Град Газа – Фотографът на свободна практика Самех Мурад беше

Град Газа – Фотографът на свободна процедура Самех Мурад беше в болничното заведение ал-Шифа в най-лошия миг от живота си в петък, октомври 13.

Съпругата, дъщерите, майката и братята и сестрите на 29-годишния юноша бяха избягали от град Газа по-рано същия ден на задната част на пикап, насочвайки се на юг към Хан Юнис.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла Картографиране на войната сред Израел и Палестина, огромни събития на място Заповедта за пренасяне на Израел в Газа може да бъде „ закононарушение против човечеството ": Организация на обединените нации „ Получаване на смъртни закани “: Египетски плувец атакуван поради поддръжка за Палестина завършек на списъка

Съпругата му Дина Тахер почина в оня предопределен ден, когато въздушна офанзива бомбардира конвоя от бягащи цивилни.

„ Тя беше любовта на живота ми “, сподели той пред Al Jazeera. „ Не мисля, че в миналото ще срещна някой като нея още веднъж. “

„ Бяхме влюбени в продължение на пет години … само че чух, че някой е изискал ръката на фамилията й, тъй че реалокирах небето и земята, с цел да убедя фамилията й, че съм подобаващ през 2021 година “

Дина беше уплашена от седмица, до момента в който Израел безмилостно бомбардираше град Газа. Тя се тревожеше за сигурността на двете им дъщери, 22-месечната Майар и бебето Мирна.

Онзи ден, сподели Самех, Израел изиска палестинците в Северна Газа да се изтеглят и да се насочат на юг, а Дина смяташе, че би трябвало, с цел да бъдат в сигурност.

„ Тя не беше сигурна, само че също по този начин се притесняваше, тъй че в последна сметка отиде “, сподели той, гледайки встрани. Самех остана в болница ал-Шифа с други публицисти, които работеха оттова – болничното заведение приютяваше хиляди хора на територията си, които бяха изгубили домовете си и се скупчиха един в различен от боязън.

Но евакуираните бяха ориентирани от израелски бомби от небето. Повече от 70 души, най-вече дами и деца, са убити в конвоите.

Самех беше оглупял, когато чу, че фамилията му е в един от камионите, които са били набелязани, мъртвите и ранените се транспортират в Шифа, споделиха му.

Пътнически автомобил върна фамилията му в болница ал-Шифа. Самех изтича до колата и сграбчи дъщерите си с облекчение.

Тогава разбра, че Дина не е в колата.

„ Линейките водят убитите до различен вход “, сподели той нерешително. „ Знаех, че я няма.

„ Не мога да опиша чувството от първото телефонно позвъняване, което ми сподели да ревизира фамилията си, тъй като камионът е бил ударен. Мъчителното очакване да видя дали всички са добре. “

Съдбоносното решение

Майката на Самех, 47-годишната Самах Мурад Мсаме, е в ал-Шифа, откогато конвоят е бил атакуван. Тя се грижи за внучките си и брата на Самех Уасим, който беше ранен при бомбардировката.

Това, че е на същото място като Самех, оказва помощ, тъй като постоянно, когато има отмора в работата си, той идва да ги откри и прекарва време с дъщерите си, играейки с тях и малко ги разсейвайки.

Това също му оказва помощ, сподели той, тъй като девойките му са наоколо и той може да отиде да ги откри, когато се случи плашещ тон и се чуди дали са уплашени.

Мсаме към момента е в потрес от случилото се. „ Тази експанзия е на напълно друго равнище “, споделя тя и си поема треперещо мирис.

Те едвам бяха излезли от град Газа, покрай Шуджая, сподели тя, когато хората на улицата започнаха да предизвестяват конвоя да се върне, тъй като бяха чули, че други евакуирани са били убити. Но камионите продължиха към 20 метра (66 фута), преди да прозвучи детонация.

„ Никога преди не бях чувал подобен звук. Бяхме погълнати от гъст черен пушек и към мен се надигнаха писъци, ушите ми бяха цялостни с писъци на други хора, само че не можех да видя какво става.

„ Снаха ми кървеше от челото. Опитах се да избърша кръвта и я попитах какво се е случило с нея. Когато обърна лицето си, видях, че е изгубила окото си и започнах да викам. Тогава й споделих да остане будна, че би трябвало да е мощна, че ще извикам кола за спешна помощ и ще се махаме оттова.

„ Тогава синът ми Васим стартира да крещи, че е ранен в крайници. Атаките продължаваха да се стоварват върху нас от небето. Успях да избутам щерка си от леглото на камиона, което беше цялостно с мъртви и ранени хора, и й споделих да бяга колкото може по-бързо.

„ Синът ми крещеше да му оказа помощ, само че всичко, което можех да направя, беше да му кажа да лежи неподвижно, тъй като се опасявах, че пострадванията му ще се влошат.

„ Около 30 от нас се скрихме зад бетонни бариери, които преди бяха полицейски контролно-пропускателен пункт покрай пътя. Тогава един ангел във формата на водач спря до камиона и го видях да носи сина ми до колата си. Изтичах към тях и той ни води всички в болничното заведение.

Оттогава не мога да дремя нито минута. Дъщеря ми е безжизнена, няма страст или реакция от нея. Снаха ми е, добре... Бог да почива на душата й.

„ Всеки път, когато затворя очи, виждам убитите хора, снаха ми кърви и синът ми крещи „ Помогнете ми “. Знам, че ще ми трябват месеци терапия, единствено с цел да мина през това. Не мога да понеса това, на което станах очевидец. “

Източник: Ал Джазира