Град Сърница е разположен в подножието на Родопите на брега

Град Сърница е ситуиран в подножието на Родопите на брега на язовир Доспат – обичано място на риболовците. Веднъж посетили Сърница вие ще останете вечно омагьосани от неповторимото обаяние на този баснословен ъгъл - вековни зелени гори, кристални планински ручеи и пресен планински въздух.

Триград - в пазвите на Родопите

Село Ковачевица - обратно към историята

 Сърница ще ви плени с неповторимото комбиниране на невероятна природа и съхранени традиционен дух, обичаи и традиции, сантименталната атмосфера на от дълго време отминали времена. Разположението на градчето на брега на един от красивите и чисти наши язовири прави Сърница забавно място за туризъм през последните години. На брега на язовир Доспат има издигнати вили и няколко почивни бази, предлагащи места за настаняване. За тези, които желаят да се откъснат от паниката и напрежението на огромния град, тук ще намерят идеалната опция за релакс и отмора измежду приказаната природа на Родопите.

 Град Сърница е ситуиран сред Велийшко-Виденишкия дял и Дъбраш в един от най-привлекателните региони на Западните Родопи. Този обаятелен ъгъл от родината ни е несравним като пейзаж и геоморфоложка форма. Покрай града минава р. Доспат, която се влива в едноименния язовир, който е с дължина 18 км. Средната надморска височина е 1250 м. На юг против града се издига стръмния скат на рида Дъбраш, обрисуван от плоско заравнено било по което се издигат върховете: Розов връх (Гюлтепе), Каракая, Беслет (най-високия 1938 м.), Каялийски връх, Ранча, Унген, Арсъзтепе, Чаерджик, Доганчукур, Каука. Откъм североизток се спускат полегатите скатове на Велиишко-Виденишкия дял по посока северозапад-югоизток, прорязан от множеството долове. В този дял се издигат върховете Велийца (1712) Черно връх, Малък Гаргалък, Голям Гаргалък, Малтепе и Келтепе, гъсто обрасли с можеби най-хубавите гори.

 Покрай града минава река Доспат, която отводнява едноименната долина. Тя е ляв приток на р. Места и извира в подножието на Розов връх. В непосредственост до града ни стигат водите на язовир „ Доспат ” едно от най- огромните изкуствени езера в нашата страна, издигнат през 1961-1968 год. Днес водите му се използуват за електродобив, напояване, за състезателен лов на риба, гребна база на ССУ „ В. Левски ” гр. Пловдив.

 Населението на града по данни от 2005 година е към 4000 поданици. Селището поражда през 1860 година От 16.09.2003 година Сърница е публично разгласен за град. В преброяването на популацията през 1910 г. Сърница я няма като независимо населено място. До 1947 година е към Девинска околия. Сърница е независима община (1979-1987 г.), включително селата Медени поляни и Побит камък.

 Горите заемат 80% от територията на кметството. Растителността е показана от бял бор, смърч и ела. Широко са публикувани черните и червени боровинки, малини, ягоди. Срещат се още билки и гъби. Фауната е показана от лисици, златки, катерици, сърни, елени и други В реката и язовира има пъстърва, кефал, костур, шаран и други Района е удобен за развиването на състезателен и ловджийски туризъм. Природните дадености и основаната добра материална база оферират опция за съчетаване на отмора с бране на гъби, билки и диворастящи плодове. Ежегодно Сърница се посещава от над 15 хиляди туристи и почиващи от страната и чужбина. В селското стопанство е застъпено най-вече производството на картофи и развъждането на овце и крави. Ежегодно в региона на кметството се създават над 5 хиляди тона доброкачествени картофи, които са известни в цялата страна.

 Писмени източници за основаването на селището не са открити, само че от разкази на остарели поданици на селото можем да предположим, че днешна Сърница приема непрекъснатите си жители след 1878 година От историята знаем, че територията на Сърница получава освобождението си 1912 година - до този миг тук са идвали " юруците " да летуват с многочислените си стада. Когато приказваме за основаването на Сърница би трябвало да имаме впредвид историческите данни за град Доспат. Първите непрекъснати поданици на Сърница са от Доспат. Освен Колибите, до основаването си Сърница постоянно се е наричала Горен Доспат. Първото публично наименование е Шабанлии на името на юрук Шабан, който допускаме е бил държател на тези земи. Но това име не е упоменато на един доста скъп документ от 1876 година " Топографска карта на съветското географско императорско сдружение ", а на тази карта е отразена местността " Хановете " на 2 км. източно от Сърница. През годините на буржоазна България 1933 година - Шабанлии се преименува в Сърница. Факта, че наоколо до селището се намират гробища ни дава съображение да твърдим, че в това землище е имало живот от римски времена. На 6 км. от Сърница в посока Бардуче - местността " Окуша " има гробища които датират от римляните, там минава пътя от Неврокоп за Пещера.

 Нa 3 км на север от гр. Сърница в местността „ Чибуците ” вирее единствения в Европа природозащитен шубрак " Върболист тъжник " (Spiraea salicifolia L.) - шубрак от сем. Розови (Rosaceae). Достига височина 1,5 м. -2 м., с продълговато яйцевидни до тесноланцетовидни, остро и двойно назъбени листа. Цветовете са розови, по рядко бели, събрани във връхни цилиндрични или пирамидални метлици. В България е открит единствено тук в Сърница. Местообитанието му е оповестено за предпазена околност " Чибуците ".

 Плаун блатен (Lycopodium alpinium) - e многогодишно тревисто растение от сем. Плаунови (Lycopodiaceae), пълзящо по земята стъбловилужно разклонено, с многочислени коренчета. Защитен тип. Ежегодно се образува по едно (рядко повече) спороносни класчета. Листата са линейно-шиловидни, по пълзящите стъбла - извити нагоре, а по спороносните са разперени на всички страни. Спороносното класче е без ръкохватка. Расте по влажните, от време на време в открита водна повърхност на тревисти съобщества.

 Маршрутът е един от най-привлекателните, тъй като пътят клати от начало до край по живописния язовирен бряг. Пътува се извънредно през гориста околност, по десния бряг, край последните западни скатове на Дъбраш. Платното до 8-ия километър е завършено с нова асфалтова настилка. Близо до летовището " Орлино ", на 3 км от Сърница пътят се уголемява и навлиза в открита околност. По-нататък, до самия язовирен бряг, следват местностите: Хаджиосманското, Махалата, Новото, Деризлий, Кървав дол и други, все наименования, свързани със остарялата история на град Доспат, когато юруците владеели тези земи. Пътят извива край безчет заливи, комфортни за лов на риба. Близо до землището на Сърница пътното платно се врязва в стръмно спускащите се скатове от запад. Тук се пресича огромен тунел, който довежда водите на реките Осинска, Вищерица и Канина в язовира. Преди него, по на юг, до язовирния бряг водата съвсем открива остатъци от остарели гробища, покрити с текли. На тях археологически разкопки не са правени. Личат остатъци и от керамични съдове. По западните скатове порастват безчет диворастящи плодове: алена и черна боровинка, малини, къпини, лечебни билки и ядливи гъби.

По цялото продължение на маршрута има построени мраморни чешми. В доспатския край те са над 500, други ги дефинират над 1200. Сенчестите скатове и кичестите горски поляни са дали заслон тук на три къмпинга. След сдържан поход от 3-4 часа се стига до летовището " Орлино ". По-високо над спускащия се склон от Дъбраша се намира историческата околност Манастира, чиито разкопки датират отпреди Второто българско царство.

Инфо: www.spisanie.to