Гответе вкъщи, не купувайте полуготови храни, намалете захарта и червеното

Гответе у дома, не купувайте полуготови храни, намалете захарта и аленото месо - това сигурно ще способства за по-доброто ви здраве и по-малко килограми, написа Deutsche Welle. Ето още препоръки от Виола Андерсен, доктор по вътрешни заболявания и експерт по здравословно хранене:

Какво би трябвало да има в чинията, с цел да се храним оптимално здравословно и уравновесено?

Вълшебната дума при всички случаи е - многообразие. Храната би трябвало да е оптимално разнообразна и да включва доста зеленчуци, баластни субстанции и по-малко алено месо. Важно е и още нещо - храната да се подготвя у дома, да не се купуват полуготови храни. Така се заобикалят добавките, подсладителите, употребява се по-малко захар.

Трябва да развием умишлено отношение към храната. Захарта да вземем за пример не е безусловно неприятна, само че ние ядем прекалено много захар, тъй като тя се крие в доста от питателните артикули. Един образец - сладките питиета, те в действителност би трябвало да се сведат до най-малко.

Как оценявате обстановката в Германия - като цяло добре или зле се хранят хората?

За страдание от данните излиза, че не се храним добре. Проблемът с наднорменото тегло става все по-голям - към половината от дамите и съвсем две трети от мъжете в Германия са с наднормено тегло. Това са трагични цифри, тъй като наднорменото тегло води до съществени здравословни проблеми.

Какво се случва в тялото, когато се храним зле?

Най-големият проблем са така наречен коремни мазнини, там могат да се съберат доста субстанции, предизвикващи инфектиране. Това значи, че тялото получава доста сигнали за допустимо инфектиране, от което се покачва рискът от болести на сърдечно-съдовата система, сърдечни инфаркти, инсулти, само че и възпалителни и ревматологични болести, диабет вид 2, рак. Всичко това се ускорява от наднорменото тегло и може да има трагични последици.

Към това се прибавят проблеми със ставите, болки, артроза, задъхване при изкачването на стълби, т.е. придвижването към този момент се оказва по-трудно.

Вярно ли е, че който има наднормено тегло, живее по-кратко?

Средностатистически да. Всички тези болести се демонстрират от статистическа позиция по-често при хората с наднормено тегло. Но би трябвало да се прави една ясна разлика: от една страна какъв брой мощно изразено е наднорменото тегло. А и най-вече опасности носят висцералните мазнини в коремната област. Жените постоянно имат по някое кило повече в тази зона, което не е толкоз обезпокоително в здравословен проект. Има два разнообразни вида телосложение - вид ябълка и вид круша. Първият крие повече опасности за здравето, вторият е по-непроблематичен.

Има ли изгода от другите диети?

От позиция на храненето всички краткосрочни диети са свързани и с кратковременен спад в тежестта, а най-после се получава известният йо-йо резултат. Тялото се настройва към приемането на по-малко храна, по отношение на което всичко, което изяждаме, се складира двойно във тип на мазнини. Т.е. - ние не желаеме диети, а дълготрайна смяна в режима на хранене. По-добре нещата да се трансформират постепенно, след което да се промени и методът на живот - само че това въобще не е толкоз елементарно.

Може да се заложи на известните инсулинови паузи - да вземем за пример посредством инсулиновото разделно хранене. Това би означавало да не казваш - в никакъв случай към този момент спагети, а просто да ги ядеш на обяд, а вечерно време да не приемаш въглехидрати. Консумацията на захар също е по-добре да се понижи последователно, защото това е методът режимът на хората да се промени.

За страдание ние сме жертва на хранителната промишленост: всички артикули са толкоз сладки, че човек привикват със захарта. Но хората, които пробват, виждат не след дълго: това към този момент не ми е вкусно, прекомерно сладко е. И напълно умишлено понижават трайно своята консумация на захар.

А може ли да помогне храненето през по-големи шпации?

Всички способи, включващи по-дълги паузи в храненето и най-много дълги инсулинови паузи са подобаващи. Инсулинът подкрепя складирането на мазнини в мастните кафези. А равнището на инсулин се покачва точно след потреблението на въглехидрати и захар. Докато са високи, не можем да разграждаме мазнините. Затова всички способи, които поддържат инсулина невисок, са уместни. Това може да се реализира и посредством хранене през по-големи шпации - когато просто в течение на часове не се яде нищо. Или пък посредством инсулиново разделно хранене, когато някои хранения въобще не съдържат инсулин - да вземем за пример в случай че се яде единствено салата и риба.