Разлог - „Моя победа“
Град Разлог (Мехомия) е остаряло тракийско населено място. По поверие в далечното минало на това място тракийски военачалник е извоювал победа над съперника си. В чест на тази победа, формираното тук населено място той нарекъл " Мео Мия ", което на тракийски език значело " Моя победа ". С течение на времето, последователно хората в произношението на името " Мео Мия " за по благозвучно и по - елементарно произносимо, слагат буквата " х " в средата името станало " Мехомия ". Преди преименуването на Мехомия в Разлог през 1925 година локалните хора го наричали " Меомия " вместо Мехомия.
Към по този начин основаното обитаемо място, в не доста далечно минало, съгласно почвените и растителните условия, последователно се образуват обособени мехалници, като всяка махала е имала своята дребна черква и гробища. Градът се мие от три реки: Цръна река, Бела река и Язо. Те събират водите си от юцния скат на Рила планина и изтчните поли на Пирин. В скоро време южните и югоизточните околности на града ще допрат и до река Изток. Няма различен град в България, който да се мие от четири реки. Особено скъпа е реката Язо с непрекъснатото си равнище на водата, температурата и индустриалната роля, която извършва.
Стари турски документи, че цялата разложка долина е била обрасла с борова гора и я наричали " Чам Бахчеси " (борова градина). В местността " Катарино ", в дерето " Скоко ", е имало чарк за бичене на дъски. А по поверие, по този начин наречената " Леската " (северният скат на Голак - Тепси тепе) е била обрасла с борова гора и жителите на града са насичали греди за изграждане на къщите си от нея.
Градът Мехомия като околийски център, дружно със селата, са съставлявали по този начин наречената Разложка околия - Разлог касабаси. През 1925 година градът е преименуван на името на околията - Разлог. През първата половина на 9 век, по времето на българския държател Пресиян, войските му под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим - Бук до Бялото море. Оттогава Разложко е присъединено към българската страна. Надписът върху камъка, открит при село Филипи, североизточно от град Правища, удостоверява това. От 1382 година до 1912 година месец Октомври, Разложко е под турска власт.
Центърът на града в предишното, и до в този момент се назовава " Пазаре ". Тука са били конакът, пощата, военният клуб, джамията, турските учебни заведения, аптеката и магазините. В средата на пазаре е била и кулата с часовника. Около кулата са били прилепени бараки - дребни дюкянчета, които беледието (общината) е давала чартърен. Собствени здания с дюкяни на пазаре са имали следните българи: Коджебашицки, Дункини, Крачански, Захови, Лесикови, Елчини (Драглишкият хан), Максеви, Тумбеви, Каназиреви, Пене Бонков, Малчови, Миджилизови, а Билю Хаджицки имал и ковачница. Въобще цялата търговия е била в ръцете на българите. Турските дюкяни са били на Ибрахим ефенди, Рустем ефенди, Мустафа Чуруков и арнаутина Биберджията с дюкян чартърен. " Бибер " на български значи пипер и тъй като той бил арнаутин (народно название на албанци) наричали го Биберджията. При него можело да се откри всякаква стока. Ако нямал мечтаната, след поръчка той незабавно я доставял. Дори и медикаменти се намирали при него. Разните типове артикули в града са докарвани от Неврокоп, Сер, Драма, Кавала, Солун, Кочани и други През лятото на 1912 година Ибрахим ефенди от гр. Сер с камили докарал артикули и напълнил дюкяна си. Ние тогава за първи път видяхме камили.
Най-голямото и най-видното здание на пазаре бил конакът. Построяването му стартира през 1903 година на място, закупено от Катончови. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание на конака е бил построен единствено първия етаж с мазетата и гредоред за втория. В мазетата са били задържани и бити видните българи от града в навечерието на войната от 1912 година. След дадената прошка в 1904 година до конака е издигнато по-малко здание, което е служело за затвор.
По време на Възраждането будното население на Мехомия взема ефективно присъединяване в битката за българска култура, независима българска черква и национално избавление. През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия, а в края на същия век е основано килийно учебно заведение с пръв преподавател Йосиф Манзурски. През 1834 год. е издигната църквата “Свети Георги ", като през идната 1835 год. по самодейност на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е издигната постройка за килийно учебно заведение. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов учебното заведение прераства в новобългарско. През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под управлението на Кузман Поптомов (Шарланджията) е учреден локален революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са задържани и градът не въстава.
Седем души от Мехомия участвуват като опълченци в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). През XIX век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско населено място в Неврокопска сподели на Османската империя. Поминък на популацията му е бил земеделието (главно царевица) и отглеждането на животни, а от занаятите били развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов, в края на века всяка неделя в Мехомия се провеждал панаир. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия е посочено като населено място с 405 семейства, 650 поданици българи и 450 поданици помаци.
След Освобождението на България в 1878 година, Мехомия остава в рамките на Османската империя. Жители на града подписват прошението на популацията от Разложко (2 март 1878 година ) до съветския командир княз Николай Николаевич за освобождението им от властта на султана.
Жители-християни на Мехомия подписват и ревюто молба до Великия везир за изпращане на българския епископ и за публично признание на българските общини в Разложко. През 1889 година е формирана Разложката българска община. През 1891 година е издигната двуетажна постройка за мехомийското българско класно учебно заведение “Св. Св. Кирил и Методий ”, през 1894 година е открита цялостна прогимназия. През 1895 година за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий. Към края на XIX век Мехомия е към този момент център на обособена сподели в границите на Серския санджак.
През 1896 година Гоце Делчев основава в града комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год. група четници навлизат в града и стартират да действуват дружно с локалните въстаници, само че предстоящото нахлуване на основните сили откъм Рила не се реализира. Турската армия и башибозук избиват към 45 души и опожаряват към 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. При експлоадирането на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска армия по долината на река Места. През идващите десетилетия Разлог се благоустроява и разраства стопански, открити са няколко предприятия работещи най-вече в леката индустрия.
През последните години туризмът се обрисува като предпочитана област със мощно въздействие върху стопанската система на града. Разлог изобилства от туристически запаси и предлага разнородни благоприятни условия за туризъм: културен, екотуризъм, ски, голф и СПА. Наред с забавни естествени и археологически обекти, ситуирани на живописни места, които заслужава да се посетят, би трябвало да се спомене и локалният исторически музей.Многобройните му експонати показват хилядолетната история на този край, измежду тях са и няколко представители на Възрожденската разложко–чепинската къща (Астинова къща, Парапунова къща, „ Кипрова къща ”), сбирките от локално обичайно облекло и присъщи занаятчийски творби от ХVІІІ и ХІХ век, а също и паметни знаци, фотографии, документи и сбирки от оръжие, които описват за въстанията и войните в името на свободата.
Инфо: www.svetimesta.com
