Град Разград е наследник на античния град Абритус, основан от

Град Разград е правоприемник на античния град Абритус, учреден от римляните при тяхното идване на Балканите и съществувал през интервала I-VI век. Името Абритус е латинско и значи "стръмен ".

Още от края на ХІХ век учените търсят местонахождението на споменавания от античните създатели град, който става ясно през 1954 година По време на археологическите изследвания на руините към Разград екип, управителен от проф. Теофил Иванов, открива тук колона с името Абритус, който през днешния ден е археологически резерват.

Абритус е един от най-добре проучените и експонирани антични градове в страната. На негова територия е основан археологически музей, богат лапидариум, реставрирано е градско римско жилище (Вила Урбана). Археологическата експозиция съдържа неповторими артефакти от праисторията, от културата на траки и римляни.

Древна история

Най-ранните следи от човешко наличие в региона са открити в местностите Чуката и Хисарлъка край град Разград, Чакмаклъка край град Кубрат и Друма при село Осенец. Откритите там кремъчни сечива датират от късната старокаменна ера – 18 000-15 000 година прочие Хр. Абритус е учреден в края на І в. н.е. като римски боен лагер върху руините на остаряло тракийско населено място и се е увеличен до един от най-големите градски центрове в провинция Долна Мизия. Античните създатели загатват Абритус по отношение на борбата, състояла се в неговата местност през 251 година, в която намерил гибелта си император Траян Деций. Абритус е и седалище на свещеник. Разрушен е през 586 година при настъпление на аварите.



„ Открили сме основите на шест солидни здания на юг, само че защото пространството ни е лимитирано, ще останат по този начин и ще бъдат консервирани и реставрирани по този метод. В региона на новия интерактивен музей започнахме изследване по план „ Мистика и действителност “. Там трябваше да има стъпала, само че по закон би трябвало да се проучат тези терени преди строителство. Там открихме други здания. Сега продължаваме да ги изследваме “, разкри пред Novini.bg Галена Радославова, началник на археологическия екип, осъществяващ разкопките на археологическия резерват Абритус.



Експертът разкри, че доста дребна част от самия град е проучена. „ Абритус е ситуиран на повърхност от 40 декара. Имаме проучена една доста огромна базилика, най-вероятно епископската базилика, тъй като античните създатели загатват, че Абритус е бил епископски център. Още през 50-те години е проучена, консервирана и реставрирана с изключение на цялата крепостна с солидни стени с дебелина към 3 метра и височина 12 метра, с 4 врати и 34 кули. През 50-те години, когато стартира градежът на завода за антибиотици тогава идват експерти, които стартират постоянни археологически разкопки. Преди това един локален преподавател учен Анани Явашов, който е дядо на Кристо Явашев, прави първите изследвания, дружно със Карел Шкорпил вършат първия проект на Абритус. Когато стартира градежът на завода се открива във вътрешността основите на доста здания и идват археолози от Археологическия музей в София и стартират изследвания. Проучени са един склад за жито, разкрита е една базилика от V век и западната врата и западната крепостна стена, само че за жалост всичко това е под завода. 1/3 от тази повърхност от този късно древен град, издигнат от император Константин Велики и неговите синове през 30-те години на ІV век и е съществувал до края на VІ век, когато е бил погубен от аварите “.



„ Ранният град Абритус, който е обвързван с огромното стълкновение сред готи и римляни през 251 година, в което умира първият римски император под ударите на варварите, е Деций Траян и неговият наследник съимператор Херений Етруск. Този ранен град се намира на 500 метра от града на Константин Велики, който е християнски град. Намираме доста архитектурни елементи, които свидетелстват за това. Разкрита е една солидна постройка със 17 пространства, една част от нея е експонирана и може да се види, както и базиликата и една огромна постройка от VІ век, която е открита още през 70-те години на ХХ век “.



Големите находки

„ През 70-те години при разчистване на източната крепостна стена е намерено най-голямото в страната златно монетно богатство от 835 монети. Те са от разнообразни римски императори от V в. са всички. Пазят се в трезор и се изнасят единствено при избрани специфични случаи, както и златният пегас, тъй като се намираме на края на града и нямаме постройка за музей в града. Сградата, в която се обитават част от експонатите е строена за археологическа база, когато са почнали разкопките на Абритус. Въпреки това всички археологически находки, изложени на място са оригинали “, посочи Галена Радославова.



Златният пегас

През 1973 година в село Вазово до гр. Исперих и Свещари селяндур открива пегаса инцидентно по време на оран в равнищата си. Той е изровил статуетката я посочил на приятелите си. Един от тях я разрязва. Другата половина с конската глава дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището разбрали локалните учители и те алармирали властта. Отрязаната половина, осквернена от мъжете обаче, изчезва. Така на историците са постанова да гадаят дали от земята е бил изровен ритон или различен тип ритуална статуя. Статуетката от солидно злато тежи близо половин кг. Тя се изважда по време на разнообразни тържества. Описанията на откривателя обаче дават учредения да се смята, че става дума за така наречен торевтика, изработвана от античните траки.



Първият римски император, умрял отвън рамките на Рим

Първият държател на Рим, намерил гибелта си отвън рамките на империята, лежи под руините на античния град Абритус край Разград. Според легендата той е имал позлатена каляска, която в никакъв случай не е откривана. Златната каляска на императора В Разград се описват митове за това, че под руините на Абритус лежи заровена златната императорска каляска на Деций, която чака да бъде открита, само че каква е истината.

Галена Радославова развенча тази легенда, като посочи, че колесницата не може да бъде под завода. „ С нашите изследвания сме намерили приблизителното място, където е бил военният лагер на римските легиони – местността Полето, покрай село Дряновец. Там намерихме доста колчета от палатки, доста от нитовете на шлемовете, ребрата на самите шлемове, един легионерски нож. Това са находки, които свидетелстват, че там най-вероятно е бил лагерът на римляните. Има и доста монетни находки, които трасират пътя на евакуиране на римляните, които са били съкрушени и императорът и неговия наследник умират в тази борба “.

„ Сега доста ни се желае да създадем сондажни изследвания на мястото на самата борба. Много антични създатели загатват, че римляните са потънали в тресавище и тъй като наоколо минава река Бели Лом, имаме и образна визия къде би могло да се случи това, само че е належащо да създадем нужните изследвания, с цел да потвърдим тази теза. Много рядко се намира мястото на борбата и за нас това бе едно изобретение “, призна ръководителят на археологическия екип.



Експертът прецизира, че това е късен град и няма по какъв начин тя да се намира в него. „ Слизали сме до стерилна почва. Най-ранните находки са след 30-те години на ІV век, а борбата е била 50 години по-рано 251 година юни месец. Така че няма по какъв начин да бъде колесницата тук. Много ни се желае ранния град да проучим “.



Историята

Траян Деций стартира ръководството си през 249 година, откакто отпред на Дунавската войска потушава протеста на легионите в Мизия против предшественика си Марк Юлий Филип. Така блатата към Разград са станали гробница за 30 000 легионери. Императорът желал да върне блясъка на разтърсената от варварските нашествия империя. Той почнал да строи терми и пътища, само че скоро по-късно трябвало да изостави мирните каузи и да тръгне на война.

През 250 година многохилядна войска от немски племена, отпред с готския държател Книва, нахлула в земите на Римската империя. Нашествениците минали Дунав. Те по едно и също време дебаркирали при устието на Огоста, при крепостта Нове край Свищов, при стените на Сексагинта Приста и Дорострум (сега Русе и Силистра). 75 хиляди бойци се отправили към центъра на Тракия - Филипопол (Пловдив), като по пътя си опустошавали села и градове. Те обсадили града и подкрепени от неговия шеф Луций Приск, го завладяли.

За измяната си римлянинът бил заплатен и разгласен за император. Така Деций бил заставен да отбранява и империята си. Той събрал войски и се отправил на север от Балкана, решен да срещне войските на Книва по време на отстъплението им, когато натоварени с плячка, те се готвели да преминат Дунав назад на път за дома.

Решителната борба сред двете армии се разиграла край стените на античния Абритус. Хроникьорите настояват, че огромното стълкновение почнало на първи юли 251 година. Деций употребил препоръките на командващия мизийските легиони Требониан Гал да раздели войските си на три. С двата отряда да удари готите, а третия да държи в запас. Следобед римляните съумели да разбият готите и тръгнали да ги преследват. Така влезнали в блатиста околност, която се оказала непроходима.

Историограф показва, че попаднали там вследствие на изменничество на пълководец. Той подмамил своите да тръгнат натам, откъдето знаел, че армия не може да премине, и по този начин обезпечил успеха на варварите. Деций видял, че победоносната му войска умира и хвърлил в багра и последния си запас. Задно със сина си Етруск императорът застанал отпред на офанзивата. Пръв паднал на бойното поле, прободен от копие. Така Траян Деций намерил гибелта си в мочурищата, погълнали 30-хилядната римска войска, разрушена край Разград от готския пълководец Книва.

Предателят Требониан Гал бил провъзгласен от нашествениците за император и подписал позорен контракт за мир, съгласно който римляните трябвало да заплащат на готите налози.

Абритус през днешния ден

Днес огромните находки, открити при археологически разкопки в резервата, са събрани в музей навън. В парковата част на Абритус са експонирани 70 епиграфски паметника, множеството от които се датират от римската ера. Тук могат да се видят и находки, свързани с езическия фетиш, измежду които жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Многобройните надгробни надписи на старогръцки и латински са удостоверение за разнородното население, обитавало Абритус през вековете. Значителен интерес съставляват и датираните от ХVIII и ХIХ век надгробни и строителни надписи - християнски, мюсюлмански и един арменски.

Интерактивният музей „ Абритус “ се състои от 12 тематични зали. В първата зала, отдадена на изследванията, подът съставлява светеща скица на Абритус, разграничена на тематични зони. Когато се стъпи в съответната тематична зона на пода се появява една от проучените здания на музея, съпроводена с аудио или филм със съответната тема. В другите зали са ситуирани тематики за монетното дело, за златното богатство, в друга зала можете да се облечете като римляни. Така посредством игра посетителите могат да научат историята на античния град.



В залата на боговете голям въртящ се диск ще ви помогне да научите кой древногръцки на кой римски господ дава отговор. В залата за деца има пъзели с римски мозайки, можете и сами да извършите своята римска монета от глина. В кино залата можете да гледате филм за Абритус. Има и зала, отдадена на любопитни обстоятелства за римляните, като „ Носели ли са долни дрехи? “ и „ На кого е кръстен месец януари? “. Зад десетки малки врати ще откриете изобретенията, които изискуем на римляните.

В интерактивния музей ще научите за римляните още:

какво е било менюто на римляните

какви поговорки са употребявали

от какъв брой души се състояли легионите им

каква е била модата им

какво се е случило при последната борба на император Траян Деций

по какъв начин е намерено златното богатство в Абритус

Освен това до 15 септември всички гости на интерактивния музей и експозицията имат опция да прегледат изцяло гратис.