„Той диша“: Моите два часа под развалините на Газа след израелски удар
Град Газа — На сутринта, когато се случи немислимото, татко ми държеше радиото покрай себе си, надявайки се новините бюлетинът може да донесе някакво облекчение, като да вземем за пример вест за преустановяване на огъня. Майка ми се опитваше да даде успокоителен звук след следващата дълга и безсънна нощ в фамилния ни дом в центъра на град Газа.
„ Надявам се, че днешният ден ще мине умерено или най-малко ще бъде нещо друго от нощес “, сподели ни тя.
Онази заран – 7 декември – откакто се свързах с новинарското ми бюро в Доха, с цел да ги уведомя, че сме претърпели тежката нощна бомбардировка, аз се причислих към моя 65-годишен татко Рафик, който слушаше новините.
Никой от нас нямаше визия какво следва.
Случи се за няколко милисекунди. В един момент утринното блестящо слънчево греене изчезна, до момента в който целият свят потъна в мрак и двегодишният ми наследник Рафик, брачната половинка ми Асмаа, татко, майка Надя и сестра Фатма бяха хвърлени в черен свят от задушаващ прахуляк, пушек и огън. <...
Прочетете целия текст »
