Путин се крие - зад евфемизми, абревиатури и откровени лъжи
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков прикани коментиращите да бъдат правилни в рецензиите си към съветската експанзия в Украйна, която Москва назовава " военна интервенция ". Руските управляващи не поддържат апелите за всеобща готовност, а Министерството на защитата се опита да показа военното проваляне в Харковска област като " прегрупиране ". Защо Кремъл не признава очевидното?
Руският формален език лъже
Още през цялото време на войната против Украйна съветският формален език лъже. Може ли обаче езикът да лъже? Да, несъмнено - експерти неведнъж са го доказвали. Може да се убедите в това и в случай че отворите книгата " Езикът на Третия райх " на Клемперер.
Знаем, че използваме езика, с цел да предадем мислите си, само че той също по този начин трансформира нашето усещане за действителността. Руските управляващи осъзнават това прелестно. Затова още на 24 февруари, когато стартира пълномащабната война против Украйна, те не разрешиха думата " война ". Кръстиха я " специфична военна интервенция ", а всеки, който я назовава по различен метод, продължава да бъде глобяван или задържан. Сега пропагандистите го замениха със съкращението СВО. Нищо не лишава думите от смисъл по този начин, както абревиатурите.
Разгромът на съветската окупационна войска край Киев и насилственото съветско оттегляне Кремъл изясни с някакъв " жест на благосклонност ", както и с това, че интервенцията продължавала " по проект ". Сега обаче бягството на съветската войска от Харковска област беше показано за " прегрупиране " и нищо чудно да стартират да арестуват хора и за потребление на думата " оттегляне ".
Военното предимство на Украйна се изяснява с обстоятелството, че сякаш единствено " черни наемници " се биели от другата страна на фронта. Изглежда, че да губят от тях - както се майтапят в мрежата - на съветските пропагандисти не им е толкоз обидно, колкото от украинците.
Кремъл имаше задоволително самочувствие да стартира тази война, само че в този момент стартира съответно да преценя опциите си. Тъй като за експанзията против Киев няма разумно опрощение - с изключение, несъмнено, на желанието на Владимир Путин да унищожи Украйна - по-удобно е въобще да няма полемики и да скрием самия факт за войната зад евфемизми, абревиатури и откровени неистини.
Никой не може да приказва против президента
След бягството от Харков на съветските елементи уверените, че войната против Украйна би трябвало да продължи до победа на Русия, започнаха да приканват за готовност - икономическа, политическа и военна. Те може и да не са доста на брой в Русия, по тази причина пък са гласовити. А към тях започнаха да се причисляват и " мейнстрийм " представители, да вземем за пример водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.
Песков обаче им се скара: " Обща готовност не се разисква в Кремъл “, отсече представителят на президента. Той посъветва самонадеяните пропагандатори да не изпреварват президента и да не разясняват войната в границите на закона, т.е. да не се пробват да раздерат булото от неистини на Кремъл и да кажат на руснаците, че се води същинска война - такава, за която доста съветски радикали споделят, че страната или ще завоюва, или ще загине.
Да не забравяме, че ползите на Путин се простират оттатък войната в Украйна. Основната му цел е да държи крепко властта. Това не се е трансформирало от 1999 година до през днешния ден. А общата готовност, която не се поддържа от болшинството, е сериозна опасност за тази цел.
Путин сигурно би желал руснаците да застанат зад една обща готовност. Но до момента не е генерирана потребността поддръжка. Затова е допустимо президентът да се наложи да " пречупи " най-гласовитите пропагандисти, които взеха решение, че могат да го упрекват в колебливост и да имат искания към него. На никого в Русия не е разрешено да работи за понижаването на рейтинга на президента - нито на либералите, нито на милитаристите.
Вътрешни репресии?
Налице е съществено вътрешно несъгласие. След обстрела на Крим рецензиите към Кремъл от страна на условните патриоти зачестяват. Всъщност Путин от ден на ден се снишава: войната по-скоро отслабва, в сравнение с укрепва властта му в Русия. И това е проблем, който той ще би трябвало да реши през идващите няколко месеца.
Най-изпитаният метод за това са вътрешните репресии. Ако би трябвало - в това число против патриотите. Професионалните конформисти, които са болшинство и във властта, и в пропагандата, единствено биха подкрепили такива репресии, тъй като самите те се опасяват от радикалите.
Друг вид е Русия да направи завой към договаряния с Украйна. Такива биха могли да стартират през ноември на срещата на Г-20, както категорично загатват от Кремъл. Но за това Путин ще би трябвало да се откаже от окупираните територии, а това пък би провокирало нова вълна от рецензии от тези, които упорстват за " демонтирането на Украйна ".
Всъщност всяко едно решение ще утежни в допълнение позициите на съветския президент. И по тази причина най-вероятно той няма да предприеме нищо. През идващите седмици ни чакат нови чудеса на вербалната еквилибристика: " прегрупирания ", " жестове на благосклонност " и откровени неистини. В края на краищата, съдейки по досегашното държание на съветските управляващи, те още веднъж ще се опитат не да решат казуса, а да го заметат.
*Иван Преображенский е лекар на политическите науки, специалист за Централна и Източна Европа, наблюдаващ и коментатор в редица медии.
Руският формален език лъже
Още през цялото време на войната против Украйна съветският формален език лъже. Може ли обаче езикът да лъже? Да, несъмнено - експерти неведнъж са го доказвали. Може да се убедите в това и в случай че отворите книгата " Езикът на Третия райх " на Клемперер.
Знаем, че използваме езика, с цел да предадем мислите си, само че той също по този начин трансформира нашето усещане за действителността. Руските управляващи осъзнават това прелестно. Затова още на 24 февруари, когато стартира пълномащабната война против Украйна, те не разрешиха думата " война ". Кръстиха я " специфична военна интервенция ", а всеки, който я назовава по различен метод, продължава да бъде глобяван или задържан. Сега пропагандистите го замениха със съкращението СВО. Нищо не лишава думите от смисъл по този начин, както абревиатурите.
Разгромът на съветската окупационна войска край Киев и насилственото съветско оттегляне Кремъл изясни с някакъв " жест на благосклонност ", както и с това, че интервенцията продължавала " по проект ". Сега обаче бягството на съветската войска от Харковска област беше показано за " прегрупиране " и нищо чудно да стартират да арестуват хора и за потребление на думата " оттегляне ".
Военното предимство на Украйна се изяснява с обстоятелството, че сякаш единствено " черни наемници " се биели от другата страна на фронта. Изглежда, че да губят от тях - както се майтапят в мрежата - на съветските пропагандисти не им е толкоз обидно, колкото от украинците.
Кремъл имаше задоволително самочувствие да стартира тази война, само че в този момент стартира съответно да преценя опциите си. Тъй като за експанзията против Киев няма разумно опрощение - с изключение, несъмнено, на желанието на Владимир Путин да унищожи Украйна - по-удобно е въобще да няма полемики и да скрием самия факт за войната зад евфемизми, абревиатури и откровени неистини.
Никой не може да приказва против президента
След бягството от Харков на съветските елементи уверените, че войната против Украйна би трябвало да продължи до победа на Русия, започнаха да приканват за готовност - икономическа, политическа и военна. Те може и да не са доста на брой в Русия, по тази причина пък са гласовити. А към тях започнаха да се причисляват и " мейнстрийм " представители, да вземем за пример водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.
Песков обаче им се скара: " Обща готовност не се разисква в Кремъл “, отсече представителят на президента. Той посъветва самонадеяните пропагандатори да не изпреварват президента и да не разясняват войната в границите на закона, т.е. да не се пробват да раздерат булото от неистини на Кремъл и да кажат на руснаците, че се води същинска война - такава, за която доста съветски радикали споделят, че страната или ще завоюва, или ще загине.
Да не забравяме, че ползите на Путин се простират оттатък войната в Украйна. Основната му цел е да държи крепко властта. Това не се е трансформирало от 1999 година до през днешния ден. А общата готовност, която не се поддържа от болшинството, е сериозна опасност за тази цел.
Путин сигурно би желал руснаците да застанат зад една обща готовност. Но до момента не е генерирана потребността поддръжка. Затова е допустимо президентът да се наложи да " пречупи " най-гласовитите пропагандисти, които взеха решение, че могат да го упрекват в колебливост и да имат искания към него. На никого в Русия не е разрешено да работи за понижаването на рейтинга на президента - нито на либералите, нито на милитаристите.
Вътрешни репресии?
Налице е съществено вътрешно несъгласие. След обстрела на Крим рецензиите към Кремъл от страна на условните патриоти зачестяват. Всъщност Путин от ден на ден се снишава: войната по-скоро отслабва, в сравнение с укрепва властта му в Русия. И това е проблем, който той ще би трябвало да реши през идващите няколко месеца.
Най-изпитаният метод за това са вътрешните репресии. Ако би трябвало - в това число против патриотите. Професионалните конформисти, които са болшинство и във властта, и в пропагандата, единствено биха подкрепили такива репресии, тъй като самите те се опасяват от радикалите.
Друг вид е Русия да направи завой към договаряния с Украйна. Такива биха могли да стартират през ноември на срещата на Г-20, както категорично загатват от Кремъл. Но за това Путин ще би трябвало да се откаже от окупираните територии, а това пък би провокирало нова вълна от рецензии от тези, които упорстват за " демонтирането на Украйна ".
Всъщност всяко едно решение ще утежни в допълнение позициите на съветския президент. И по тази причина най-вероятно той няма да предприеме нищо. През идващите седмици ни чакат нови чудеса на вербалната еквилибристика: " прегрупирания ", " жестове на благосклонност " и откровени неистини. В края на краищата, съдейки по досегашното държание на съветските управляващи, те още веднъж ще се опитат не да решат казуса, а да го заметат.
*Иван Преображенский е лекар на политическите науки, специалист за Централна и Източна Европа, наблюдаващ и коментатор в редица медии.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ