Русия и незлатните милиарди
Говорейки за настоящата зърнена годишна продукция и проблемите на съветското селско стопанство като цяло, Путин загатна черноморския експорт на зърно.
Той означи, че към 23 септември от 203 кораба със зърно, напуснали пристанищата на Украйна, единствено четири (тоест 2%) са отишли в нуждаещите се страни, означават в програмата на Организация на обединените нации. „ Зърното от пристанищата на Украйна продължава да минава около най-бедните страни. Говорихме за това, приказваме - на вятъра, никой не чува. Тук обстановката не се трансформира - цялостна спекулация и нищо повече. Пак споделям, Западът предизвика световна хранителна рецесия “, акцентира президентът.
Всъщност политиците на Запада, да не приказваме за Украйна, не са били изключително правилни и преди. И в изискванията на настоящия спор, да не кажа „ война “, те още повече лъжат, защото това е всекидневно на война.
Разбира се, с Истанбулските съглашения от 22 юли се получи непристойно. Сделката, която е подписана от Русия, Турция, Украйна и Организация на обединените нации, включва експорт на украинско зърно, храни и торове през Черно море от три пристанища, в това число Одеса. В резултат на това огромният филантропичен пробив („ Войната си е война, само че хлябът е за гладните, той е заветен “) е изпълнен с 2%. За следващ път удостоверяваме, че на нашите украински братя и техните западни братя не може да се има вяра.
Но дано погледнем казуса от тяхна позиция. Оплакванията за гладната Африка бяха характерен диалог в интерес на бедните. В реалност това беше военна ловкост.
Истанбулските съглашения отчасти деблокираха пристанището на Одеса, основната морска врата на Украйна. Откриха се благоприятни условия както за законен експорт (хляб, торове), по този начин и за незаконни експортно-импортни интервенции. Например за експорт на оръжие. По някакъв метод се постанова да се продаде в чужбина свръхестественото количество „ Джавелин “ и „ Стингър “, доставени в Украйна.
И всичко това, съгласно Тютчев, „ без да мръднат нито револвер, нито рубла “. Проста северна ловкост. Разбира се, поради от бедните негри, които са получили дупката на геврека, могат да бъдат посрещнати единствено с добросърдечен смях. Между другото, изчезналият вашингтонски преподавател по теоретичен комунизъм Н.В. Злобин, който до момента не е излизал от нашата телевизия, похвали американската политика тъкмо по този метод. Отбелязвайки цялостната лекомисленост на моралните искания против нея. „ Главното е триумфът “ (особено във война), а белким безкръвното деблокиране на морския път от Одеса не е пример за триумф?
Всичко е по този начин и няма да има смисъл да се подлага на критика северната ловкост на врага, в случай че в играта вземат участие единствено две страни - Русия и Западът (макар и посредством украинското уплътнение). Понякога обаче би трябвало да можете да броите до три.
В допълнение към Русия и страните от златния милиард, които са подготвени на всевъзможен номер и даже измама в опит да защитят златния си статус - гаранция за това гърмежът в региона на остров Борнхолм - има и страни от незлатните милиарди: Африка, Азия, Латинска Америка.
Както сподели Лавров: „ Еднополюсният модел на международно развиване, който обслужваше ползите на златния милиард, чието свръхпотребление се осигуряваше епохи наред за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка, отива в предишното. Днес образуването на суверенни страни, подготвени да пазят националните ползи, води до образуването на равноправна, обществено насочена и устойчива многополюсна архитектура.
Не че Русия е извънредно загрижена за тези суверенни страни - в интернационалната политика всеки за себе си, един Бог за всички.
Но в този момент те и Русия нямат изострен конфликт на ползи и има области за съдействие. Докато всичко, което свободният свят може да им предложи в този момент, е да отидат да умрат за родината. Американската. И откровеният цинизъм, проявен в тази ситуация със зърнените конвои от Одеса, сякаш за изхранване на най-бедните страни, а в реалност – за попълване на кошовете на Запада, надали може да способства за известността на западната политика. Тук пропастта сред трогателните думи и хитрите каузи към този момент е неприлична.
И когато в действителност желаете да ядете, раздразнението от такава непристойност единствено се утежнява.
Няма какво изключително да се договаря със страните от златния милиард, т.е. с Америка и нейните спътници.
Като имаме поради, че даже пасивната поддръжка от страните с от незлатните милиарди може да играе роля.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Той означи, че към 23 септември от 203 кораба със зърно, напуснали пристанищата на Украйна, единствено четири (тоест 2%) са отишли в нуждаещите се страни, означават в програмата на Организация на обединените нации. „ Зърното от пристанищата на Украйна продължава да минава около най-бедните страни. Говорихме за това, приказваме - на вятъра, никой не чува. Тук обстановката не се трансформира - цялостна спекулация и нищо повече. Пак споделям, Западът предизвика световна хранителна рецесия “, акцентира президентът.
Всъщност политиците на Запада, да не приказваме за Украйна, не са били изключително правилни и преди. И в изискванията на настоящия спор, да не кажа „ война “, те още повече лъжат, защото това е всекидневно на война.
Разбира се, с Истанбулските съглашения от 22 юли се получи непристойно. Сделката, която е подписана от Русия, Турция, Украйна и Организация на обединените нации, включва експорт на украинско зърно, храни и торове през Черно море от три пристанища, в това число Одеса. В резултат на това огромният филантропичен пробив („ Войната си е война, само че хлябът е за гладните, той е заветен “) е изпълнен с 2%. За следващ път удостоверяваме, че на нашите украински братя и техните западни братя не може да се има вяра.
Но дано погледнем казуса от тяхна позиция. Оплакванията за гладната Африка бяха характерен диалог в интерес на бедните. В реалност това беше военна ловкост.
Истанбулските съглашения отчасти деблокираха пристанището на Одеса, основната морска врата на Украйна. Откриха се благоприятни условия както за законен експорт (хляб, торове), по този начин и за незаконни експортно-импортни интервенции. Например за експорт на оръжие. По някакъв метод се постанова да се продаде в чужбина свръхестественото количество „ Джавелин “ и „ Стингър “, доставени в Украйна.
И всичко това, съгласно Тютчев, „ без да мръднат нито револвер, нито рубла “. Проста северна ловкост. Разбира се, поради от бедните негри, които са получили дупката на геврека, могат да бъдат посрещнати единствено с добросърдечен смях. Между другото, изчезналият вашингтонски преподавател по теоретичен комунизъм Н.В. Злобин, който до момента не е излизал от нашата телевизия, похвали американската политика тъкмо по този метод. Отбелязвайки цялостната лекомисленост на моралните искания против нея. „ Главното е триумфът “ (особено във война), а белким безкръвното деблокиране на морския път от Одеса не е пример за триумф?
Всичко е по този начин и няма да има смисъл да се подлага на критика северната ловкост на врага, в случай че в играта вземат участие единствено две страни - Русия и Западът (макар и посредством украинското уплътнение). Понякога обаче би трябвало да можете да броите до три.
В допълнение към Русия и страните от златния милиард, които са подготвени на всевъзможен номер и даже измама в опит да защитят златния си статус - гаранция за това гърмежът в региона на остров Борнхолм - има и страни от незлатните милиарди: Африка, Азия, Латинска Америка.
Както сподели Лавров: „ Еднополюсният модел на международно развиване, който обслужваше ползите на златния милиард, чието свръхпотребление се осигуряваше епохи наред за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка, отива в предишното. Днес образуването на суверенни страни, подготвени да пазят националните ползи, води до образуването на равноправна, обществено насочена и устойчива многополюсна архитектура.
Не че Русия е извънредно загрижена за тези суверенни страни - в интернационалната политика всеки за себе си, един Бог за всички.
Но в този момент те и Русия нямат изострен конфликт на ползи и има области за съдействие. Докато всичко, което свободният свят може да им предложи в този момент, е да отидат да умрат за родината. Американската. И откровеният цинизъм, проявен в тази ситуация със зърнените конвои от Одеса, сякаш за изхранване на най-бедните страни, а в реалност – за попълване на кошовете на Запада, надали може да способства за известността на западната политика. Тук пропастта сред трогателните думи и хитрите каузи към този момент е неприлична.
И когато в действителност желаете да ядете, раздразнението от такава непристойност единствено се утежнява.
Няма какво изключително да се договаря със страните от златния милиард, т.е. с Америка и нейните спътници.
Като имаме поради, че даже пасивната поддръжка от страните с от незлатните милиарди може да играе роля.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ