Град Газа, Ивицата Газа – Фарах Бакр и нейната кукла

Град Газа, Ивицата Газа – Фарах Бакр и нейната кукла са неразделни.

Когато домът й беше отчасти опустошен от израелска въздушна офанзива, тя намерения, че куклата е изгубена, само че съумя да забележи светлосинята си рокля под отломките.

„ Бомби! “ сподели Фара. „ Те бомбардираха джамията до нас “, продължи тя учудено.

Петгодишното дете изрови куклата и я избърса, настоявайки да я заведе в болничното заведение ал-Шифа, където тя и фамилията й търсят леговище.

„ Тя е разрушена, само че я желая с мен “, сподели тя. „ Измивам я, сресвам косата й и я прибирам на опашка. “

Постоянните бомбардировки на Газа ужасяват децата, живеещи там, и Фара не беше по-различна, даже когато спеше.

„ Когато бомбардировката стане интензивна, аз я държа, до момента в който тя трепва в съня си “, сподели по-голямата й сестра Ширийн, на 21 години.

Децата в болница ал-Шифа са изгонени от домовете и познатите си пространства, прекарвайки дните и нощите си в боязън от непрекъснатия взрив от бомби, падащи на всички места към тях.

Някои от тях съумяха да сграбчен прочут предмет от домовете, с които се сбогуваха, като изровиха дребна, блестящо оцветена играчка от отломките, както направи Фарах, или взеха най-близкото нещо, което можеха да държат в ръцете си.

Буквално да се държат за нещо, което може да им припомня за дома.

Изключителната претъпканост на болничното заведение значи, че фамилиите са се настанили на всички места, където могат да намерят място да се открият, в коридорите, в градината или на пода на болничните стаи.

Тайсеер ал-Шариф и фамилията му се събраха към болничното легло с дребната Джуд, 3-годишна, седнала на него с превръзка на главата.

Те се движеха на юг от град Газа към Вади Газа на 13 октомври, когато израелски военни самолети нацелиха автомобила до тях. Семейството се мести на юг, както ги инструктира израелската войска, „ поради тяхната лична сигурност “.

„ Шрапнелът ни хвана “, сподели Тайзър. „ По телата ни течеше кръв. Джуд беше ударена от парче шрапнел в главата си и изпадна в безсъзнание. “

Семейството се опита да се скрие зад бетонната преграда на полицейски контролно-пропускателен пункт и в последна сметка се върна в град Газа пешком, като Тайзер сподели на по-големите си деца да вървят на няколко метра едно от друго, „ тъй че в случай че ни атакуван, най-малко ние няма да умрат всички ”.

Линейка ги откара в Шифа и Джуд се разсъни от комата си един ден по-късно, без да може да произнесе нито дума. Тя претърпя увреждане на нерва на левия си крайник, за което сега получава физиотерапия.

Тя се изправи в леглото, държейки елементарна пластмасова играчка за нареждане на пръстени, която наподобява я утешаваше. Баща й я беше извел от болничното поделение, с цел да й го купи.

„ Опитвам се да повдигна настроението й, повеждам я на открито до магазините, с цел да купя обичаните й неща, обичаната й храна “, сподели татко й.

„ Тя обича юфка, само че сега може да пие единствено бульона. Все отново това е голямо усъвършенстване отпреди “, продължи той. „ Тя постепенно възстановява говора си и спря да повръща. Преди тя да не взаимодейства с никого. “

Наблизо Батул Абу Кареш, на 10 години, играеше със сестрите си с пластмасови плодове и зеленчуци, единствените играчки, които съумяха да вземат от вкъщи си в квартал Карама.

„ Не се опасявам толкоз от бомбардировките “, самоуверено сподели тя. Тя и сестрите й бяха утешени от това, че имат други деца към тях.

„ Бях по-уплашен, когато бяхме в нашия дом. “

„ Искам войната да свърши. Иска ми се всички да можем да останем живи и да не се загубим един различен “, добави тя.

От 7 октомври офанзивата на Израел в линията Газа е умъртвила повече от 4300 деца, двойно повече от броя на палестински деца, убити в окупирания Западен бряг и Газа от 1967 година насам.

Повече от 10 500 палестинци са били убити, като съвсем половината от този брой са тези, които са изпълнили заповедите на израелската войска да се придвижат на юг. Повече от 2660 палестинци към момента са под руините, 1350 от които деца.