Този български град е с най-мистериозното име
Град Меричлери в Хасковско има население от 1642 души.
Със сигурност обаче всеки, който чуе името му го запомня вечно.
Град Меричлери съществува като населено място от 1373 година. За името и основаването му има доста митове и археологически обстоятелства.
Една от легендите споделя, че княгиня Мери от британски генезис се излекувала с минералната вода и оставила името си от признателност на селището.
Според друга легенда тук имало доста „ мерѝ “ (пасища) и оттова идва името на селището.
Името му може да се свърже и с близката река Марица, наричана от турците „ Мерич “.
Днес най-утвърдено е тълкуванието от арабско-турски: „ Мер “ значи „ горчиво “, „ ич “ в превод е „ пия “, а „ лери “ е турско разбиране за минало причестяване. Всичко това е в резултат на горчивия усет на минералната и другите питейни води в региона.
Оттук можем да се заключи, че името на селището Меричлери значи „ горчива вода “.
Исторически данни демонстрират, че в региона на днешния град Меричлери преди н. е. е имало тракийско, а по-късно и римско населено място. Има остатъци от шест тракийски надгробни могили, както и открити монети от времето на Филип Македонски и Александър Велики. Намерени са тракийски съдове, сечива и обредни предмети, както и бронзова статуетка на бога Зевс от ІII век преди н.е. Историци допускат, че покрай гр. Меричлери е бил римският град Пазар Пизос, учреден от император Септимий Север. В града към момента могат да се видят остатъци от римски мост, декориран с лъвски глави, до който е имало римско населено място.
За произхода и основаването на бившето село Меричлери в летописната книга на ОУ „ Димитър Н. Матевски “ от 1899 година се чете следното: „ Селото е учредено, когато турците завладяват родопските замъци Цепина и Раховица през 1373 година. Действително оттова бягат от турските зверства три рода Генчоолар, Радиолар и Моллите и се откриват наоколо до минералния извор „ Соленци “. Открити от турски ловци, те са хванати и направени ратаи в чифлика на Али Осман. Местността е наречена „ Гяурово “. Разрешено им е да си създадат колиби против чифлика и по този начин се слагат основите на дребното селце, наречено „ Мерич гяур “. Освен това име селяните получили от близките селища името „ рупаланци “ на името откъдето идвали. Друго доказателство са говорът и облеклото им. След 170 години взаимен живот, през 1543 година, се убива синът на Али Осман, падайки от коня до една могила, която носи неговото име „ Османова чука “. Това дава мотив на всички турци да изоставен чифлика и се преселят в близките села и градове. В този интервал броят къщите „ тип-колиба “ нараства от 30 на 50. “
Преселвали от региона и страната най-вече овчари. И в този момент доста от имената на родовете носят имената Овчарови, Загорови, Мекови. Привлечени от качествата на солите от минералната вода, помагащи за оплождането на овцете и увеличавали млеконадоя. Освен многото „ мерѝ “ за пàша привличали ги и мекият климат, както и отбраната от ветровете. По статистически данни през 1877 година Меричлери е имало над 1300 поданици и било едно от най-големите села с чисто българско население.
Със сигурност обаче всеки, който чуе името му го запомня вечно.
Град Меричлери съществува като населено място от 1373 година. За името и основаването му има доста митове и археологически обстоятелства.
Една от легендите споделя, че княгиня Мери от британски генезис се излекувала с минералната вода и оставила името си от признателност на селището.
Според друга легенда тук имало доста „ мерѝ “ (пасища) и оттова идва името на селището.
Името му може да се свърже и с близката река Марица, наричана от турците „ Мерич “.
Днес най-утвърдено е тълкуванието от арабско-турски: „ Мер “ значи „ горчиво “, „ ич “ в превод е „ пия “, а „ лери “ е турско разбиране за минало причестяване. Всичко това е в резултат на горчивия усет на минералната и другите питейни води в региона.
Оттук можем да се заключи, че името на селището Меричлери значи „ горчива вода “.
Исторически данни демонстрират, че в региона на днешния град Меричлери преди н. е. е имало тракийско, а по-късно и римско населено място. Има остатъци от шест тракийски надгробни могили, както и открити монети от времето на Филип Македонски и Александър Велики. Намерени са тракийски съдове, сечива и обредни предмети, както и бронзова статуетка на бога Зевс от ІII век преди н.е. Историци допускат, че покрай гр. Меричлери е бил римският град Пазар Пизос, учреден от император Септимий Север. В града към момента могат да се видят остатъци от римски мост, декориран с лъвски глави, до който е имало римско населено място.
За произхода и основаването на бившето село Меричлери в летописната книга на ОУ „ Димитър Н. Матевски “ от 1899 година се чете следното: „ Селото е учредено, когато турците завладяват родопските замъци Цепина и Раховица през 1373 година. Действително оттова бягат от турските зверства три рода Генчоолар, Радиолар и Моллите и се откриват наоколо до минералния извор „ Соленци “. Открити от турски ловци, те са хванати и направени ратаи в чифлика на Али Осман. Местността е наречена „ Гяурово “. Разрешено им е да си създадат колиби против чифлика и по този начин се слагат основите на дребното селце, наречено „ Мерич гяур “. Освен това име селяните получили от близките селища името „ рупаланци “ на името откъдето идвали. Друго доказателство са говорът и облеклото им. След 170 години взаимен живот, през 1543 година, се убива синът на Али Осман, падайки от коня до една могила, която носи неговото име „ Османова чука “. Това дава мотив на всички турци да изоставен чифлика и се преселят в близките села и градове. В този интервал броят къщите „ тип-колиба “ нараства от 30 на 50. “
Преселвали от региона и страната най-вече овчари. И в този момент доста от имената на родовете носят имената Овчарови, Загорови, Мекови. Привлечени от качествата на солите от минералната вода, помагащи за оплождането на овцете и увеличавали млеконадоя. Освен многото „ мерѝ “ за пàша привличали ги и мекият климат, както и отбраната от ветровете. По статистически данни през 1877 година Меричлери е имало над 1300 поданици и било едно от най-големите села с чисто българско население.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ