Град в града, извисил се на Трихълмието, носещ духа и

Град в града, извисил се на Трихълмието, носещ духа и спомените за дузина отминали столетия - елимизма, Рим, времената на траките, Византия, Първото и Второто българско царство, Османизма, Възраждането, Източнорумелийския златен век, нова България, соца и годините на прехода... Що се отнася до всекидневието на хората тук и битовизма, Старият град през днешния ден се родее по-скоро с най-затънтените села в Родопите, където последните им жители чакат един път седмично да пристигна микробусът с хляба, а за всичко останало пътуват до огромния град. Тук, на Трихълмието, нямат даже селския пътуващ магазин, а в резервата живеят близо 1000 души и броят им през последните години се усилва. В Стария град всичко е мъчно - достъпът с кола, разходката по тротоара за майката с детето или трудноподвижната достолепна госпожа... В последните години новата администрация по този начин и не намира златното сечение сред ползите на притежателите на парцели тук и стотиците туристи, които търсят развлечения и атракции. На процедура Старият град от десетилетия линее, като не потегля в нито една от вероятните направления. Живеещите тук се усещат забравени от Бога. От години упорстват да се сътвори специфична административна конструкция, която да следи за проблемите им. И дават за образец времената, когато в резервата се разпореждаше Начо Културата, прочут като кмета на Стария град.

Таня Магърдичян може да направи най-точното съпоставяне на живота „ тук " и „ отвън " Стария град. До 1985 година обитавала апартамент в кооперация до баня „ Здравец ". След това се преместили в 150-годишната наследствена къща с клюкарник на ул. „ Цанко Лавренов ". „ Покривът течеше, свирахме се единствено в едната стая при дъжд. Бутнахме къщата и я построихме отначало в същия й тип ", споделя дамата.

От кметството им помогнали с турски керемиди,

само че 15 години ходили по тъгите, до момента в който получат позволение да я измажат. Те щели да дадат боите. Накрая семейство Магърдичян сами извикали зографи и си боядисали красивата постройка. Комшията им Иван не намерил пари за това и към този момент 35 години домът му, повдигнат в стила на Възраждането, стои на голи тухли.

Първото, което семейство Магърдичян осъзнали от новия си живот, било, че в Стария град извършването на покупки е всекидневно тегло. „ На мястото на сегашната поща над Хисар капия имаше магазин за храни и зеленчуци. До него бе пекарната. Сега нямаме и това. Сувенирни магазини колкото щеш, а аз за един хляб самун вървя до Аджисана ", оплаква се Таня.

При това далечно извършване на покупки идва другият проблем - неравният калдъръм. Как ги минаваме тия камънаци - ние си знаем! Мъжът ми Хачик е със строшен крайник -едва не се претрепа. На съседката ни

двете стави й смениха поради рухвания по калдъръма,

прибавя тя. Таня демонстрира калдъръма на ул. „ Цанко Лавренов " - дъждовете тази година са измили пясъка сред камъните. Навсякъде зеят дупки и фуги. „ Ако имахме дребен кмет като Начо Културата, това щеше да е известно и казусът към този момент да е решен. Много сме надалеч от кметството на „ Централен ", споделя тя.

Проблемът, че няма магазини, не е във високите наеми. „ Тук всички сме притежатели ", прецизира Таня Магърдичян. През демокрацията имало единствено един опит за основаването на нещо като бакалия. Била на ъгъла сред „ Цанко Лавренов " и „ Петко Славейков ". След година я затворили.

Според 80-годишната госпожа Дайджанян резерватът почнал да се обезлюдява в интервала, когато остарялата власт тръгнала всичко да реставрира. „ Нашата къща бе на 200 години, неугледна, и бе възобновена в истинския си тип. В този блян да се реставрира всичко, мястото се обезлюди. Сега малко по малко хората започнаха да се връщат. Това обаче не са кореняците, а нови хора, които са купили старите парцели ", споделя тя. Старата дама мечтае да има наоколо бакалия, само че самата тя върти магазин за сувенири. „ Жал ми е за нашите и непознатите туристи - няма къде да се освежат, една вода да изпият ", прибавя тя.

Търговецът на остарели предмети Петър Неделев работи в резервата от години. Има къща, която употребява за офис и магазин. „ Първото, което научаваш тук, е, че няма къде да се нахраниш. Всеки, който като мен идва да работи тук,

си носи храна от у дома.

Слагам я в хладилника, а когато не нося нищо, слизам до кръчмата в " Капана ", споделя Неделев. Пресмята, че работещите в Стария град са към 100 души и всички носят храна от домовете си.

50-годишният Ангел е прекарал целия си живот тук. Роден е в къщата на известния артист и режисьор Иван Андонов. Помни магазините от едно време. „ Имаше една хлебарница към Хисар капия. Срещу църквата („ Успение Богородично " - б. р./ на паркинга имаше бакалия и хлебарница. Бяха държавни и последни ги махнаха. Сега вървя да пазаря от огромните хипермаркети с колата. Има си своите неудобства, само че въпреки всичко пребивавам в Стария град ", споделя гордо коренякът.

Но и той като комшиите си се надява на по-добра администрация, която да върне живота в линеещия в последно време резерват. От такива места в другите страни вършат милиони с туризма, а ние едвам кретаме, поддържа го и съседът му Огнян.