Призрачният град, където стотици са загубили живота си
Град в Чили, издигнат най-вече от лакомия и не просъществувал дълго, продължава да е обгърнат в тайнственост.
Отдалечеността на мястото, високо по скатовете на Андите, не било задоволително извънредно за Braden Copper Company, с цел да стартират бизнеса си, откакто видели капацитета да печелят толкоз доста. Миньорският град Сюел се намира над 2200 метра надморска височина и е толкоз стръмен, че нито камиони, нито коли могат да преминат през него, споделя heraldweekly.com
Тъй като било извънредно мъчно да се стигне до мястото, градските инженери на Сюел го проектирали към централно стълбище (Escalera Central), което се издига непосредствено от железопътната гара в основата на града и минава през ската на хълма. След това има стълби и дребни пътеки, по които могат да минават единствено пешеходци. Креативността на дизайна му спечелил името Ciudad de las Escaleras - „ Градът на стълбите “.
Минната компания построила къщи за своите служащи и по този начин построили един дребен град. Под него бил най-големият обект за под земята рандеман на мед в света - El Teniente, което значи „ Лейтенантът “. Сградите били боядисани с ярки, наситени цветове. Имало места за разходка, детски площадки, обществен клуб, магазин за всевъзможен тип артикули и спектакъл. Бизнесът там процъфтявал в продължение на 60 години и в града популацията стигнало до над 15 000 поданици през 1968 година
В историята на миньорския град Сюел обаче имало и две огромни нещастия. Първата се случила на 8 август 1944 година, когато лавината лишила живота на 102 души. На идната година избухнал пожар в мината, до момента в който миньорите били на работа. Инцидентът останал в историята с името „ Ел Хумо “, при който умряли 355 мъже, попаднали в капан, неспособни да избягат от дълбините на минната, задушени с въглероден окис. Това била най-ужасната минна повреда, записана в миналото в историята на Чили.
Но до момента в който бизнесът вървял добре, никаква покруса не би попречила на жителите му да се върнат на работа. Това, което по-късно станало причина за затварянето на минния обект Сюел, била национализацията на държавното управление на Салвадор Алиенде. Малко повече от шест години като част от държавната благосъстоятелност се оказали по-смъртоносни за обекта от всичките нещастия, които го връхлетели по-рано и хората последователно си тръгнали от Сюел.
Правителството почнало разрушаването му, само че прекратили проектите си през 80-те години. Сюел бил разгласен за народен монумент през 1998 година, а през 2006 година бил разгласен за обект на международното културно завещание от ЮНЕСКО. Сега блестящо боядисаните здания на Сюел са съвсем като нови. Изграден е и музей с просветителна цел.
Ако инцидентно желаете да посетите мястото, резервирайте обиколката си до Сюел или в Сантяго, което е на към 72 км. на север от града, или в Ранкагуа, на 32 км. на запад.
Отдалечеността на мястото, високо по скатовете на Андите, не било задоволително извънредно за Braden Copper Company, с цел да стартират бизнеса си, откакто видели капацитета да печелят толкоз доста. Миньорският град Сюел се намира над 2200 метра надморска височина и е толкоз стръмен, че нито камиони, нито коли могат да преминат през него, споделя heraldweekly.com
Тъй като било извънредно мъчно да се стигне до мястото, градските инженери на Сюел го проектирали към централно стълбище (Escalera Central), което се издига непосредствено от железопътната гара в основата на града и минава през ската на хълма. След това има стълби и дребни пътеки, по които могат да минават единствено пешеходци. Креативността на дизайна му спечелил името Ciudad de las Escaleras - „ Градът на стълбите “.
Минната компания построила къщи за своите служащи и по този начин построили един дребен град. Под него бил най-големият обект за под земята рандеман на мед в света - El Teniente, което значи „ Лейтенантът “. Сградите били боядисани с ярки, наситени цветове. Имало места за разходка, детски площадки, обществен клуб, магазин за всевъзможен тип артикули и спектакъл. Бизнесът там процъфтявал в продължение на 60 години и в града популацията стигнало до над 15 000 поданици през 1968 година
В историята на миньорския град Сюел обаче имало и две огромни нещастия. Първата се случила на 8 август 1944 година, когато лавината лишила живота на 102 души. На идната година избухнал пожар в мината, до момента в който миньорите били на работа. Инцидентът останал в историята с името „ Ел Хумо “, при който умряли 355 мъже, попаднали в капан, неспособни да избягат от дълбините на минната, задушени с въглероден окис. Това била най-ужасната минна повреда, записана в миналото в историята на Чили.
Но до момента в който бизнесът вървял добре, никаква покруса не би попречила на жителите му да се върнат на работа. Това, което по-късно станало причина за затварянето на минния обект Сюел, била национализацията на държавното управление на Салвадор Алиенде. Малко повече от шест години като част от държавната благосъстоятелност се оказали по-смъртоносни за обекта от всичките нещастия, които го връхлетели по-рано и хората последователно си тръгнали от Сюел.
Правителството почнало разрушаването му, само че прекратили проектите си през 80-те години. Сюел бил разгласен за народен монумент през 1998 година, а през 2006 година бил разгласен за обект на международното културно завещание от ЮНЕСКО. Сега блестящо боядисаните здания на Сюел са съвсем като нови. Изграден е и музей с просветителна цел.
Ако инцидентно желаете да посетите мястото, резервирайте обиколката си до Сюел или в Сантяго, което е на към 72 км. на север от града, или в Ранкагуа, на 32 км. на запад.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ