, показва Радева.

Това дава началото на първия от поредицата „ Литературни направления “ – той наблюдава местата, на които са сложени пейките, и в това време приказва за местата на литературата, през които минава. „ През 2018 година го осъществихме с водещ Александър Шпатов и в партньорство с „ Читалнята “, които тъкмо тогава направиха един уебсайт с литературна карта на София. От идната година взехме решение да продължим с тази самодейност, защото местата, свързани с литературата, в София са доста “, споделя основателката на „ Прочети София “. По думите й тези места са много забавни и през тях има късмет не просто да се опише историята и предишното на града и на нашите писатели, само че въобще да се промени чувството ни за целия град, да се покаже София като място на духа. „ Като място, където по улиците са вървели нашите огромни интелектуалци и можем да забележим къде са живели и работили, къде са пили кафето си и са се разхождали. Хората демонстрираха огромен интерес към този тип направления, тъй че продължихме – пет години от този момент до момента “, добавя тя.

Инициативата оставя диря в градската културна карта

„ Надяваме се, че с помощта на местата, през които минаваме, и историите, които описваме, хората, градът се вижда в двоен и троен облик “, споделя Тодора Радева. Тя прецизира, че доста постоянно маршрутите минават през места, които към този момент не съществуват, само че от фондацията са подготвили фотоси, описват много нагледно за тях или ги демонстрират през литературни текстове. Едно от най-известните такива места е бившето кафене „ Цар Освободител “ – писателското кафене, което се е намирало до Руската черква.

„ Наистина – човек, който е чул разкази от нашите направления, към този момент си показва града по едно и също време в няколко исторически времена, в това число и в едно фикционално измерение, което пък идва през творбите “, показва Радева. „ Така че ни се коства, че тези наши направления „ умножават “ града и вършат прекарването в него по-различно от ежедневното вървене по улиците “, добавя тя.

„ Литературните направления “ са неповторими

Още от първата година литературните направления се провеждат по разнообразни тематики и са с разнообразни водещи. „ Мисля, че това е едно от най-големите достолепия на плана, тъй като каним като водещи създатели, литературни откриватели и критици, които с години се занимават с една тематика и могат в действителност да опишат нещо, което не е толкоз известно и не можеш елементарно да го намериш. Те в множеството случаи са и прочувствено свързани с тематиките, които показват. Всяка година вършим по 12 маршрута, които не се повтарят и слагат акцент върху нови истории, събития, създатели “, показва Тодора Радева.

Тя разяснява и по какъв начин се стопират на тематиките и водещите. „ Често ревизираме кой публицист има да вземем за пример годишнина. Понякога концепцията се ражда от елементарен диалог, в който някой споделя забавна история, и аз незабавно отвръщам – това би трябвало да се знае от хората. Друг път каним хора, които години наред изследват литературната история – като Михаил Неделчев да вземем за пример, той направи направления за списание „ Мисъл “ и списание „ Златорог “ и за Константин Константинов; или Тони Николов, който описа за Ромен Гари в София, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов. Или пък някой, който е персонално обвързван с избран създател, както беше Яна Букова с Константин Павлов или Георги Тенев с Николай Лилиев. Една от водещите ни още от първата година беше Лора Шумкова, която години наред създаваше своята литературна антропология на града, нейните направления бяха в серията „ Софийски страници “, само че за жалост тя ни напусна след драматичен случай “, споделя тя.

Радева добавя, че към този момент са имали направления за Радой Ралин, Александър Вутимски, Блага Димитрова, Светослав Минков... „ Наистина се опитваме оптимално да разтеглим кръга на историите, които описваме през тези години – и като създатели, и като тематики. Например посветихме един маршрут напълно на есето като род. Негова водеща бе Биляна Курташева. Започнахме от къщата на Цветан Стоянов, говорихме и за Георги Марков. Имали сме и маршрут за периодическите списания, свързани с литературата, негов водещ беше Марин Бодаков, или за поезията през 90-те “, напомня Радева.

Създателката на „ Прочети София “ споделя, че се стопират на тематики, които биха били забавни, а от време на време даже и на такива, които са на пръв взор отвън литературата. Такъв е образецът с нощния маршрут, който от две години вършат за „ Нощ на литературата “. „ Всъщност нощта е много забавно време, което въодушевява не една история. Първата година Албена Тодорова, а втората година Тодор Тодоров по доста забавен метод описаха за нощните създания, за диаболизма, за метода, по който разнообразни магични същества излизат през нощта и съществуват в нашата литература “, показва Радева. Тя прецизира, че тематиките и хората, с които работят, някак си взаимно се пораждат. Освен това във времето към този момент има хора, които идват съвсем на всеки маршрут – те също споделят за кого биха желали да чуят подобен роман.

Разходка из улиците и думите на Атанас Далчев

През месец май предходната година един от литературните направления е отдаден на поета и преводач Атанас Далчев. Тодора Радева споделя, че той е препоръчан от Албена Тодорова, която към този момент е водила преди този момент няколко разнообразни маршрута за самодейността. „ Едно от най-силните неща в нейните направления за мен персонално е методът, по който чете лирика “, споделя Радева. „ Всъщност може би е значимо да се каже, че тези направления са едно прекарване на града и на литературата, което се случва съвсем магично – представете си по какъв начин са събрани 60-70 души, от време на време даже и 100, стоят на една улица и слушат стихотворенията на Атанас Далчев, а в това време градът си има своите шумове зад тях и всичко се смесва – в действителност се получава някаква магия “, добавя тя.

„ Идеята за този маршрут беше напълно на Албена Тодорова, която доста харесва Атанас Далчев, както, несъмнено, доста от нас. Ние не го организирахме в година, която да е обвързвана с годишнина или с някакъв съответен мотив. Но истината е, че не ни би трябвало мотив, с цел да приказваме за Атанас Далчев, неговите фрагменти и неговите стихотворения са извънредно значими и можем всяка година да вършим сходен маршрут “, показва още Тодора Радева.

Преживяванията на публиката

„ Това, че идват толкоз доста хора, и то постоянно, демонстрира, че доста им харесват маршрутите. Те остават да приказват с нас по-късно и споделят какъв брой им е било забавно “, споделя Тодора Радева. Тя напомня, че на последните направления, свързани с 60-те години в София – единия за Константин Павлов, а другия за един новозеландски стихотворец, който е бил тук по това време, участват две девойки, които пишат докторски дисертации за този интервал и са пристигнали, с цел да чуят разкази за него.

„ Мисля, че прекарването за всички е доста хубаво, тъй като се научават доста неща, само че в придвижване и с лекост “, споделя Радева. И добавя, че присъединяване в „ Литературни направления “ разрешава да не си затворен в едно пространство, да вървиш през града по време на разходката, да имаш опция да приказваш и с другите хора, както и да се задават въпроси, а отговорите да се допълват.

Българската просвета през очите на чужденците

„ Правили сме няколко маршрута на британски език през лятото в първите години, които също са събирали аудитория “, споделя Тодора Радева. Тя добавя, че също така провеждат направления за разнообразни партньорски организации, които особено ги търсят, с цел да приказват по избрана тематика. „ Когато разказваш историята на литературата и на града за чужденец, имаш по-различен метод по отношение на българите – би трябвало да им дадеш подтекст, би трябвало да направиш съпоставяне с създатели и исторически събития, които те познават, и в действителност това е предизвикателство “, акцентира Радева. „ Тази година направихме маршрут в Деня на Европа за връзките сред България и Европа през литературата. Оказа се, че има в действителност доста какво да се опише и в тази посока. И евентуално ще продължим да го вършим в бъдеще “, безапелационна е тя.

Инфо: Българска телеграфна агенция