Говорим за този проект от бенефиса ми преди две години.

Говорим за този план от бенефиса ми преди две години. Всичко е едно към едно това, което съм претърпял. На доста от нещата вътре очевидец е и съавторът ми.

Наистина няма безгрешни хора и аз съм един от тях, само че съм намерил метод да си призная грешката, да желая амнистия, да стисна ръката на индивида, който съм наранил и продължаваме напред.

Не мога да се трансформира, тъй като в случай че се трансформира, тази автобиография нямаше да я има.

От самото начало, когато нещата потеглиха по този план, споделих на хората, които се заеха с това да работят. Разговорът бързо завърши и започнахме да приказваме други неща. Ако се трансформира, няма да съм този човек, който познавате от терена и съм отвън терена. Много хора не ме познават от това, което съм отвън терена. Спекулира се с някоя фотография, с случай, станал на открито, само че това е всекидневие “.

Христо Стоичков чистосърдечно признава, че има много изменничества, които в никакъв случай не би дал прошка.

„ Има доста изменничества, които не бих дал прошка – съобщи Стоичков. - Няма по какъв начин да простя на човек, с който доста години сме били дружно и в един миг ме е предал. Това е генерално, тъй като болката остава. Преживял съм някои неща в моя състезателен път, само че когато болката пристигна от втори или трети е доста по-дълбока. Ако ме е настъпил или е направил недодялан фаул на терена, го одобрявам тъй като е част о играта. Когато обаче си толкоз непосредствен с някой, с който горе-долу кръвта ти е една и съща и има трети или четвърти човек, който се намесва сред тях, не прощавам. Това е битката ми и си я нося. Тъжно е и сърцето ме боли, само че притискам зъби и ще го преодолея. Така съм правил постоянно.

Винаги връщам лентата обратно. Когато сме почнали, когато сме били никой. Когато сме бягали по тези сгурии. Когато сме радвали по-късно милиони хора – това остава за мен “.

Стоичков приказва и за огромните загуби в живота си.

„ Тежко е, когато загубиш доста близки хора – сподели той. - Татко, лека му пръст, до последно имах тази сигурност и религия, че ще преодолее болестта си. В последна сметка Господ си го прибра.

Трифон Иванов - също. Може би бях последният човек, с който е разговарял. Загубих хора, с които съм бил много непосредствен.

Три дни преди да почине, бях с Йохан Кройф.

Тогава изгубих трима доста близки хора, за малко време. Но спомените остават. Спомням си ги с хубаво. Имали сме пререкания, само че сме ги преодолявали.

Маската която нося и ме избавя не е двулична. Тя гледа единствено напред. Слагал съм я и като футболисти, и като треньор доста пъти. И това ми е пособие. Маската ми е пособия да бъда подобен, какъвто съм “.

Христо Стоичков приказва и за новата си роля на публицист.

„ Сега, когато съм в ролята на публицист, авансово се подготям съществено какво да запитвам – признава Стоичков. - Свикнали сме да задаваме директни въпроси и доста пъти отговорът зависи от метода, по който питаш. Казват, че Жозе Моуриньо е нахален и се държи неприятно с публицисти, само че това не е по този начин. Сега върших над час изявление с него. Той ми сподели, че през 1996 година, когато е пристигнал в Барселона, по какъв начин е бил Жозе Никой, само че с помощта на мен, на Попеску, на Гуардиола, на Баия и Коуто, сме му помогнали от Жозе Никой да тръгне по своя път и в този момент да е това, което е. Въпросите ми са добре готови, тъй че самият човек да се усеща прелестно.

В книгата е написано всичко. Искам това да е спомен за това, което съм претърпял. Има доста неща. В тази книга маската я няма и аз съм си аз “.