Историята на града, който продължава да гори от десетилетия СНИМКИ
Град Сентралия в Пенсилвания е запален и гори към този момент над 50 години.
Основан през 1862 година Сентралия се появи в отговор на процъфтяващия в региона рандеман на въглища. В града и покрайнината има големи находища на антрацитните въглища, които по това време са били мощно търсени за отопление. (Всъщност почти 95% от всички антрацитни въглища в Съединените щати са в Пенсилвания.)
Според някои експерти общото количество на суровината под Сентралия преди началото на всеобщия рандеман е било към 25 милиона тона. Така че не е изненада, че градът процъфтява за известно време като в пика си в него живеят над 2000 поданици.
Но когато идват 60-те години, от ден на ден и повече хора загърбват въглищата като способ за отопление и по този начин търсенето на им стартира да залязва. В резултат на това и популацията на града стартира да понижава като стига сред 1100 и 1200 души.
В допълнение, добивните компании към този момент са съумели да извлекат почти 50 до 70 % от използваемите въглища от под града и покрайнината още до 1962 година Така в града към този момент не се прави предходният огромен рандеман, макар че се откриват и други жилки на въглища в региона.
Огънят в мините на Сентралия стартира няколко дни преди 25 май (Денят на починалите във войните на САЩ) през май 1962 година Конкретната причина за това, което локалните поданици назовават „ случаят “, е обект на полемика и до през днешния ден.
Най-приетата доктрина гласи, че доброволната пожарна работа на града съзнателно е запалила градското бунище, с цел да понижи количеството отпадък преди Денят на починалите, защото сметището се намира покрай градското гробище. Пожарникарите не виждат, че под боклука има прикрит вход към шахтата на мина и в резултат огънят се популяризира, стига до нея и стартира пожар.
По това време към този момент има наредби, които изискват входовете на неизползваните мини да бъдат запечатани, с цел да се предотвратят сходни пожари, само че този вход просто е бил подценен.
Когато се схваща, че мината гори няколко дни по-късно – на 27 май 1962 година – Министерството на естествените запаси и органите на Сентралия се пробват, само че не съумяват да потушат пожара. Липсата на финансови средства мощно лимитира напъните на пожарната тогава, в миг в който стихията е най-потушима.
Правят се още няколко опита за гасене през идващите двадесет години – пробват се способи като изкопаване на дълбоки окопи, задушаване на огъня посредством изхвърляне на влажен пясък в тунелите на мината, както и доста други. Общо държавното управление харчи към 7 милиона $ в опити да гаси огъня, само че той постоянно оцелява след положените старания.
В последна сметка пожарната се отхвърля, защото пожарът не наподобява да съставлява заплаха за града или близките градове и единственото свястно решение за прекъсване на огъня би коствало над половин милиард $ – изкопава се солиден, 100-150 метра бездънен и съвсем километър и половина дълъг окоп.
И по този начин, локалната власт в Пенсилвания затваря няколко мини наоколо до рудника в Сентралия поради рисковите газове, които се популяризират през свързващите тунели към тези други мини, и по-късно пренебрегва обстановката.
Жителите на Сентралия изначало приветстват огъня с наслада. Те се възползват от нагряването на земята като, да вземем за пример, тротоарите и алеите на града не се нуждаят от разчистване през студените, снежни месеци, а някои даже се възползват от топла почва в градините си и отглеждат домати през зимата.
Но като сладкодумен знак за идни бедствия, през 1979 година притежател на бензиностанция открива, че огънят е загрял подземните му резервоари за гориво до 77 градуса по Целзий. Въпреки че не тази температура не е ни минимум покрай сериозната (газовите пари се възпламеняват чак при към 260 градуса по Целзий), това въпреки всичко е знак какъв брой гореща е земята в избрани региони. Газовете и топлината от огъня също по този начин стартират да убиват растителността.
През 1981 година минният пожар на Сентралия притегля вниманието на цялата страната с един безмалко гибелен случай. Дванадесетгодишно момче на име Тод Домбоски се забавлява в задния двор в къщата на баба си, когато земята под краката му се разтваря.
Домбоски съумява да се спре и да не падне в отворилата се огнена яма като се хваща за корен на дърво и вика за помощ. В този миг, в случай че братовчед му не е бил наоколо, с цел да му помогне, Тод най-вероятно щеше да почине от цялостния с въглероден окис пушек, който се подвига към него от ямата.
Историята на дребното момче стига до медиите в цялата страна и подтиква държавното управление към ограничения. Конгресът на Съединени американски щати отделя 42 милиона $ за пазаруване на земята и къщите на всички жители на града и тяхното пренасяне. В последна сметка Пенсилвания изразходва приблизително към 52 000 $ на къща, с цел да реалокира всички поданици.
Докато множеството жители избраха да вземат парите и да се насочат към по-безопасно място за живеене, шепа поданици отхвърлят да изоставен домовете си. Техният претекст е, че къщите им са в сигурност, макар изпаренията и други рискове, тъй като не са по пътя на пожара. Независимо от това органите на Пенсилвания през 1992 година афишират, че държавното управление може да изземе всяка частна благосъстоятелност, стига да компенсира притежателите за нея.
И въпреки всичко има жителите, които остават в града. Те водят продължителна правосъдна борба с страната, с цел да запазят домовете си и настояват, че всеобщото изкупуване на държавното управление произлиза от желанието му да добие скъпи минерали. От юни 2014 година осемте останали поданици на Сентралия получават правото да продължат да живеят, колкото си желаят в града с изискването, че държавното управление ще придобие земята им откакто умрат.
Градът Сентралия в този момент е съвсем град-призрак. Имотите, които страната или е закупила, или са конфискувани, са изравнени със земята, а растителност е превзела съвсем всичко, направено от индивида.
Минният огън в града гори към този момент повече от петдесет години и не демонстрира признаци на закъснение. Някои оценки настояват, че под Сентралия има задоволително въглища, с цел да поддържат този огън още двеста и петдесет години.
Излишно е да споделяме, че градът няма да бъде възобновен скоро, въпреки че някои от останалите локални поданици означават, че родният им град се е трансформирал в туристическа атракция, която се посещава от няколко хиляди души годишно.
…
Има капсула на времето, която е заровен в Сентралия през 1966 година Малцината жители, останали в града, възнамеряват да я разкопаят през 2016 година…
Смята се, че най-старият под земята огън, поддържан от въглища е в Горящата планина в Австралия, която тлее от почти 6000 години.
Източник: chr.bg
Основан през 1862 година Сентралия се появи в отговор на процъфтяващия в региона рандеман на въглища. В града и покрайнината има големи находища на антрацитните въглища, които по това време са били мощно търсени за отопление. (Всъщност почти 95% от всички антрацитни въглища в Съединените щати са в Пенсилвания.)
Според някои експерти общото количество на суровината под Сентралия преди началото на всеобщия рандеман е било към 25 милиона тона. Така че не е изненада, че градът процъфтява за известно време като в пика си в него живеят над 2000 поданици.
Но когато идват 60-те години, от ден на ден и повече хора загърбват въглищата като способ за отопление и по този начин търсенето на им стартира да залязва. В резултат на това и популацията на града стартира да понижава като стига сред 1100 и 1200 души.
В допълнение, добивните компании към този момент са съумели да извлекат почти 50 до 70 % от използваемите въглища от под града и покрайнината още до 1962 година Така в града към този момент не се прави предходният огромен рандеман, макар че се откриват и други жилки на въглища в региона.
Огънят в мините на Сентралия стартира няколко дни преди 25 май (Денят на починалите във войните на САЩ) през май 1962 година Конкретната причина за това, което локалните поданици назовават „ случаят “, е обект на полемика и до през днешния ден.
Най-приетата доктрина гласи, че доброволната пожарна работа на града съзнателно е запалила градското бунище, с цел да понижи количеството отпадък преди Денят на починалите, защото сметището се намира покрай градското гробище. Пожарникарите не виждат, че под боклука има прикрит вход към шахтата на мина и в резултат огънят се популяризира, стига до нея и стартира пожар.
По това време към този момент има наредби, които изискват входовете на неизползваните мини да бъдат запечатани, с цел да се предотвратят сходни пожари, само че този вход просто е бил подценен.
Когато се схваща, че мината гори няколко дни по-късно – на 27 май 1962 година – Министерството на естествените запаси и органите на Сентралия се пробват, само че не съумяват да потушат пожара. Липсата на финансови средства мощно лимитира напъните на пожарната тогава, в миг в който стихията е най-потушима.
Правят се още няколко опита за гасене през идващите двадесет години – пробват се способи като изкопаване на дълбоки окопи, задушаване на огъня посредством изхвърляне на влажен пясък в тунелите на мината, както и доста други. Общо държавното управление харчи към 7 милиона $ в опити да гаси огъня, само че той постоянно оцелява след положените старания.
В последна сметка пожарната се отхвърля, защото пожарът не наподобява да съставлява заплаха за града или близките градове и единственото свястно решение за прекъсване на огъня би коствало над половин милиард $ – изкопава се солиден, 100-150 метра бездънен и съвсем километър и половина дълъг окоп.
И по този начин, локалната власт в Пенсилвания затваря няколко мини наоколо до рудника в Сентралия поради рисковите газове, които се популяризират през свързващите тунели към тези други мини, и по-късно пренебрегва обстановката.
Жителите на Сентралия изначало приветстват огъня с наслада. Те се възползват от нагряването на земята като, да вземем за пример, тротоарите и алеите на града не се нуждаят от разчистване през студените, снежни месеци, а някои даже се възползват от топла почва в градините си и отглеждат домати през зимата.
Но като сладкодумен знак за идни бедствия, през 1979 година притежател на бензиностанция открива, че огънят е загрял подземните му резервоари за гориво до 77 градуса по Целзий. Въпреки че не тази температура не е ни минимум покрай сериозната (газовите пари се възпламеняват чак при към 260 градуса по Целзий), това въпреки всичко е знак какъв брой гореща е земята в избрани региони. Газовете и топлината от огъня също по този начин стартират да убиват растителността.
През 1981 година минният пожар на Сентралия притегля вниманието на цялата страната с един безмалко гибелен случай. Дванадесетгодишно момче на име Тод Домбоски се забавлява в задния двор в къщата на баба си, когато земята под краката му се разтваря.
Домбоски съумява да се спре и да не падне в отворилата се огнена яма като се хваща за корен на дърво и вика за помощ. В този миг, в случай че братовчед му не е бил наоколо, с цел да му помогне, Тод най-вероятно щеше да почине от цялостния с въглероден окис пушек, който се подвига към него от ямата.
Историята на дребното момче стига до медиите в цялата страна и подтиква държавното управление към ограничения. Конгресът на Съединени американски щати отделя 42 милиона $ за пазаруване на земята и къщите на всички жители на града и тяхното пренасяне. В последна сметка Пенсилвания изразходва приблизително към 52 000 $ на къща, с цел да реалокира всички поданици.
Докато множеството жители избраха да вземат парите и да се насочат към по-безопасно място за живеене, шепа поданици отхвърлят да изоставен домовете си. Техният претекст е, че къщите им са в сигурност, макар изпаренията и други рискове, тъй като не са по пътя на пожара. Независимо от това органите на Пенсилвания през 1992 година афишират, че държавното управление може да изземе всяка частна благосъстоятелност, стига да компенсира притежателите за нея.
И въпреки всичко има жителите, които остават в града. Те водят продължителна правосъдна борба с страната, с цел да запазят домовете си и настояват, че всеобщото изкупуване на държавното управление произлиза от желанието му да добие скъпи минерали. От юни 2014 година осемте останали поданици на Сентралия получават правото да продължат да живеят, колкото си желаят в града с изискването, че държавното управление ще придобие земята им откакто умрат.
Градът Сентралия в този момент е съвсем град-призрак. Имотите, които страната или е закупила, или са конфискувани, са изравнени със земята, а растителност е превзела съвсем всичко, направено от индивида.
Минният огън в града гори към този момент повече от петдесет години и не демонстрира признаци на закъснение. Някои оценки настояват, че под Сентралия има задоволително въглища, с цел да поддържат този огън още двеста и петдесет години.
Излишно е да споделяме, че градът няма да бъде възобновен скоро, въпреки че някои от останалите локални поданици означават, че родният им град се е трансформирал в туристическа атракция, която се посещава от няколко хиляди души годишно.
…
Има капсула на времето, която е заровен в Сентралия през 1966 година Малцината жители, останали в града, възнамеряват да я разкопаят през 2016 година…
Смята се, че най-старият под земята огън, поддържан от въглища е в Горящата планина в Австралия, която тлее от почти 6000 години.
Източник: chr.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ