Град Троян е възникнал през 15 век като предбалканско попътно

Град Троян е зародил през 15 век като предбалканско попътно населено място. Историческите разкопки от региона намират свидетелсва за тракийско население, заселило се към устието на река Осъм. Намерените при разкопките тракйски предмети датират от бронзовата ера.Това са главно сечива и керамика, както и други движимости от бита. Находките красноречиво приказват за богатата просвета на траките и за първите първи проблясъци на обичайните за троянския край грънчарство, ковачество, кожухарство. Като удостоверение за тракийското наличие, през 2000 година в местността “Турлата ” археолозите откриват най-старото тракийско населено място в Стара планина.

Троянски манастир Успение Богородично

 Историците допускат, че Троян е получил името си от античния римски път “Виа Траяна ”, който свързвал Дунав с Бяло море през I-II век от Новата епоха. Римският път служел за транспорт на товари и артикули, а в подножието на планината се основали ханове за отмора и отдих на керваните и преминаващите. Така почнало да се открива трайното население към река Осъм. В началото на османското господство, бягайки от произвола на османлиите, по тези земи пристигнали заселнически племена от Дунавската низина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. Плодородните почви към река Осъм, дали опция на популацията освен да се устрои, а и да добива прехраната си. В края на XVI и XVII век градчето стартира своето стопанско израстване. Така с времето се зародили занаятите, обичайни за троянския обичай.

 Основна част от историята на град Троян е обвързвана с присъединяване на 34-ти троянски полк във войните за национално обединяване. Основателна причина за горделивост е държанието на дядовците на днешните троянци в редовете на войската на Третото Българско Царство. Сама по себе си историята на 34-ти троянски на Н. В. полк е почтена и задоволителна за написването на поредност от книги. Една такава поредност е Род и родно място, издадена от районният клон на национално сдружение Традиция – 34-ти троянски полк Априлци-Троян.

 Грънчарството, възприето най-вероятно като завещание от тогавашните траки, е останало непокътнат знак на троянеца и е дало началото на съхранената и до през днешния ден Троянска керамична школа с типичната троянска керамика. Природните дадености на този край-плодородните почви и пасища, водите на река Осъм и мекият планински климат са обезпечили освен прехраната на троянци, само че и са благоприятствали за развиването на занаяти като овощарството. През първата половина на XIX век процъфтяват и други присъщи на троянеца занаяти като: абаджийство, горянство, грънчарство, дървостругарство, ковачество, стружнарство, кожухарство и златарство, които сами по себе си приказват за богатите обичаи на този край.

 Развиващата се стопанска система на града намира своите пазари с изключение на на троянската чаршия и на панаира при Троянския манастир, само че и в далечните Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия, Брашов. Въпреки че е опожарен от башибозуците през 1877 година, Троян бързо се възвръща след Освобождението и се трансформира в проспериращ град. Троянци могат да се похвалят и с това, че градът е електрифициран още преди Първата международна война и е третия град в България, след София и Пловдив, в който е имало електричество. По това време някои от доказалитесе през годините занаятчийски работилници прерастват в индустриалнипредприятия за металообработване и машиностроене, а други - вдървопреработващи, кожарски, кожухарски, предприятия за вълнен трикотаж и килимарство.

Познатият и непознатият Ловеч

 С цветущото си занаятчийство и разрастваща се промишленост, Троян и селата от околията, се постановат като основен снабдител по пазарите на България. Образцовото зарзаватчийство от своя страна заслужено популяризира името на Троян, именуван “градът на сините сливи и вълшебната ракия ”.

 Тласък в развиването на града дава прокарването на жп линията Ловеч-Троян, приключена през 1948 година Будните балканджии схващат, че тяхното бъдеще е във вярата и просвещението и надарени майстори-строители основават в града и региона превъзходни мостри на българската възрожденска църковна архитектура - през 1835 година в града е издигната църквата “Света Параскева ”, а в Троянския манастир - църквата “Успение Богородично ”. През 1870 година в Троян е учредено национално читалище, в което 2 години по-късно с пиесата “Многострадалната Геновева ” се поставя началото на театралната активност в града. Не на последно място заслужава да се означи, че град Троян е отечество на бележити имена като: Иван Хаджийски (социолог и народопсихолог), проф. доктор Никола Шипковенски (психиатър), Марко Семов (родом от Видима, публицист, народопсихолог) и доста други.

 Най-древното население, обитавало северните скатове на Централния Балкан и Предбалкана, е живяло в пещерите по Васильовската планина. Археологическите разкопки в пещерата Топля при с. Голяма Желязна, стартирани още в края на предишния век, потвърждават, че регионът е бил обитаем още в края на късния палеолит (40 000 - 10 000г. прочие Хр.). През бронзовата ера (3 000 - 1 200г. прочие Хр.) горното течение на реката Осъм и нейните притоци, е заселено с траки. Старогръцкият историк Херодотпрез Vв. Пр. Хр. написа, че името на тракийското племе, което обитава Централна Северна България е кробизи. Това е популацията в Троянско през първото хилядолетие преди Христа, което хронологически обгръща времето на желязната ера (ХІІ - І в. прочие Хр.). Най-многобройните монументи от това време са надгробните могили. При направените археологически изследвания е намерено огромно количество черна и алена керамика, правена на ръка или точена на грънчарско колело, оръжия от желязо, съдове от бронз и сребро. Намереното е доказателство за относително високото обществено икономическо и културно равнище на локалното тракийско население и мощно развития му фетиш към предците.

 През 2000 година археолози откриват в м. “Турлата ” край гр. Троян - най-старото тракийско светилище в Хемус (Стара планина), датирано за ХІІІ - ХІ в. прочие Хр.По-късно земите на днешна Северна България попадат вграниците на римската провинция Мизия. Силно римско наличие в региона намираме по станциите, ситуирани край презбалканския път още през средата на І в. Активното потребление на Централния Балкан по време на двете дакийски войни, водени от император Марк Улпий Траян трайно свързва пътя с името му. Преминало през времето, през днешния ден това име е останало в топонима като Троян.

  Состра е дребен римски град, ситуиран на значимия боен път, свързващ Дунава с провинция Тракия. Основан е в средата на II век и просъществува до края на V век. Археологически екип от Националния исторически музей (НИМ) - София под управлението на доктор Иван Христов разкрива през последните шест години огромна римска цитадела, цивилно населено място, некрополи, раннохристиянска черква.

  Днес напъните на историците са ориентирани към опазване на старините и тяхното консолидиране в туристическите стратегии на община Троян. Реставрират се крепостните стени, построява се път и паркинг до сърцето на римския град-крепост. На Гергьовден се открива новият параклис до основите на една от най-старите църкви в Балкана - раннохристиянската базилика Св. Георги. През ХІІІ и ХІV в. целият край с днешните Ловеч и Троян играе значима роля в историческия живот на Втората българска страна. Тук, край античния римски път Виа Траяна, действат крепко укрепени замъци, охраняващи придвижването по значимия път и неговата защита. Вероятно още през Средновековието името на пътя се придвижва върху по-късно зародилото населено място - Троян.

Село Старо Стефаново - най-неизвестният архитектурен резерват в България

 През първата половина на ХІХ в. процъфтяват занаятите: абаджийство, горянство, грънчарство, дървостругарство, ковачество, стружнарство, кожухарство и златарство.Едно от първите места несъмнено се падало на грънчарството, обособило се във водеща, витална и до през днешния ден керамична школа. Развиващата се стопанска система на Троян (получил градското си кръщение през 1868 г.) намира своите пазари с изключение на на троянската чаршия и на панаира при Троянския манастир и в далечните Цариград, Босна, Херцеговина, Сърбия, Брашов. Вродената деловитост и спестовност на троянци, макар че се замогнали материално, намира отражение в жилищната архитектура. Троянският дом е непретенциозен и скромен, само че по тази причина пък комфортен и комфортен. Дом, който дава отговор на потребностите на бита и разрастващото се занаятчийство.

 Освобождението на България от турско иго отприщва вродената интензивност и деятелност на балканджиите. Троянци съумяват за малко повече от половин век да въздигнат града си от пепелище, каквото го оставили башибозуците през август 1877 година, в един проспериращ балкански град.

  През 1911 година светва първата електрическа крушка - Троян е третият град в България (след София и Пловдив), който се е електрифицирал още преди Първата международна война. Няколко занаятчийски работилници прерастват в индустриални предприятия за металообработване и машиностроене, също и в дървопреработващи, кожарски, кожухарски, за вълнен трикотаж, килимарство. Чрез цветущото си занаятчийство (грънчарство, калпакчийство, дървени изделия) и посредством разрастващата се промишленост Троян, дружно със селата от околията, се постанова като основен снабдител на тези творби по пазарите на България. А пък образцовото му зарзаватчийство заслужено популяризира името на Троян, именуван “градът на сините сливи и вълшебната ракия ”. 

  Първата копка на ж.п. линията Ловеч - Троян е направена на 29.ІХ.1929 година, само че това събитие, което трябвало да издигне още повече стопанството и стопанската система и да сътвори още по-висока просвета за достойните синове на Балкана, е осъществено чак през 1948 година

  Още от 20-те години културните и комерсиалните връзки на дребния Троян се насочват към Европа. През 30-те години троянци устройват изложби-базари на занаятчийски творби в Мюнхен, Хамбург, Виена, Милано, а в самия Троян - Постоянна занаятчийска галерия (предшественик на сегашния Музей на занаятите), чиято цел е да се разпространява града, неговото занаятчийско произвеждане и да притегля повече летовници.

„ Алтън Тетевен “ - Златен Тетевен

  Знанието и стремежът към по-висока просвета постоянно са се употребили с огромно почитание тук. Още от началото на века будните и заможни троянци изпращат децата си в университетите на Швейцария, Франция, Германия, Англия, Австрия, Чехия. Някога, един от немските ученици доктор Найден Шейтанов, беше писал, че като вид и темперамент троянецът “носи в душата и мозъка си съкровища за нова просвета, времето на която ще настъпи… ”

Инфо: www.troyaninfo.com