Нормално ли е да говорим на себе си?
Говоренето на себе си, т.е. провеждането на независим диалог или „ вътрешен разговор “, е необятно публикувано събитие, което може да има разнообразни форми и функционалности. Въпреки че някои хора могат да считат това за необичайно или ненормално, научните проучвания демонстрират, че говоренето със себе си е изцяло обикновено и даже потребно за психологичното здраве и когнитивната функционалност.
Вътрешният разговор е значим за нашата когнитивна функционалност. Той оказва помощ за образуване на мислите, обмисляне на дейности и решение на проблеми. Когато приказваме на себе си, ние постоянно размишляваме върху разнообразни въпроси, изясняваме си комплицирани хрумвания и вземаме решения. Този развой е изключително значим за саморазбирането и самооценката.
Говоренето на себе си може да помогне за контролиране на страстите. Когато сме смутени, уплашени или тревожни, независимият диалог може да ни помогне да успокоим страстите си и да забележим обстановката по-ясно. Това може да бъде форма на самосъстрадание, при която си даваме поддръжка и разтуха.
Говоренето на себе си може да усили фокуса и концентрацията. Когато си повтаряме указания или си подсещаме за задания, ние укрепваме вниманието си и покачваме вероятността да осъществим сполучливо дадена активност. Това е изключително потребно в обстановки, изискващи висока централизация, като учене или работа.
Изследванията демонстрират, че говоренето на себе си може да усъвършенства паметта и ученето. Когато вербализираме информацията, ние я затвърждаваме в паметта си и я вършим по-лесно налична. Това е известно като „ вербална подготовка “ и е ефикасен способ за запомняне на нова информация.
Говоренето на себе си може да помогне за ръководство на напрежението. Когато сме подложени на стрес, да си говорим може да ни помогне да се успокоим и да забележим обстановката по-обективно. Това може да включва потребление на положителни утвърждения или техники за саморегулация.
Този вид диалог може да увеличи мотивацията и увереността. Когато си приказваме позитивно и подкрепящо, ние укрепваме самочувствието си и се мотивираме да преследваме задачите си. Това е изключително значимо в моменти на неустановеност или провокации.
Въпреки че говоренето на себе си е обикновено и потребно, несъразмерната изолираност и обществените проблеми могат да доведат до отрицателни последствия. Ако човек прекарва прекомерно доста време в диалог със себе си и заобикаля обществени взаимоотношения, това може да бъде симптом за обществена изолираност или меланхолия.
Негативният независим диалог може да има нездравословни последици за психологичното здраве. Когато приказваме на себе си по отрицателен и сериозен метод, ние подхранваме отрицателните страсти и понижаваме самочувствието си. Това може да докара до нараснала тревога и меланхолия, написа puls.
В редки случаи, несъразмерното и неконтролирано говорене на себе си може да бъде симптом за психологично разстройство, като шизофрения или други психотични разстройства. В такива случаи разговарянето със себе си може да бъде обвързвано с халюцинации или делюзии и изисква здравна намеса.
Вътрешният разговор е значим за нашата когнитивна функционалност. Той оказва помощ за образуване на мислите, обмисляне на дейности и решение на проблеми. Когато приказваме на себе си, ние постоянно размишляваме върху разнообразни въпроси, изясняваме си комплицирани хрумвания и вземаме решения. Този развой е изключително значим за саморазбирането и самооценката.
Говоренето на себе си може да помогне за контролиране на страстите. Когато сме смутени, уплашени или тревожни, независимият диалог може да ни помогне да успокоим страстите си и да забележим обстановката по-ясно. Това може да бъде форма на самосъстрадание, при която си даваме поддръжка и разтуха.
Говоренето на себе си може да усили фокуса и концентрацията. Когато си повтаряме указания или си подсещаме за задания, ние укрепваме вниманието си и покачваме вероятността да осъществим сполучливо дадена активност. Това е изключително потребно в обстановки, изискващи висока централизация, като учене или работа.
Изследванията демонстрират, че говоренето на себе си може да усъвършенства паметта и ученето. Когато вербализираме информацията, ние я затвърждаваме в паметта си и я вършим по-лесно налична. Това е известно като „ вербална подготовка “ и е ефикасен способ за запомняне на нова информация.
Говоренето на себе си може да помогне за ръководство на напрежението. Когато сме подложени на стрес, да си говорим може да ни помогне да се успокоим и да забележим обстановката по-обективно. Това може да включва потребление на положителни утвърждения или техники за саморегулация.
Този вид диалог може да увеличи мотивацията и увереността. Когато си приказваме позитивно и подкрепящо, ние укрепваме самочувствието си и се мотивираме да преследваме задачите си. Това е изключително значимо в моменти на неустановеност или провокации.
Въпреки че говоренето на себе си е обикновено и потребно, несъразмерната изолираност и обществените проблеми могат да доведат до отрицателни последствия. Ако човек прекарва прекомерно доста време в диалог със себе си и заобикаля обществени взаимоотношения, това може да бъде симптом за обществена изолираност или меланхолия.
Негативният независим диалог може да има нездравословни последици за психологичното здраве. Когато приказваме на себе си по отрицателен и сериозен метод, ние подхранваме отрицателните страсти и понижаваме самочувствието си. Това може да докара до нараснала тревога и меланхолия, написа puls.
В редки случаи, несъразмерното и неконтролирано говорене на себе си може да бъде симптом за психологично разстройство, като шизофрения или други психотични разстройства. В такива случаи разговарянето със себе си може да бъде обвързвано с халюцинации или делюзии и изисква здравна намеса.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ