Готвенето е приключило, времето ни притиска, а мивката е пълна.

Готвенето е завършило, времето ни притиска, а мивката е цялостна. Най-логичното наподобява да вмъкнем горещия тиган непосредствено под студената вода. Бързо, дейно и сякаш чисто. Само че тъкмо този табиет е един от най-сигурните способи да съсипем съдовете си.

Температурният потрес не е мит, предизвестява ФОКУС . Когато нажежен съд влезе в контакт със студена вода , материалът претърпява внезапна смяна в температурата. Това води до неравномерно стесняване и разширение на метала. Резултатът не постоянно е забележим незабавно, само че с времето се натрупва. Последват накриво дъно, микропукнатини и нарушена целокупност на покритието.

При тиганите с незалепващо покритие казусът е още по-сериозен.

Незалепващите покрития не обичат крайности – нито прекомерно висока температура, нито нападателно изстудяване. При температурен потрес в тях могат да се образуват микроскопични пукнатини. Така в даден миг се стига до това, че палачинките залепват, омлетът се къса, беконът се пържи неравномерно.

Това е повода един тиган да " загуби качествата си “ доста преди очевидно да се обели.

Дори при тенджери без покритие, изключително от неръждаема стомана или сандвич-дъно , внезапният мраз може да докара до деформации. Дъното се измята, топлопроводимостта се утежнява, а съдът стартира да загрява неравномерно. Това не е просто естетически проблем — храната стартира да загаря на едни места и да остава сурова на други.

При еър фрайърите рискът не е единствено за покритието . Вътрешните кошници и тави постоянно са с незалепващ пласт, а внезапният температурен потрес може да го компрометира. Освен това влагата, попаднала върху още топли детайли, усилва риска от разяждане и съкратява живота на уреда като цяло.

В доста указания за поддръжка на модерните еър фрайъри написа да не се употребяват обезмаслители или по-грубата част на гъбата. Комбинацията от температурен потрес и мощна химия е най-краткият път към нов апарат след година, а те по никакъв начин не са евтини.