Патриаршеско посещение и света Литургия в с. Горна Малина
Готвейки се в дните на Рождественския пост да отпразнуваме славното Христово Рождество, дано погледнем вътре в душите, мозъците и сърцата си, да изследваме дали не са обвързани нашите сърдечни стремежи и насладата ни със земното, с придобивките и дали това не ни отклонява от живия Бог.
Несравнима е цената на жертвата, която Господ Иисус Христос направи за нас, пред цената на златото. Всичко в света ще остане тук, само че Христос пребъдва вовеки, както и тези, които са Му се доверили, които са отсекли от себе си привързаността към материалното и са споделили: „ Господи, в Теб е източникът на нашия живот, Ти си нашият Създател. Ти знаеш кое е най-хубавото за нас, по тази причина няма да вървим по суетата на своя разум, а ще послушаме това, което Ти си ни споделил “. Затова, изследвайки своите сърдечни стремежи и действия, да намерим сили за смирение “, с тези думи се обърна Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил към вярващия народ в словото си след божествената Литургия, която през днешния ден, 14 декември, той отслужи в храма „ Успение Богородично “, с. Горна Малина.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Серафим Янев – ръководител на църковното настоятелство при храма, духовник Георги Иванов от храмовото духовенство, протойерей Георги Младенов и протодякон Иван Петков.
Сред формалните присъстващи лица бяха инж. Ангел Жиланов – кмет на Община Горна Малина, кметове на обитаеми места от общината, командири на поделения от Българската войска, отпред с бриг. ген. Теодор Тодоров, Николай Стоилов – ръководител на Общинския съвет, шефове на учебни заведения и детски градини, народни представители, ктитори и спомоществователи.
Песнопенията благолепно извършиха църковни артисти под управлението на доктор Светослав Цеков, а по време на светата Литургия присъединяване в песнопенията взеха и децата от рехабилитационния център при храма.
В края на Великото величаене за четци, артисти и свещоносци бяха постригани двама от енориашите – Калоян и Бранимир. По време на светата Литургия голям брой от черкуващите се одобриха св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови.
Негово Светейшество поздрави присъстващия народ с празника на светите Праотци и показа:
„ Кои са светите праотци – всички тези индивиди в старозаветно време от Адам до раждането на Господ Иисус Христос, които живяха в смирение на Божията воля и полагаха своя живот върху камъка на вярата, пазеха Господните заповеди и чакаха осъществяването на пророчеството за идване на Месия.
В Свещената история, измежду потомците на Адам и Ева е имало индивиди, които се вслушвали в Божиите заповеди и такива, които са ги пренебрегвали.
От първородените деца на Адам и Ева – Авел и Каин, единият живеел с религия и старание пред Бога, а Каин живеел с неуважение. Затова Господ отхвърлил жертвоприношението на Каин пред жертвата на Авел, което породило злоба и Каин умъртвил своя брат.
Седмият от Адама – Енох, по този начин благоугодил на Бога, че Бог го взел жив на небето.
По времето на Ной индивидите живеели с огромно неуважение към Бога, предадени на своите пристрастености и разтляващи се в скотски удоволствия. Единствен Ной чул гласа на Бога, който призовавал към смирение, който Го послушал и в продължение на близо 120 години градил този ковчег – корабът, в който се избавили Ной, неговите синове, дамите им и чифт от всички животни на земята.
По-късно, при времето на Авраам, земята била обитаема с доста индивиди, само че единствен Авраам чул гласа на Господа. Той го повикал от хиляди километри, от Месопотамия, и го завел в Палестина. Авраам бил богат човек, само че не мислел за благосъстоянието си – какво е трябвало да остави в бащината земя, а събрал прислужниците си, взел съгласно вероятното от имуществото си и последвал безусловно Господа.
При Моисей, когато Господ извеждал израилтяните от египетската земя, по време на шествието им в пустинята мнозина роптаели; тогава Господ се заклел, че те няма да влязат в Обетованата земя, и починали в 40-годишното пътешествие из пустинята.
В годините преди Вавилонския плен, когато израилтяните, разчитайки, че в столицата им, в Соломоновия храм, се намирал кивотът – тази велика реликва и че Господ няма да съобщи града и светинята на опустошение, те още веднъж се предали на идолослужение, на пристрастености, пристрастие, разврат. Но Господ предал Йерусалим и Израилската земя на плен и опустошаване, мнозина от израилтяните били откарани във Вавилон. И тогава единствен свети оракул Йеремия увещавал и царя, и военачалниците, и свещениците да послушат Бога, да не се съпротивляват, тъй като такава е волята Му по отношение на тях, и ще запазят града, само че никой не го послушал и Йерусалим, и храмът били разрушени от Навуходоносор “.
По мотив литургийната евангелска алегория за поканените на вечеря (Лука 14:16-24), патриарх Даниил добави:
„ Господ приканва всички към небесното царство, към смирение, да се отвърнем от греховния метод на живот, с цел да се насладим, да вкусим от мира и насладата, които идват от общуването с Бога. Господ Иисус Христос непринудено одобри кръстна гибел, отдаде живота Си за нас и ни даде плътта и кръвта Си за наше небесно ядене и небесно пиво. Какво остава за тези, които отхвърлят тази огромна чест и достолепие – да се приобщят и одобряват в себе си Бога, да се съединят с Единородния Божий Син? Господ приканва всички нас на този възвишен гуляй, на тази божествена софра. Когато Бог е призовал всички нас към тази божествена софра, а ние не се отзоваваме на Неговия апел, не приличаме ли на тези неразумни индивиди, за които Господ загатва в притчата? Често в неделния ден се извиняваме и си споделяме „ би трябвало да отида на излет, през днешния ден имаме конференция, с децата през днешния ден би трябвало да отидем да се поразсеем малко “ и прочие. Нашето обезверение, привързаността ни към материалното замъгляват мозъка и сърцето ни, с цел да не забележим несравнимата полезност на божествената софра, несравнимото благосъстояние, което сме поканени да приемем в неделния ден – да вземем присъединяване в светата богослужба и да приемем пречистите Тяло и Кръв Христови. С това не може да се съпостави нищо, което е в света.
Господ се въплъти, стана Човек, понесе нашите немощи, освети човешката природа и ни сподели кои сме, какво значи думата „ човек “ в лицето на Богочовека – истинен, обективен, доброжелателен, жертвоготовен, като ни приканва всички да му подражаваме и, с Негова помощ, да бъдем сходни Нему. Ако отхвърлим това, тогава каква е нашата вяра за утрешния ден, с който не разполагаме? Но когато поставяме вярата си на Бога, когато предадем своя живот, стремежи и мисли Нему и лека-полека стартираме да се приобщаваме с Него, тогава ще вкусим превъзходството на тази софра, към която Господ ни е призовал. Защото Той ни изтръгва от суетата на този земен живот. Всичките ни придобивки и домове ще преминат и всичко това ще оставим, само че Господ Иисус Христос, Който пребъдва вовеки, знае кое е най-хубавото за нашите души и тела, и ни го дава, в случай че се Нему уповаваме и доверяваме “.
От името на църковното настоятелство и присъстващия народ иконом Серафим Янев изрече признателност на Негово Светейшество за визитата и отслужването на светата Литургия, поднасяйки му непретенциозен подарък.
С думи на признателност се обърна и кметът на Община Горна Малина инж. Ангел Жиланов.
След богослужението иконом Серафим Янев срещна патриарх Даниил и съпътстващото го духовенство с активността и техническата база на центъра за обществена рехабилитация и интеграция „ Св. Йоан Рилски “, ситуиран при храма, предопределен за деца със специфични просветителни потребности.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Несравнима е цената на жертвата, която Господ Иисус Христос направи за нас, пред цената на златото. Всичко в света ще остане тук, само че Христос пребъдва вовеки, както и тези, които са Му се доверили, които са отсекли от себе си привързаността към материалното и са споделили: „ Господи, в Теб е източникът на нашия живот, Ти си нашият Създател. Ти знаеш кое е най-хубавото за нас, по тази причина няма да вървим по суетата на своя разум, а ще послушаме това, което Ти си ни споделил “. Затова, изследвайки своите сърдечни стремежи и действия, да намерим сили за смирение “, с тези думи се обърна Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил към вярващия народ в словото си след божествената Литургия, която през днешния ден, 14 декември, той отслужи в храма „ Успение Богородично “, с. Горна Малина.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Серафим Янев – ръководител на църковното настоятелство при храма, духовник Георги Иванов от храмовото духовенство, протойерей Георги Младенов и протодякон Иван Петков.
Сред формалните присъстващи лица бяха инж. Ангел Жиланов – кмет на Община Горна Малина, кметове на обитаеми места от общината, командири на поделения от Българската войска, отпред с бриг. ген. Теодор Тодоров, Николай Стоилов – ръководител на Общинския съвет, шефове на учебни заведения и детски градини, народни представители, ктитори и спомоществователи.
Песнопенията благолепно извършиха църковни артисти под управлението на доктор Светослав Цеков, а по време на светата Литургия присъединяване в песнопенията взеха и децата от рехабилитационния център при храма.
В края на Великото величаене за четци, артисти и свещоносци бяха постригани двама от енориашите – Калоян и Бранимир. По време на светата Литургия голям брой от черкуващите се одобриха св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови.
Негово Светейшество поздрави присъстващия народ с празника на светите Праотци и показа:
„ Кои са светите праотци – всички тези индивиди в старозаветно време от Адам до раждането на Господ Иисус Христос, които живяха в смирение на Божията воля и полагаха своя живот върху камъка на вярата, пазеха Господните заповеди и чакаха осъществяването на пророчеството за идване на Месия.
В Свещената история, измежду потомците на Адам и Ева е имало индивиди, които се вслушвали в Божиите заповеди и такива, които са ги пренебрегвали.
От първородените деца на Адам и Ева – Авел и Каин, единият живеел с религия и старание пред Бога, а Каин живеел с неуважение. Затова Господ отхвърлил жертвоприношението на Каин пред жертвата на Авел, което породило злоба и Каин умъртвил своя брат.
Седмият от Адама – Енох, по този начин благоугодил на Бога, че Бог го взел жив на небето.
По времето на Ной индивидите живеели с огромно неуважение към Бога, предадени на своите пристрастености и разтляващи се в скотски удоволствия. Единствен Ной чул гласа на Бога, който призовавал към смирение, който Го послушал и в продължение на близо 120 години градил този ковчег – корабът, в който се избавили Ной, неговите синове, дамите им и чифт от всички животни на земята.
По-късно, при времето на Авраам, земята била обитаема с доста индивиди, само че единствен Авраам чул гласа на Господа. Той го повикал от хиляди километри, от Месопотамия, и го завел в Палестина. Авраам бил богат човек, само че не мислел за благосъстоянието си – какво е трябвало да остави в бащината земя, а събрал прислужниците си, взел съгласно вероятното от имуществото си и последвал безусловно Господа.
При Моисей, когато Господ извеждал израилтяните от египетската земя, по време на шествието им в пустинята мнозина роптаели; тогава Господ се заклел, че те няма да влязат в Обетованата земя, и починали в 40-годишното пътешествие из пустинята.
В годините преди Вавилонския плен, когато израилтяните, разчитайки, че в столицата им, в Соломоновия храм, се намирал кивотът – тази велика реликва и че Господ няма да съобщи града и светинята на опустошение, те още веднъж се предали на идолослужение, на пристрастености, пристрастие, разврат. Но Господ предал Йерусалим и Израилската земя на плен и опустошаване, мнозина от израилтяните били откарани във Вавилон. И тогава единствен свети оракул Йеремия увещавал и царя, и военачалниците, и свещениците да послушат Бога, да не се съпротивляват, тъй като такава е волята Му по отношение на тях, и ще запазят града, само че никой не го послушал и Йерусалим, и храмът били разрушени от Навуходоносор “.
По мотив литургийната евангелска алегория за поканените на вечеря (Лука 14:16-24), патриарх Даниил добави:
„ Господ приканва всички към небесното царство, към смирение, да се отвърнем от греховния метод на живот, с цел да се насладим, да вкусим от мира и насладата, които идват от общуването с Бога. Господ Иисус Христос непринудено одобри кръстна гибел, отдаде живота Си за нас и ни даде плътта и кръвта Си за наше небесно ядене и небесно пиво. Какво остава за тези, които отхвърлят тази огромна чест и достолепие – да се приобщят и одобряват в себе си Бога, да се съединят с Единородния Божий Син? Господ приканва всички нас на този възвишен гуляй, на тази божествена софра. Когато Бог е призовал всички нас към тази божествена софра, а ние не се отзоваваме на Неговия апел, не приличаме ли на тези неразумни индивиди, за които Господ загатва в притчата? Често в неделния ден се извиняваме и си споделяме „ би трябвало да отида на излет, през днешния ден имаме конференция, с децата през днешния ден би трябвало да отидем да се поразсеем малко “ и прочие. Нашето обезверение, привързаността ни към материалното замъгляват мозъка и сърцето ни, с цел да не забележим несравнимата полезност на божествената софра, несравнимото благосъстояние, което сме поканени да приемем в неделния ден – да вземем присъединяване в светата богослужба и да приемем пречистите Тяло и Кръв Христови. С това не може да се съпостави нищо, което е в света.
Господ се въплъти, стана Човек, понесе нашите немощи, освети човешката природа и ни сподели кои сме, какво значи думата „ човек “ в лицето на Богочовека – истинен, обективен, доброжелателен, жертвоготовен, като ни приканва всички да му подражаваме и, с Негова помощ, да бъдем сходни Нему. Ако отхвърлим това, тогава каква е нашата вяра за утрешния ден, с който не разполагаме? Но когато поставяме вярата си на Бога, когато предадем своя живот, стремежи и мисли Нему и лека-полека стартираме да се приобщаваме с Него, тогава ще вкусим превъзходството на тази софра, към която Господ ни е призовал. Защото Той ни изтръгва от суетата на този земен живот. Всичките ни придобивки и домове ще преминат и всичко това ще оставим, само че Господ Иисус Христос, Който пребъдва вовеки, знае кое е най-хубавото за нашите души и тела, и ни го дава, в случай че се Нему уповаваме и доверяваме “.
От името на църковното настоятелство и присъстващия народ иконом Серафим Янев изрече признателност на Негово Светейшество за визитата и отслужването на светата Литургия, поднасяйки му непретенциозен подарък.
С думи на признателност се обърна и кметът на Община Горна Малина инж. Ангел Жиланов.
След богослужението иконом Серафим Янев срещна патриарх Даниил и съпътстващото го духовенство с активността и техническата база на центъра за обществена рехабилитация и интеграция „ Св. Йоан Рилски “, ситуиран при храма, предопределен за деца със специфични просветителни потребности.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ