Корабът Радецки: Недостигът на пари и неяснотата относно бъдещето му са го съпътствали през годините и до днес
Говорейки за кораба “Радецки ", би трябвало да уточним, че става въпрос за два кораба - истинският австрийски параход с това име и издигнатият по-късно като имитация на кораба “Радецки " параход, който и в този момент се намира на Козлодуйското пристанище.Това сподели в предаването " Туризмът на фокус " по Радио " Фокус " Михаил Симов, началник отдел “Възраждане " към Националния исторически музей.
" Какво се случва след завладяването на кораба? Както знаем Ботевите четници дебаркират на Козлодуйския бряг откъдето стартира техния вечен поход към връх Околчица, където войводата дава живота си за Отечеството. Самият параход в идващите десетилетия продължава да работи като един елементарен речен параход във флота на Австроунгарското дунавско параходно сдружение. И това е по този начин до началото на ХХ век, когато корабът е много остарял, амортизиран. И през 1914 година дефинитивно е бракуван и нарязан за скрап, с което в действителност корабът престава да съществува. Преди това в България има хрумвания той да бъде закупен и трансфорат в музей, само че до съответни договаряния с сдружението, което е негов притежател не се стига. Така че истинския, Ботевият “Радецки ", е загубен. Вече в социалистическа България през 60-те години, когато следва да се означи 90-годишнината от подвига на Ботевата чета и от гибелта на войводата, поражда концепцията да се построи имитация на кораба “Радецки " в чест на Христо Ботев. И за основа е употребен един по-стар речен параход-буксир, който апропо е създаден в същата тази унгарска корабостроителница, която е произвела и истинския параход “Радецки ". Преустройството на кораба е осъществено в Русенската корабостроителница и през 1966 година, при започване на май, новият съживен “Радецки " дебаркира на Козлодуйския бряг. И оттогава насетне, той към този момент извършва функционалностите на паметник-музей и работещ плаващ транспортен съд, който прави къси туристически плавания по река Дунав ", сподели още той.
Думата " битка " доста добре охарактеризира активността на кораба, защото това е един обект, който изисква големи средства за поддържането му, още повече за поддържането му в плавателно положение, защото с изключение на като исторически монумент, това е и един работещ транспортен съд, който би трябвало да дава отговор на всички условия по законодателството, с цел да транспортира пасажери, добави Михаил Симов.
" На всеки 5 години той би трябвало да минава главен механически обзор и ремонт, което коства много пари. Националната акция, която събира средства за построяването на репликата на “Радецки " основава един в действителност незабравим обект, само че не обезпечава средствата за по-нататъшната му поддръжка. Така че през годините дефицитът на пари и неяснотата по отношение на бъдещето на кораба “Радецки " постоянно го е съпътствала, това е по този начин и до през днешния ден ".
При реставрирането на кораба е основан Национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти и парите, с които е финансирано възобновяване на “Радецки " в Будапеща, са събирани и от деца от цяла България.
" Вярно е. Това в действителност е една невиждана доста необятна акция, която обгръща извънредно огромен кръг от хора. Формиран е Национален щаб от експерти от разнообразни области. Освен корабостроители са ангажирани фабрики, които създават обзавеждането на кораба, килими, дървени обшивки, сервизи порцеланова и така нататък и тъй наречените А средствата са събирани посредством една акция под шапката на пионерската организация главно от деца, които посредством друг вид доброволческа активност - бране на билки, събиране на шипки и всевъзможни сходни неща - събират левчета, парички за възобновяване на кораба “Радецки ". Разбира се, средства подаряват и разнообразни организации и частни лица, вследствие на което е събрана една много сериозна сума за изграждане на тази имитация ", сподели Михаил Симов.
" Какво се случва след завладяването на кораба? Както знаем Ботевите четници дебаркират на Козлодуйския бряг откъдето стартира техния вечен поход към връх Околчица, където войводата дава живота си за Отечеството. Самият параход в идващите десетилетия продължава да работи като един елементарен речен параход във флота на Австроунгарското дунавско параходно сдружение. И това е по този начин до началото на ХХ век, когато корабът е много остарял, амортизиран. И през 1914 година дефинитивно е бракуван и нарязан за скрап, с което в действителност корабът престава да съществува. Преди това в България има хрумвания той да бъде закупен и трансфорат в музей, само че до съответни договаряния с сдружението, което е негов притежател не се стига. Така че истинския, Ботевият “Радецки ", е загубен. Вече в социалистическа България през 60-те години, когато следва да се означи 90-годишнината от подвига на Ботевата чета и от гибелта на войводата, поражда концепцията да се построи имитация на кораба “Радецки " в чест на Христо Ботев. И за основа е употребен един по-стар речен параход-буксир, който апропо е създаден в същата тази унгарска корабостроителница, която е произвела и истинския параход “Радецки ". Преустройството на кораба е осъществено в Русенската корабостроителница и през 1966 година, при започване на май, новият съживен “Радецки " дебаркира на Козлодуйския бряг. И оттогава насетне, той към този момент извършва функционалностите на паметник-музей и работещ плаващ транспортен съд, който прави къси туристически плавания по река Дунав ", сподели още той.
Думата " битка " доста добре охарактеризира активността на кораба, защото това е един обект, който изисква големи средства за поддържането му, още повече за поддържането му в плавателно положение, защото с изключение на като исторически монумент, това е и един работещ транспортен съд, който би трябвало да дава отговор на всички условия по законодателството, с цел да транспортира пасажери, добави Михаил Симов.
" На всеки 5 години той би трябвало да минава главен механически обзор и ремонт, което коства много пари. Националната акция, която събира средства за построяването на репликата на “Радецки " основава един в действителност незабравим обект, само че не обезпечава средствата за по-нататъшната му поддръжка. Така че през годините дефицитът на пари и неяснотата по отношение на бъдещето на кораба “Радецки " постоянно го е съпътствала, това е по този начин и до през днешния ден ".
При реставрирането на кораба е основан Национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти и парите, с които е финансирано възобновяване на “Радецки " в Будапеща, са събирани и от деца от цяла България.
" Вярно е. Това в действителност е една невиждана доста необятна акция, която обгръща извънредно огромен кръг от хора. Формиран е Национален щаб от експерти от разнообразни области. Освен корабостроители са ангажирани фабрики, които създават обзавеждането на кораба, килими, дървени обшивки, сервизи порцеланова и така нататък и тъй наречените А средствата са събирани посредством една акция под шапката на пионерската организация главно от деца, които посредством друг вид доброволческа активност - бране на билки, събиране на шипки и всевъзможни сходни неща - събират левчета, парички за възобновяване на кораба “Радецки ". Разбира се, средства подаряват и разнообразни организации и частни лица, вследствие на което е събрана една много сериозна сума за изграждане на тази имитация ", сподели Михаил Симов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ