Град, нарисуван с музика, памет и толерантност С аромат на риба,

Град, нарисуван с музика, памет и приемливост

С мирис на риба, сол и споделеност - по този начин стартира Никулденската етнопалитра, отдадена на хората, езиците, песните и историите, които дружно рисуват лицето на Бургас. Ден след празника на града духът на Никулден продължи да витае в залата, изпълнена с хора, музика, истории и багрите на многоликия град на морето, на пристана и на отворените сърца.

Бургас постоянно е бил повече от кей за кораби - той е кей за хора от близо и надалеч. Многоезичен, многоетнически, разнолик - град, в който разликата не разделя, а обогатява. Именно този феномен от 12 години изследва Центърът за еврейско-българско съдействие „ Алеф " и посредством образованието и културата потвърждава, че тайната на същинското другарство се крие в опознаването.

„ Бургас не е просто град, а кей на спасението - място, където през годините са намирали дом арменци, бягащи от геноцида, белогвардейци след Руската гражданска война, евреи, избавени от Холокоста, а през днешния ден - украинци и хора от разнообразни точки на света, търсещи мир и бъдеще. Приемете довечера като апел за живот в съгласие и като митинг против езика на омразата ", обърна се към публиката Алберта Алкалай - ръководител на Център „ Алеф ".

Как разнообразни нации и култури са се преплитали по тези земи през вековете, с цел да се роди днешният Бургас - град без „ чист " образ, само че с същински човешко лице - наблюдава заместник-кметът по обучение на Община Бургас Михаил Ненов. „ Ние всички демонстрираме онази жадност да бъдем дружно и да се споделяме един с различен. И вие тук, и поколенията, които са се смесили в този самобитен казан, образуват това, което назоваваме през днешния ден Бургас ", сподели той, благодарейки на присъстващите за желанието им да продължат дружно да гледат към бъдещето.

Водещ на вечерта бе артистът Дилян Николов, който дружно с публиката „ рисуваше " Бургас не с четка и бои, а с думи, ноти и човешки ориси. Истинската палитра обаче бе в ръцете на художника Румен Статков - с над 40 независими изложения в България и чужбина, създател на знаковия графичен цикъл „ Послание към света ". Неговата задача беше да улови в картини това, което на сцената се раждаше в ария, слово и танц - етнопалитрата на един град.

Никулденската етнопалитра се разля в багрите на разнообразни ориси, горест и очаквания посредством песните и танците на младите украински реализатори от културно-образователен център „ Burgas voices ", Никол Мерджанова, Роза Божинова, Хачик Сърабян, художника-бард Жеко Стоянов и деца от ОУ „ Христо Ботев " в бургаския квартал „ Победа ".

Емоционален връх сложи Мария Касимова-Моасе - публицист и публицист, която показа монолог, основан по документални истории на три ромски дами, избавили деца по време на Холокоста. История за смелостта, тишината на героизма и човешкия избор - без показност, без очакване за овации.

Вечерта мина и през поетичните крайбрежия на Бургас - със стиховете на Костас Варналис, гръцкия стихотворец, роден и учтив в града, както и с творчеството на Реджеп Кюпчу - поета, писал на български и турски, чиито стихове звучат като изповед към Родината.

Публиката бе възпламенена от обичаните златни шлагери на композитора и потомък на остарял гръцки жанр Стефан Диомов и пя дружно с него - знак на българската музика.

Невидим воин на вечерта бе морето - оня, който свързва култури, хора и ориси. А върху платното на Румен Статков остана това, което най-трудно се разказва с думи - обликът на Бургас. Град без „ други ". Град, в който има единствено „ ние ".